Финансирането на Ислямска държава – факти и въпросителни

| от |

Любомир Мартинов от БТА

В началото на юни, два дни преди Мосул да падне в ръцете на „Ислямска държава“, иракски следователи изкопчват важна информация от заловен мъж, известен с името Абу Хаджар – той се огъва на разпита и предава началника на военния съвет на радикалната групировка – Абдул Рахман ал Билауи. Няколко часа по-късно Билауи, на когото Хаджар служил като куриер, е намерен мъртъв в къщата си скривалище близо до Мосул. Там иракските сили изземат повече от 160 флашки с най-детайлната информация, известна до момента за терористичната групировка, включително имена и псевдоними на всички чуждестранни бойци, високопоставени лидери и финансово счетоводство, съобщи през юни в. „Гардиън“. [1] Служител по разузнаването разкрива пред британския вестник, че преди да превземе Мосул, групировката е разполагала с 875 милиона щатски долара.

Ислямска държава (по онова време бе със старото си име „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) стана най-богатата терористична групировка на света за всички времена още когато в нощта на 9 юни превзе Мосул и задигна от централната банка 500 милиарда иракски динара (429 милиона долара) и още милиони динари от други банки в иракския град – информация, потвърдена от губернатора на провинция Ниневия Асил ан Нуджайфи. Преди „Ислямска държава“ да нахлуе в Ирак, тя вече контролираше няколко петролни находища в разкъсваната от гражданската война Сирия и според списание „Форчън“ е спечелила няколко десетки милиона долара от продажба на антики [2]. След превземането на Мосул „Ислямска държава“ изпревари по богатство други радикални организации като Ал Каида и Хизбула, достигайки материалното състояние на някои малки страни като Тонга, Кирибати и Фолклендските острови, писа британското издание Ай Би Таймс.

Сред ключовите финансови транзакции, които са подробно описани на гореспоменатите флашки, е незаконната търговия на Ислямска държава с антики. Само в една област в Сирия групировката се смята, че е спечелила 36 милиона долара от дейности като контрабанда на откраднати артефакти, някои от които са отпреди 8000 години. От началото на сирийската гражданска война мародери са разграбили много от значимите археологически обекти в страната. Голяма част от историческите и културни обекти в Сирия, включително места, обявени за част от културното наследство на ЮНЕСКО като древния град Апамея, се намират в зони на военни действия, а това ги прави уязвими към мародерство.

Сам Харди, археолог в Юнивърсити колидж в Лондон, който изучава незаконната търговия с антики, отбелязва, че бунтовниците и членовете на паравоенни групировки влизат на пазара по най-малко три начина: ръководят мрежа за трафик, оказват логистична помощ на контрабандисти или облагат с данък трафикантите, които превозват откраднати артефакти през тяхна територия, пише сп. „Нешънъл джиографик“.[3]

Най-големият източник на приходи за Ислямска държава обаче е петролът. Преди началото на ръководените от САЩ въздушни удари в Ирак и Сирия групировката контролираше 11 петролни находища в двете страни. [4] Затова сегашните нападения са насочени именно към тях. Друг начин, по който Ислямска държава се сдобива с петрол, е директно източване от тръбите на нефтопроводи или разграбване на петролни хранилища. Предполага се, че с продажбата на черно на пазарите в Ирак, Турция и Йордания на цени, започващи от 25 долара за барел, при пазарна цена на „черното злато“ от около 100 долара за барел, печалбата на групировката е достигала близо 1 милион долара на ден.[5] Тъй като Багдад, Анкара и Аман официално са поели ангажимент да пресекат средствата за финансиране на „Ислямска държава“ и да не купуват петрол от нея, продажбата се извършва чрез стройно организирана мрежа от иракски и кюрдски прекупвачи, контрабандисти и официални търговци.

Това, което не може да се каже със сигурност, е кои са чуждестранните спонсори на „Ислямска държава“. В много медии се лансира тезата, че преди групировката да започне да се самоиздържа, богати бизнесмени от някои държави от Персийския залив са я финансирали. Проучване на изследователския център „РАНД корпорейшън“ обаче показва, че между 2005 и 2010 г. приходите от външни спонсори са били едва 5 процента от оперативния бюджет на групировката, а останалата сума е била набирана в Ирак от откупи при отвличания и рекет.[6] В изследвания период различните клетки на групировката е трябвало да пращат до 20 процента от приходите от отвличания, рекет и други дейности на по-високото ниво в йерархията на групата. По-високопоставените командири са преразпределяли средствата на локални клетки, които са във финансово затруднение или им трябват пари да извършват нападения.

„Западни длъжностни лица ни питаха как така ислямисите вземат оттук 50 хиляди, оттам 20 хиляди. Сега те знаят и ние знаем. Сами са си ги спечелили. Никоя държава не стои зад тях. Те просто нямат нужда от такава“, пише в. „Гардиън“, цитирайки източник от иракските служби за сигурност във връзка с информацията, че „Ислямска държава“ е спечелила 36 милиона долара от продажбата на антики, откраднати в областта Ал Набук в Сирия.

Различен отговор обаче дава Майкъл Стивънс, директор на офиса в Катар на британския Кралски институт за отбрана и сигурност (RUSI). Действително обвинението, което чувам, е, че Катар, Турция и Саудитска Арабия са еднолично отговорни за съществуването на групировката. Истината обаче е малко по-сложна и има нужда от по-задълбочен анализ, каза той, цитиран от Би Би Си. [7] Вярно е, че някои богати хора от Персийския залив финансират екстремистки групировки в Сирия, много от тях просто грабват плик с пари, отиват в Турция и дават милиони долари наведнъж. Тази практика бе честа през 2012 и 2013 г., но след това нейната честота намаля и през 2014 г. представлява нищожен процент от всички приходи, които се стичат в касата на „Ислямска държава“. Вярно е също така, че Саудитска Арабия и Катар, вярвайки, че сирийският президент Башар Асад скоро ще падне от власт и че сунитският политически ислям е единственият двигател на техните политически цели, финансираха групировки, които имаха откровено ислямистки профил. Всички си мислеха, че това ще ускори идването на края на режима на Асад. Когато обаче Ислямска държава стана твърде силна през 2013 г., тези групи или бяха пометени от нея, или решиха, че е по-добре да преминат на страната на победителите и просто дезертираха, като отнесоха със себе си оръжията и парите си, посочи Стивънс. Според него наивната политика на Катар е довела до това катарски пари и оръжия да отидат в ръцете на „Ислямска държава“, а решимостта на Саудитска Арабия да свали от власт Асад е довела до избора на неправилни съюзници.

Трябва да измине известно време, за да се направи оценка какви са пораженията върху изградените схеми, от които печели „Ислямска държава“, след въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Едно обаче е ясно – военната операция нито ще спре финансирането на радикални групировки в Близкия изток, нито ще ги унищожи. Нека припомним какво стана преди две години с френската военна операция „Сервал“ срещу „Ал Каида в Ислямски Магреб“. Оцелелите бойци на АКМИ просто се сляха с цивилното население или напуснаха Мали през слабо охраняваните граници със съседните държави. Същото вероятно ще стане в Ирак и в Сирия – джихадистите ще намерят своя нов бастион в най-близката държава със слаба централна власт, в която да могат да експлоатират междурелигиозното напрежение и желанието на някои кръгове да се домогнат до властта. Още по-опасно за Европа е, че там се бият около 2000 души от европейски произход, за които най-логичното укритие е да се опитат да се върнат по своите държави, под претекст че се връщат към нормалния си живот. А това кара европейците със свито сърце да си спомнят атентатите в Мадрид от 2004 г. и в Лондон от 2005 година. Страхът, който всеки ден всяват политици, анализатори и експерти по сигурността за опасност от тероризъм в ЕС и атаки срещу американски цели, е добър повод за държавите да засилят програмите си за следене и контрол, а за нас ще става все по-голям лукс да избираме между сигурността и неприкосновеността на личния си живот.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.