Европа трябва да престане да се крие под завивките

| от |

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Светът е навлязъл в епоха на несигурност. Ако европейците имаха нужда от напомняне, това стана с ескалацията на насилието в Украйна. Европа е изправена пред избор: да се бори с предизвикателствата или да се скрие под юргана. Сигналите, които идват, не са много окуражаващи. Репресиите в Украйна бяха посрещнати с колебание в европейските столици. Последните решения за налагане на санкции срещу управляващите в Киев са закъснели.

7europ-map-eu

Лесният извод – аз самият съм го правил – е, че Европа възнамерява да се превърне в една по-голяма Швейцария. Политическата й енергия се изразходва при стабилизирането на еврото. Бъдещето предвещава бавен икономически растеж, фискални съкращения и още спорове за окончателната форма на паричния съюз. Колкото повече остаряват европейците, толкова по-малко склонни са да поемат рискове. Нямат нито желание, нито пари за авантюри в чужбина.

Ситуацията обаче започва да се променя. Бездействието крие собствени опасности. Дори германските политици, които по традиция не обичаха да насочват вниманието си към нещо друго освен ръста на продажбите на глобалните пазари, започват да го казват. На Мюнхенската конференция за сигурността тази година германският президент Йоахим Гаук смъмри сънародниците си, които се оправдават с историята, за да ограничават международните отговорности на Германия. За европейците големият геополитически факт на следващото десетилетие е оттеглянето на САЩ. То е колкото психологическо, толкова и физическо. Изтеглянето от Афганистан, фокусирането върху Азия и отказът от ангажимент в Сирия свидетелстват за намерението на Америка да свие хоризонта си. Администрацията на САЩ е решена занапред да преценява много по-внимателно от гледна точка на националния интерес преди да предприема действия зад граница. Европа ще трябва сама да се грижи за задния си двор.

Съседният на Европа регион е по-голям, отколкото обикновено се счита. До неотдавна ЕС определяше близката чужбина като бившите комунистически държави на изток и арабските държави в Южното Средиземноморие. Сега той усеща влиянието на вълненията в региони доста отвъд тези граници. Това заключение е добре обосновано в доклад, публикуван от ФРИДЕ, аналитичен център за външна политика в Мадрид. Динамиката на отношенията в близкото и недотам близко съседство на Европа и мощните механизми, чрез които несигурността и вълненията се разпространяват, изискват разширяване на дефиницията.

Северноафриканската пустиня някога беше бариера; появата на „Ленд крузър“-ите на „Тойота“ и на сателитата навигация я превърнаха в магистрала. Не може да бъде разбран Магреб, без да се направи връзка със Сахел или на отношенията на Европа с арабския свят, без поне да се спомене за Иран. Отношенията с Русия не могат да пренебрегнат Кавказ.

Според някои наблюдатели тези усложнения са основание за още по-дълбоко свиране под завивките. Но този избор е погрешен. Страните от ЕС са критично зависими от вноса на енергия. Според оценката на ФРИДЕ, съседският в по-широк план  регион на ЕС разполага с 60 процента от доказаните петролни резерви в света и с 80 процента от тези на природен газ. Европа не може да избегне плащането на цената за неконтролираната миграция, джихадисткия тероризъм и международната престъпност. Бившият испански министър и еврокомисар Педро Солбес, който сега оглавява ФРИДЕ, формулира това съвсем сбито: „За Европа вече не може да има дългосрочна сигурност и напредък, ако е обградена от конфликти, човешко страдание и несвободни режими.“

Някои неща Европа не може да направи. Тя може да предложи подкрепа и кураж за политическа реформа в Украйна, но не може да свали от власт спонсорираната от Русия клептокрация. Без участието на САЩ, тя не може да обърне военния баланс в Сирия. Всичко отвъд краткосрочните, бързи военни операции изисква американска логистика, разузнаване и целеполагане. Фактът, че Европа не може да свърши всичко, не бива да се възприема като оправдание за бездействие – това е естествената логика на разсъждение. Въпреки всичките си проблеми, Европа остава втория по богатство район в света. Тя има могъщи икономически, търговски, финансови и дипломатически мишци и сериозен военен капацитет. Съществуват възможности, които могат да бъдат използвани, както и рискове, които трябва да бъдат посрещнати. Африка често се разглежда като континент на провалени или крехки държави. Други гледни точки обаче виждат там струпване на млади, богати на ресурси нации, които с известна помощ биха могли почти да настигнат други икономики във възход. Казано по друг начин, Африка е огромен, потенциално разрастващ се пазар пред прага на Европа. Това, от което се нуждаят правителствата там, е яснота какво може да предложи Европа: търговия и инвестиции, финансови услуги, изграждане на управленски и институционен капацитет и понякога, относително умерена военна подкрепа, опит, или обучение.

Отсъствието на консенсус сред правителствата, които ревниво охраняват националните интереси и суверенитета на държавите си, изпразниха от съдържание т.нар. стратегически партньорства на ЕС с Москва и Пекин. На места като Африка, обаче, Европа може да мобилизира по-малки коалиции на желаещите да подкрепят затруднените правителства и регионални организации. Това вече се случва в Мали и в Централноафриканската република. Франция и Великобритания са явните лидери, но и други държави, толкова различни една от друга като Белгия, Полша и Естония също имат желание да поемат част от отговорността. След порицанието на Гаук тази седмица, станахме свидетели как Берлин се включи в нов френско-германски ангажимент за разширяване на външнополитическото сътрудничество.

Европа вече има постигнати успехи – например в прокарването на пътя към сериозни ядрени преговори с Иран, в стабилизирането на Балканите или в борбата с пиратите отвъд Африканския рог. Тя няма капацитет за големи военни операции, но може да действа като фактор за стабилност. И може би – отвреме-навреме все пак трябва да бъдем оптимисти – най-после е осъзнала, че когато си стиснем очите, светът не престава да съществува.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.