Европа като дресьор на източноевропейци

| от |

България и Румъния дължат прибързаното си приемане в ЕС на Франция. Въпреки това не може да се говори за грешка, защото онези, които пътуват на Запад, постепенно се учат на демокрация, твърди политолог от Принстън пред Дойче веле.

ukr

Четвърт век измина откакто дълбоките промени в Европа от 1989 година възвестиха началото на европейското обединение след края на Студената война. Преди 10 години осем източноевропейски страни с възторг се присъединиха към ЕС, с което европейската демократична общност за първи път се разпростря чак до Полша на изток, и до Малта на юг – с добри перспективи процесът на разширяване да продължи и с други страни от Източна Европа. Днес знаем, че нещо не е наред в този разказ, завършващ с хепиенд. Какво обаче, пита „Зюддойче цайтунг“?

Събитията от последните няколко месеца ясно показват противоречията на европейския проект, отбелязва изданието и пояснява: тъкмо политици от християндемократическия лагер, които познаваме като архитекти и радетели за обединена Европа, днес водят кампании срещу вътрешната миграция на Стария континент; Европейската комисия е принудена да признае, че 7 години след приемането им в ЕС, Румъния и България не са напреднали особено в противодействието на корупцията; в същото време сърбите вече празнуват започването на преговорите си за прием в общността като най-важното събитие за страната след края на Втората световна война; а на площад украинския Майдан дори се проля кръв в името на уж тъй абстрактния Европейски съюз. „Как да си обясним всички тези противоречиви факти“, пита мюнхенското издание.

Кой да има достъп до елитния клуб?

Според Копенхагенските критерии от 1993 година кандидатите за членство трябваше да докажат, че са демокрации, спазващи принципите на правовата държава и на свободния пазар, че повече няма да дискриминират малцинствата си (макар старите страни-членки не винаги да изпълняваха стандартите по отношение на собствените си малцинства), както и че ще издържат на натиска на конкуренцията. Така някогашната стандартна процедура за приемане на нови членки постепенно се видоизмени в процедура, която трябваше да се нагажда всеки път според конкретната страна-кандидатка за членство. Брюксел пък си постави за задача търпеливо да направлява и напътства източноевропейските елити.

Днес лесно се забравя, че нещата можеха и да се развият по съвсем друг начин. Когато през 1989 година падна Желязната завеса, някои страни от Западна Европа, и най-вече Франция, нямаха нищо против да я заменят с „копринена“, вместо да живят в общ европейски дом за 28 обитатели. Без Хелмут Кол и икономическите и геостратегически интереси на Германия, ЕС вероятно и до ден днешен щеше да си остане малък западноевропейски клуб с прикрито-католически характер, в който претенциозните британци играят само второстепенни роли. Докато Вашингтон залагаше на военната си мощ, за да променя режимите по света, Брюксел реши да използва обещанието за членство като лост за оказване на влияние и провеждане на реформи. Казано по друг начин: който не успяваше да приведе в изпълнение 80-те хиляди страници европейски правила и закони, или дори се опитваше да шмекерува, не беше допускан край богатата обща трапеза.

Но ЕС се проявяваше не само като дресьор на кучета. Мнозина източноевропейци искаха да се присъединят към ЕС, защото им се струваше, че Брюксел е нещо като застрахователна полица срещу връщането на ретроградни авторитарни режими, макар впоследствие да стана ясно, че в случай на нужда, ЕС де факто не е в състояние да окаже сериозна помощ. На онези, които са вън, пред вратите на общността, Брюксел може да диктува условията си, но който веднъж е влязъл вътре, си остава там, даже и да се държи по крайно неподходящ начин. Този проблем някои междувременно наричат „копенхагенската дилема“

Българите, които пътуват на запад, се учат на демокрация

Напълно логично би било мнозина сега отново да възкликнат: „За бога, не давайте перспектива за членство на Украйна, защото се видя, колко е „трансформацонната мощ“ на Брюксел. Нерядко се случва също и това, политици да извличат капитал със злостни приказки по адрес на българите и румънците, които чисто и просто ползват правото си на свободно придвижване в рамките на ЕС. При това тъкмо тези хора, които се придвижват между Изтока и Запада, и най-вече онези, които се връщат по родните си места в Източна Европа, допринасят в решаваща степен за демократизацията на страните си „от долу нагоре“. Тъкмо те не са така лесно готови да се примирят с корупцията и поставят по-високи изисквания пред родните си държави, защото лично са се убедили, че има и друг път.

Погрешно би било да се вади заключението, че някои страни изобщо не е трябвало да бъдат канени в общността. Вярно е по-скоро обратното: че на „чудовището Брюксел“ трябваше да се даде повече власт, продължава по темата „Зюддойче цайтунг“. Иданието цитира и любопитна теза за причините, довели до прибързаното приемане на Румъния и България в ЕС. Преподавателят по политология в Принстън Ян-Вернер Мюлер казва: „С членството на Румъния и България се избърза не защото на Брюксел му трябваха нови бюрократи и преводачи, а защото Франция (напълно в смисъла на геополитическите ѝ представи от 19 век) искаше възможно най-бързо да създаде нещо като противотежест на останалите уж прогермански кандидатки за членство.

 

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Нова мода в Instagram: извънземен йога корем

| от chronicle.bg |

Instagram е странно място, в което всяка лудост намира своите последователи. Последната такава е свързана със здраве и благоденствие, което, предполага се, се постига чрез овладяването на сериял движения с корема.

Новият феномен се нарича „извънземна йога“ и много бързо превзе социалната мрежа. Видеа на хора, които практикуват Наули (както се нарича йога практиката), заляха Instagram.

Nauli dance party I’ve answered a few questions about nauli technique on the THE/THIRTY site (link in bio) and today I’m taking over @thethirty to explain a bit more!! See you there !! #nauli #naulikriya #naulibreathing #uddiyanabandha

Публикация, споделена от DANIELLE ACOFF (@yellabella) на

Движенията включват наистина пълно издишане, гълтане на корема и прибирането му под гръдния кош, последвано от последователни движения на свиване и отпускане на мускулите на корема, които изглеждат много особено отстрани. Предполага се, че движението подпомага храносмилането. Практиката не е нищо ново, но не е и нещо, познато на всички по света. Движенията могат да бъдат усвоени от хора на всякаква възраст и с всякакъв опит.

WOW!  Incredible #Nauli practice by @aubrymarie : @aloyoga

Публикация, споделена от Yoga Inspiration (@yogainspiration) на

Твърди се още, че тези движения подпомагат емоционалната стабилност, помагат за хормоналния баланс и пазят органите във форма.
Все пак експертите предупреждават, че тези упражнения трябва да се правят само в присъствието на йога инструктор, защото изпълнявани неправилно, могат да доведат до контузия.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?