Фарел Уилямс: Ако се пристрастите към успеха сте прецакани

| от |

Като дизайнер, музикант и продуцент Фарел Уилямс има безброй успехи. Звездата на тазгодишните награди Грами говори за новия си албум G I R L и за нещата, които музикалната индустрия никога не успявала да разбере, пред колегите от френското списание Red Buletin.

pharrell-williams

Мъжът със шапката е точно толкова готин на живо, колкото си го представяте. Вече 23 години се занимава с музиката си, която звучи постоянно по целия свят. 2013 година е особено успешна за Фарел с “Get Lucky”, “Blurred Lines” и най-наскоро “Happy”. Той е една от най-значимите и дискутирани фигури в света. И не на последно място разбира се и небезисвестната му шапка, превърнала се в интернет феномен.

Фарел обаче споделя, че не е очаквал успех и не следва никакъв план в кариерата си. Зад усмивката му не се крие нищо повече от желанието да твори, като художник наблюдаващ света, в който живее. Това се усеща още повече в новият му албум G I R L, в който създадената от Фарел секси фънки атмосфера през 2013 допълнително се разраства.

Кое е първото нещо, което забелязваш когато някой музикант влезе в студиото ти?

Три неща. Първо походката, която издава за какво е дошъл. След това се опитвам да усетя настроението в стаята. Много бързо мога да разбера дали някой е дошъл за да разговаряме спокойно, дали е при мен за да ми се бърка в работата или дали иска да ми каже нещо конкретно. И, на последно място се вслушвам в гласа му и по специфично в интонацията.

Ако видя, че трите неща се подреждат правилно може да се захващаме за работа и ще излезе нещо хубаво от това, че сме се срещнали.

Притеснява ли те ако няма химия в студиото или ако някой албум не е успешен?

Ако единственото, което искаш е успех в класациите трябва много бързо да си смениш професията. Нашата работа се базира на емоция, а това е нещо, което не може да се измери или изчисли. Когато бях по-млад възприемах нещата другояче, защото виждах как хората гледат на щастието си като на резултат от успехите им. Всички ние, разбира се, искаме работата ни да бъде призната от обществото но границата между това да искате да сте оценени и това да се отрази върху музиката ви е много тънка. Ако се пристрастите към успеха сте прецакани.

Някои продуценти претендират, че могат да правят хитови песни по поръчка. При теб така ли е?

Не. Музиката не е като лотарията, където трябва да уцелиш джакпота. Този начин на мислене не е за мен, аз обичам разнообразието. Не съм съгласен, че има “рецепта” за хит. Представете си свят, в който има само три вида мебели и всички се специализират в правенето им, без да опитат нещо ново. Смешното в случая е, че музиката е може би единствената сфера, в която все още някои хора си мислят, че има магическа формула за успех

Мислиш ли, че това се отнася и за холивудските продукции?

Филмите имат предимството да използват зрението и слуха, докато музиката използва само един елемент. Ако има едно нещо, което хората не могат да разберат в музикалната индустрия, това е, че не само музиката е важна. Младите хора искат изображения и нови идеи, които няма как да бъдат предложени единствено от музика. Това е и причината YouTube да е много по-популярно място от което и да е радио.

Колко време ти отне да осъзнаеш това?

Нека кажем, че не спирам да се уча. Така всъщност се появи песента “Happy”. На 9 пъти бях сигурен, че песента е готова, но не я предадох на звукозаписната компания, нещо липсваше. Отне ми девет различни версии за да постигна това, което чувате.

Но все пак кариерата ти е изградена с натрупването на огромен опит…

Напротив, кариерата ми е изградена благодарение на страстта ми към музиката, макар и на моменти да съм се заблуждавал от външни фактори, че аз съм отговорен за успеха на музиката ми. Ако песента ти стане хит, то това не е благодарение на теб. Изработването на музиката е твое дело. Успехът идва от публиката, никога не трябва да забравяме това.

Какво искаш да споделиш с новия си албум?

Исках да представя на хората себе си, емоциите си, мислите си. Исках да е много лично и уникално. Често прикриваме емоциите си, което е грешно, защото именно те ни правят различни един от друг. Това е нещото, което ни различава от животните. Понякога презираме чувствата си, но в този албум се опитах да направя точно обратното, да се възползвам от тях и да сътворя нещо строго индивидуално.

Какво трябва да разберем за жените ако искаме  да пишем песни за тях?

Повечето песни, които чуваме са написани за жени, но от гледна точка на това да им се харесат. Съществува вид маркетинг, специално целящ се в заниманията на жените, породен от куп предубеждения спрямо това как трябва да се държи една жена.

Според мен наистина трябва да се замислим за жените, да пишем песни все едно си говорим тях. Не с идеята какво трябва да бъдат, а реалистично погледнато какви са жените и колко са важни за всички нас. Единственият начин това да се получи е като разговаряме с тях и разберем как се чувстват.

Променя ли се подхода ти към музиката с развитието на кариерата ти?

Винаги съм “усещал” музиката, но едва последните 10 години осъзнах, че това е таланта ми. Преди въобще не мислех за това. Мислех само за полети с частни самолети и ферарита, но това е безмислено. Все още обичам колите, разбира се. Но най-важните неща са емоциите, мислите и опита, който човек натрупва през живота си.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров