Филмите, които очакваме тази есен

| от |

Направете път, идват претендентите за награди!

Есента и зимата в киното са известни с това, че именно тогава по кината пристигат филмите, които са обиколили всички фестивали, обрали са наградите и най-вероятно ще влязат в наградния сезон. Също така тази есен и зима се очакват и някои от по-висококачествените продължения…

Ние извадихме филмите, които очакваме с нетърпение и голяма доза интерес през предстоящия сезон есен/зима. Ето и първата част от тях.

Обратен гард (11.09)

Джейк Гиленхал играе боксьор, който е загубил всичко – жена си, дъщеря си, кариерата си и решава да направи опит за завръщане. Американската критика не се изказа добре за него, но след изпълнението на Гиленхал в „Лешояда“ миналата година, някак вярваме в неговите способности и начина, по който подхожда към ролите си. Той успя физически да се трансформира от слаб социопат в боксьор с плочки. За този филм актьорът бързо върна свалените за „Лешояда“ килограми, качи още 8 отгоре и се подложи на тежки тренировки с по 2000 коремни преси на ден, за да влезе в ролята на боксьор. Говори се, че това ще е лентата, която ще донесе голяма награда на Гиленхал, след като „Лешояда“ не успя. Тотално незаслужено Академията го беше пропуснала. Надяваме се това да не се повтори.

Еверест (18.09)

Отново имаме Гиленхал в една от ролите. Този филм е доста по-комерсиален, вероятността да бъде в наградния сезон е малка, но какво от това. Филмът, създаден по истински събития от 1996 г., разказва историята на две комерсиални експедиции, които успяват да достигнат най-високата точка в света – връх Еверест, след като се обединяват. Слизането обаче се оказва истинското предизвикателство пред човешките възможности и дух, след като планинарите са връхлетени от една от най-свирепите бури в историята…  Филмът впечатлява с кадри, заснети на повече от 10 спиращи дъха локации, сред които южният базов лагер на Еверест, Непал, Италия и други. С „Еверест“ беше открил фестивалът във Венеция.

Черен въглен, тънък лед (04.09)

Китайският трилър на Дяо Инан е носител на Златна и Сребърна мечка за миналата година. Историята разказва за разследване на сериен убиец от детектив Джан Дзъли, което се проваля и той е отстранен от полицейското управление на малък град и започва работа като охранител във фабрика за въглища. Пет години по-късно има серия сходни убийства и Джан убеждава бившия си партньор да довършат случая. Премиерата е в началото на септември.

Марсианецът (02.10)

Дългоочакваният нов филм на Ридли Скот е с участието на Мат Деймън, звучи като истински претендент за награди. Филмът е базиран на фантастичния роман на писателя Анди Уеър със същото заглавие, който е издаден у нас през миналата година. Историята в „Марсианецът“ много напомня на тази в „Гравитация“, но, разбира се, двете са абсолютно различни. Марк Уотни е първият човек, стъпил на Марс. Той е изключително известен на Земята. Проблемът е, че Марк ще е и първият човек умрял на Червената планета, тъй като пясъчна буря пробива скафандъра му. Изоставен, без колегите си, без оборудване или начин за комуникация, Марк е без всякаква надежда, но отказва да се предаде. За филма се заговори още от 2013 година, когато 20th Century Fox купиха правата за филмиране. През 2014-а на режисьорския стол беше назначен Ридли Скот. В главните роли пък ще гледаме Мат Деймън, Кейт Мара, Джесика Частейн, Джеф Даниелс и Кристен Уиг. Филмът трябва да излезе в края на септември по света и само седмица по-късно у нас.

The Walk: Живот на ръба (09.10)

Разказва истинската история на французина Филипе Петит – човека, изминал по въже разстоянието между кулите близнаци през 1974 година. Режисурата е поета от Робърт Земекис  („Завръщане в бъдещето”). Филмът е очакван с огромен интерес още от мига, в който се заговори, че по него започва работа. В главната роля влиза Джоузеф Гордън-Левит, а самия филм може да гледате в началото на октомври тази  година.

Сикарио (09.10)

Филмът за наемен убиец и ФБР агент, който го гони, не звучи като филм, който може да излезе извън клишето, но този е точно такъв. Част от официалната селекция на фестивала в Кан тази година, в този полицейски трилър Емили Блънт прави прекрасна роля, а Джош Бролин и Бенисио Дел Торо й партнират, както се очаква от актьори от техния калибър. Много критици смятат, че това може да е филмът, който да донесе по-сериозна номинация на Блънт. Ако ли не, това може да се случи и с „Момичето от влака“, където британката ще играе главната роля.

Легенда (09.10)

Базиран на романа на Джон Пиърсън, филмът, в който великолепният Том Харди играе цели две роли, проследява възхода и падението на близнаците Роналд и Реджи Крей. Двамата оглавяват най-голямата мафиотска група и тероризират Лондон през 60-те години на миналия век. Говори се, че това ще е филмът, който ще донесе на Харди така заслужената награда. Време му е, вярваме в това.

Пан (16.10)

Когато сър Джеймс Матю Бари създава Питър Пан, момчето, което не иска да порасне, през 1904 година, едва ли е вярвал, че близо 110 години по-късно, персонажът му и неговата история ще вълнува хората. „Питър Пан“ е бил мюзикъл, игран е на сцена, по телевизията, най-известната му адаптация и досега си остава версията на „Дисни“ от 1953 година. Освен този има още три филма за малкото момче и Невърленд. На него има базирани истории, книги, дори психологически синдром… През 1991-а Стивън Спилбърг прави историята на Питър Пан след като той е пораснал. През 2015-а режисьорът Джо Райт („Гордост и предразсъдъци“ и „Изкупление“) решава да направи предисторията на Питър. Преди капитан Хук, преди Уенди, преди Звънче… Питър е бил обикновено момче, което попада във вълшебната Невърленд. Филмът е очакван с интерес, а Хю Джакман, Аманда Сейфрийд, Руни Мара, Кара Делевин, Гарет Хедлънд и малкият Леви Милър играят главните роли в продукцията.

Пурпурният връх (16.10)

Гилермо дел Торо режисира първият си филм от „Огненият пръстен“ от 2013-а насам. Междувременно участва в писането на сценария на „Хобит“, направи сериала „Заразата“ – базиран на трилогията му книги с Чък Хоган и работи по сценария на „Пинокио“ и „Хелбой 3“. Между всички тези неща той решава да направи мрачна готическа приказка за момиче, разкъсвано от любов между най-добрия си приятел и мистериозен зъл непознат. Том Хидълстън, Миа Васиковска, Чарли Хънам и Джесика Частейн участват в продукцията, а трейлърът изглежда все по-добре и по-добре с наближаването на премиерата. Все още очакваме шедьовър като мрачния „Лабиринтът на фавна“.

Повелителят на кухнята (23.10)

Минаха 10 години, откакто гледахме Брадли Купър като готвач – той играеше тв версията на Антъни Бурдейн в сериал, базиран на книгата му „Поверително от кухнята“. Сега ще имаме шанса отново да го гледаме в сходна роля. И макар сериалът да получи само 2 сезона, ролята на разгонен, амбициозен, сприхав, но гениален главен готвач някак отиваше прекрасно на Купър. В „Повелителят на кухнята“ той играе почти същата роля – сприхав гений в кулинарията, който след провал с наркотици и алкохол, е решил да се завърне, за да спечели звезда „Мишлен“ за ресторанта си. Към Купър се присъединяват Сиена Милър, Алиша Векандер, Лили Джеймс, Ума Търман, Ема Томпсън и Даниел Брюл.

Програмата (23.10)

Историята на журналистическото разследване, което в крайна сметка води до отнемането на всички титли на Ланс Армстронг, който е разследван, а после и обвинен в използване на допинг по време на участията си в Тур дю Франс излиза през октомври. Бен Фостър играе Ланс Армстронг, а Лий Пейс е в ролята на агента му Бил Стейпълтън.

Скоро очаквайте и филмите, които да гледаме през ноември и декември. 

 
 
1 Коментар
  • Kiril Dimitrov

    Историята в „Марсианецът“ много напомня на тази в „Гравитация“ – Няма нищо общо.

    Марк Уотни е първият човек, стъпил на Марс. – Марк Уотни е един от 6те члена на 3тата експедиция стъпила на Марс. Освен това стъпва последен така че е 3 Х 6 = 18ят човек стъпил на Марс.

    Изоставен, без оборудване – не е вярно.

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…