Филмите, които очакваме тази зима

| от |

Студените месеци наближават, а с тях и филмите, които носят награди, част от онези, които остават в историята и както обичат да казват някои, по-добрите блокбастъри. Вече писахме за филмите, които очакваме с интерес през септември и октомври, затова сега ще нагазим в зимата и ще ви кажем кои филми чакаме тази зима.

Спектър (06.11)

Двадесет и четвъртият филм за агента, създаден от Иън Флеминг и ако се вярва на слуховете – най-вероятно и последен за Даниел Крейг, който влиза в емблематичната роля на 007 за четвърти път. Макар лентата да имаше безброй проблеми – сценарият изтече онлайн, снимките бяха отложени, имаше инциденти и прочие, ето че ще го бъде и ще го гледаме този ноември. След прекрасния „Скайфол“ очакванията ни са високи, но знаем, че Сам Мендес, за когото това е вторият филм за Бонд, както винаги ще даде всичко от себе си. Филмът е сниман в Лондон, Австралия, Италия и Мексико, а освен Даниел Крейг ще можем да гледаме новите момичета на Бонд (и нашите лични фаворити в тези роли до този момент) – Моника Белучи и Леа Сейду,  както и Кристоф Валц в ролята на злодей, защото адски му отива. Разбира сем място намират и Ралф Файнс като М, Наоми Харис и Бен Уиншоу.

„Спектър” идва в началото на ноември.

Marshland (06.11)

Големият победител от наградите „Гоя“ и наградите Cinema Writers Circle Awards на Испания идва у нас също в началото на ноември. Историята разказва за сериен убиец, който вършее из страната, и двама детективи, с изключителна нетърпимост един към друг, които трябва да забравят различията си и да работят заедно, за да го хванат. Криминалният жанр в Европа не е това, което е в Америка, предполагаме вече знаете това, нали?

Черна служба (13.11)

Джони Деп се завръща. При това не като пират, шапкар, луд любител на изкуството или някоя друга ексцентрична роля от типа на тези, с които се беше зарил до уши в последните години. Тук Деп влиза в ролята на известния гангстер Джеймс „Уайти“ Бългър, който се превръща в най-бруталния, най-издирвания, най-безскрупулния гангстер в историята на САЩ за миналия век. Деп изглежда по-добре от всякога в ролята и вярваме, че това ще е завръщането му към доброто кино, каквото той заслужаваше от доста време.

Макбет (13.11)

Майкъл Фасбендър е шотландският дук Макбет, а Марион Котиар е коварната лейди Макбет. Подтикван от нея и воден от сляпа амбиция, Макбет, иначе честен пълководец, убива краля на Шотландия, за да заеме мястото му. Новата версия на иначе една от най-известните трагедии на Шекспир, беше в селекцията на фестивала в Кан тази година и прожекцията му мина с овации. Ние сме писали повече за филма тук и да, чакаме го с нетърпение.

Игрите на глада: Сойка-присмехулка част 2 (20.11)

Въпреки че първата част на „Сойка-присмехулка” – началото на края за „Игрите на глада”, да беше посрещната с не такова вълнение като предишните части на франчайза и да не получи чак толкова добри отзиви от фенове и критици, няма човек, фен на поредицата, който да не чака финала. Катнис Евърдийн и Пита Меларк ще се изправят пред деспотичното управление на президента Сноу, за да организират и участват в едни последни  Игри на глада, но този път в реална обстановка с всички жители на Панем като потърпевши трибути. Втората част беше снимана веднага след първата, но излиза година след нея. Сбогуваме се с Катнис и Пийта на 20 ноември тази година.

Мост за шпиони (27.11)

Новият трилър, режисиран от Стивън Спилбърг, с Том Ханкс в главната роля разказва за американски адвокат, който е вербуван от ЦРУ по време на Студената война, за да помогне за спасяването на пилот, задържан в Съветския съюз. Трейлърът на този военен трилър с елементи на драма, ни напомня на класиките в този жанр. Като бонус добавяме факта, че братя Коен са автори на сценария.

Почти нормален (27.11)

Новият филм на Уди Алън с името Irrational man излезе по кината в Америка още през юли. Критиките бяха смесени, но не е ли така с всеки филм на Алън? Въпреки това няма кинолюбител по света, който да не чака неговите филми, най-малкото с любопитство. Този не прави изключение. Мъж на средна възраст получава втори шанс за вдъхновение след запознанството си с млада жена. В ролите ще видим Хоакин Финикс и новата муза на Алън, както той я нарича – Ема Стоун. „Почти нормален“ трябва да открие „Киномания“ у нас тази година. Официалната дата иначе е 27 ноември.

Love the Coopers (27.11)

Краят на ноември е, Коледа наближава. А какво е Коледа без коледен филм? Без да броим „Сам вкъщи“ и „Наистина любов“, които са се превърнали в класики за сезона, почти няма година, в която да не излезе филм на тема семейство и празници, стане ли зима. Зимата на 2015-а не прави изключение. Причините да очакваме този филм? Две и са прости. Първата – актьорският състав (Даян Кийтън, Джон Гудман, Алън Аркин, Оливия Уайлд, Аманда Сейфрид, Джун Скуиб, Мариса Томей, Ед Хелмс и Антъни Маки) и втората – екипът (режисорът на „Аз съм Сам“ Джеси Нелсън, сценаристът на „П.П. Обичам те“ Стивън Роджърс и част от продуцентите на „Камък на раздора“). Може би и това са и причините филмът много да ни напомня на любимите ни ленти от зимния сезон. Иначе историята разказва за семейство откачалки, като повечето семейства с повече от трима души, които се събират само веднъж в годината – по Коледа. Майката иска всичко да е перфектно, бащата се опитва да й угоди, братята и сестрите са леко ненормални по онзи нормално-чаровен за филмите начин, а на децата не им пука. Точно като за празник.

В сърцето на морето (04.12)

Базиран на реални събития, филмът разказва за китоловен кораб от 1820 година, потопен от кашалот впоследствие, което оставя екипажа му в открито море в продължение на 90 дни. Говори се, че това е историята, която вдъхновява Херман Мелвик за романа му „Моби Дик“. Иначе филмът пък е създаден по романа на писателя Натаниел Филбрик – „In the Heart of the Sea: The Tragedy of the Whaleship Essex“. Крис Хемсуърт, Килиън Мърфи, Том Холанд, Бен Уиншоу, Брендан Клийсън и Бенджамин Уокър играят главните роли, а Рон Хауърд режисира.

Виктор Франкенщайн (11.12)

Доктор Виктор Франкенщайн е най-известният литературен учен в историята и най-често бърканият за своето чудовище. Плод на въображението на Мери Шели, историята разказва за д-р Франкенщайн, който създава Чудовището – същество сглобено от различни човешки части, на което е вдъхнат живот. Романът е филмиран няколко пъти и последната версия на историята всъщност е неговата предистория. Разказан от гледната точка на Игор – верният помощник на д-р Франкейнщайн, този филм представя как Виктор Франкенщайн става това, което познаваме от романа на Мери Шели. Даниел Крейг е Игор, Джеймс Макавой е д-р Франкенщайн, а първият трейлър изглеждаше впечатляващо.

Малкият принц (11.12)

Френско-английска продукция на романа на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Всички знаем сюжета, затова няма смисъл да ви го разказваме. Филмът е анимационен, има версия на два езика, беше в селекцията на Кан, а Марион Котиар е Розата – и на английски и на френски. На нас не ни трябват други причини, за да го гледаме.

Крийд: Наследникът на Роки (11.12)

Първите снимки от новия филм за боксьора Роки Балбоа излязоха още през юли. След близо 10 години пауза, Силвестър Сталоун се завръща в емблематичната си роля, но този път Роки е само учител, не и основният боец във филма. Историята се върти около новия персонаж – Адонис Джонсън, в ролята Майкъл Б. Джордан – син на вечния враг на Роки Балбоа – Аполо Крийд, изигран от Карл Уедърс преди много, много години. А Роки е треньорът по бокс на младия Адонис. За тези, които се чудят – Крийд няма да участва в този филм.

Междузвездни войни: Силата се пробужда (18.12)

Датата е 18 декември, фенове. Запишете си я в календара, защото сме почти убедени, че няма човек, който да не чака новата част на „Междузвездни войни“. С изцяло нов екип, изцяло нови актьори, но същата вселена и същата битка, стара като света, гигантският франчайз, създаден от Джордж Лукас, се завръща за нов цикъл от три филма. Това е едва първият от тях. Вече се снима и spin-off версия, за която може да прочетете повече тук. Лукас продаде компанията си, а с нея – и част от правата на „Междузвезди войни” на „Дисни”. Дали това е за добро или за лошо, никой още не знае. Остава ни да вярваме, че Дж. Дж. Ейбрамс все още помни как се прави добро кино, за което на първо време говори актьорският състав, който е събрал – Адам Драйвър, Лупита Нионг’о, Домнал Глийсън, Оскар Айзък, Анди Съркис и познатите ни Харисън Форд, Кери Фишър и Марк Хамил (които тренират усилено, за да влязат в старите си костюми). Трябва просто да изчакаме до края на годината, за да видим резултата.

Сестри на макс (25.12)

Ейми Полър и Тина Фей – най-смешните жени в Холивуд в момента – обединяват сили за един филм. Разбира се, че той е в топ листата ни за гледане. Двете играят различни като деня и нощта сестри, които решават да направят един последен купон в семейната си къща, преди родителите им да я продадат. Трейлърът изглежда добре, Тина и Ейми още повече. Чакаме.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.