Европейският парламент – демократичен отдушник на европейските институции
Ален Жан-Робер / Франс прес
Европейският парламент се опитва да се наложи като незаменим фактор на европейската политическа сцена, но макар да разполага с широки правомощия и да се противопоставя понякога на страните членки, ролята му при определянето и контрола на политиката на ЕС остава незначителна.
Сдобиването с нови правомощия и преодоляването на „демократичния дефицит“, от който страда съюзът, са едни от залозите на европейските избори. Пред постигането му обаче има многобройни пречки.
Aко иска да убеди в легитимността си държави, които по начало не са много склонни да се разделят с част от правомощията си, Европейският парламент ще трябва да заложи на мобилизирането на избирателите, при положение че участието в изборите неизменно бележи спад от 1979 г. насам.
В последните пет години Парламентът се изяви не само гласувайки хиляди резолюции, понякога заклеймяващи, в полза на защитата на правата на човека. Той се възползва в голяма степен от новите пълномощия за съвместни решения, възложени му от Лисабонския договор, и показа, че не може да бъде объркван с обикновена камара за регистриране на решения, взети от Еврокомисията и европейските столици.
Без одобрението на Парламента Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС – не може да поеме функциите си. Неговите компетенции обхващат 85 области, от земеделието до енергийната политика. Миналата година за пръв път евродепутатите внесоха поправки в реформа за общата селскостопанска политика – един от стълбовете на европейската политика.
През 2012 г. те отхвърлиха също, с голямо мнозинство, международното споразумение Акта (Acta) за фалшифицирането, договаряно дискретно в продължение на години от десетина страни от ЕС. Текстът беше преценен като опасен за личните свободи и за генеричните медикаменти.
Монопол на Еврокомисията
Парламентът отхвърли също почти единодушно проект на ЕК, замислен „да опрости“ търговията със семена, но оспорен както от промишлените производители на семена, така и от еколозите, които съзряха в него заплаха за биоразнообразието.
Друг подвиг на ЕП бе, че промени европейския закон за тютюнопушенето, за да регламентира в по-голяма степен продажбата на електронни цигари, а след продължителна битка със страните членки той успя да запази програмата за подпомагане с продоволствия на най-бедните, която някои страни, сред които и Германия, искаха да премахнат.
По най-деликатните теми обаче резултатите са смесени. След продължила с месеци борба ЕП бе принуден да отстъпи пред държавите по въпроса за многогодишния бюджет на ЕС (2014-2020г.). За първи път в историята на ЕС бюджетът на общността е сериозно орязан, след като страните наложиха желания от тях режим на икономии.
Освен това пледоариите в полза на взаимно гарантиране на държавните дългове на страните бяха отминати с надменно пренебрежение от страните.
В действителност обширни области от европейската икономическа политика се изплъзват от контрола на Европарламента. Евродепутатите присъстваха като обикновени свидетели на учредяването на тройката (ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), наложила болезнени реформи на четири страни (Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър) ползващи се от програма за подпомагане.
В някои случаи евродепутатите сами приеха ограничаването на парламентарния контрол. Именно това се случи през 2011 г., когато те одобриха пакет от шест правни мерки, известен като „сикс пак“, даващи право на ЕК да санкционира, без да се консултира с ЕП, страните със свръхдефицит, които не намаляват дълга си и не коригират дисбаланса в икономиката си.
По време на кампанията основните партии, представени в Европарламента, пледираха за повече парламентарни компетенции, но нищо не подсказва, че те ще бъдат чути. ЕП не може да предприеме законодателна инициатива и засега Еврокомисията запазва монопола си в това отношение.
