Филмови дни ЛУКС от 9 до 11 декември в Дома на киното

| от |

 Филмови дни ЛУКС от 9 до 11 декември в Дома на киното – ВХОД СВОБОДЕН за всички киномани

Трите филма финалисти за наградата ЛУКС на Европейския парламент (LUX Film Prize) ще бъдат показани от 9 до 11 декември в Дома на киното в София в партньорство с Международния филмов фестивал София Филм Фест. ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН. Прожекциите ще се излъчат във всички 28 европейски страни със субтитри на 24-те официални езика на Европейския съюз преди обявяването на победителя на 17 декември.

 

Европейският парламент има удоволствието да представи трите филма, състезаващи се за Филмовата награда ЛУКС за 2014 г., които ще бъдат прожектирани по време на 3-ото издание на Филмовите дни ЛУКС. Целта на филмовите дни е да се сподели многообразието и богатството на европейското кино с европейските граждани и да се обсъдят темите, които филмите от ЛУКС 2014 представят. Официалното откриване ще бъде преди началото на първата прожекция, а след последната прожекция ще бъде организирана дискусия.

 

9.12.2014 г., 19,00 часа (Официално откриване преди прожекцията)

Дебютният филм на Рок Бичек, ВРАГЪТ НА КЛАСА (RAZREDNI SOVRAŽNIK), навлиза в микрокосмоса на гимназиален клас, сблъскал се с особено строг нов учител.

 

10.12.2014 г., 19,00 часа

Селин Сиама, с третия си филм, БАНДА МОМИЧЕТА (BANDE DE FILLES), отразява връзката между юношите и властта, като извежда на преден план един различен тип женственост, описвайки банда шестнадесетгодишни момичета в парижките предградия.

 

11.12.2014 г., 19,00 часа (След прожекцията каним публиката на дискусия)

С ИДА (IDA) Павел Павликовски насочва вниманието към миналото на Европа и обрисува портрета на осиротяло младо полско момиче в началото на 60-те, изправено пред проблема за своята идентичност.

Тези три забележителни филма отразяват богатството, дълбочината и красотата на европейското кино. Ситуациите, обрисувани от трите състезаващи се филма, са твърде многостранни, но обединени от водещата тема за младежта.

Какво представлява наградата ЛУКС?

Наградата ЛУКС е филмова награда, която се връчва от Европейския парламент от 2007 г. Тя има две основни цели: да даде публичност на дебата за Европа и да подпомага разпространението на европейски копродукции в рамките на ЕС. Несъмнено дистрибуцията е „ахилесовата пета“ на европейското кино, за което допринасят и езиковите бариери. Наградата ЛУКС се стреми да ги преодолее.

Как се избират филмите?

Филмите са избрани от представители на филмовата индустрия, които заедно образуват журито. Трите номинирани филма са резултат от техния избор. Филмът, който печели наградата, се избира от членовете на Европейския парламент. Тази година наградата ще бъде връчена на 17 декември в Страсбург.

Какво представлява Наградата на публиката?

Приканваме публиката също да изразява и споделя гледните си точки с други европейци и да гласува за предпочитания си филм на www.luxprize.eu или на Фейсбук страницата на LUX FILM PRIZE, като присъжда „Специална награда на публиката“. Резултатите от гласуването на публиката се обявяват по време на Международния филмов фестивал в Карлови Вари. Избира се на случаен принцип един от гласувалите, който получава покана да присъства на фестивала. Обявяването на Специалната награда на публиката символично закрива наградата ЛУКС за предходната година и открива сцената за новата, като се посочват 10-те филма от официалната селекция.

 

ФИЛМИТЕ:

 

ВРАГЪТ НА КЛАСА (RAZREDNI SOVRAŽNIK) Рок Бичек – Словения

Поради огромна разлика в начина, по който възприемат живота, отношенията между учениците и техния нов преподавател по немски език стават изключително напрегнати. Емоциите стигат далеч и осъзнаването на факта, че нещата не трябва да се възприемат в черно и бяло, идва твърде късно.

Режисьор: Рок Бичек

Държава: Словения

Продължителност: 112 мин.

Година: 2013

Сценарий: Нейц Газвода, Рок Бичек, Янез Лапайне

В ролите: Игор Самобор, Наташа Барбара Грачнер, Тяша Железник, Маша Дерганц, Роберт Пребил, Воранц Бох, Ян Зупанчич, Даша Цупевски

Оператор: Фабио Стол

Продуценти: Янез Лапайне, Айкен Вероника Просенц

Продукция: Triglav Film

 

БАНДА МОМИЧЕТА (BANDE DE FILLES) Селин Сиама – Франция

Потискана от семейната среда, липсата на перспективи в училище и от момчетата, командващи в квартала, Марием започва нов живот, след като се запознава с група от три свободни по дух момичета. Тя променя името си, стила си и напуска училище, за да бъде приета в бандата, като се надява, че това е пътят към свободата.

 Режисьор: Селин Сиама

Държава: Франция

Времетраене: 112 мин.

Година: 2014

Сценарий: Селин Сиама

В ролите: Идриса Диабате, Кариджа Туре, Татяна Рожо, Раба Не Уфела, Яник Руиз

Оператор: Кристел Фурние

Продуцент: Бенедикт Куврьор

Продукция: Hold Up Films, Lilies Films, Arte France Cinéma

 

ИДА (IDA) Павел Павликовски – Полша, Дания

Полша – 1962 г. Анна е красива осемнадесетгодишна жена, готвеща се да се замонаши в манастира, в който живее, откакто е осиротяла като дете. Тя научава, че има жива роднина, която трябва да посети, преди да даде монашески обет – сестрата на майка ѝ, Ванда. Заедно двете жени се отправят на пътешествие към взаимно опознаване и откриване на тяхното минало.

Режисьор: Павел Павликовски

Държава: Полша, Дания

Продължителност: 80 мин.

Година: 2013

Сценарий: Ребека Ленкевич, Павел Павликовски

В ролите: Агата Кулеша, Йоана Кулиг, Давид Огродник, Адам Шишковски, Агата Чебуховска

Оператор: Лукаш Зал

Продуценти: Ерик Ейбрахам, Пьотр Дженчиол, Ева Пушчинска

Продукция: Opus Film, Phoenix Film

 

 

 

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството