Евгени Динев от здрач до зори

| от |

„Попаднах насред зимна виелица на билото на Стара планина. Видимостта беше не повече от метър, затъвах в пресния сняг, вятърът бръснеше като скалпел, но въпреки това беше някак тихо и красиво. Природата шептеше успокоително, докато със сетни сили се опитвах да се измъкна от кошмарната ситуация.“

Това е един от случаите, в които природата, като единствен придружител и подкрепа на Евгени Динев, си позволява да му шепне. Разказът му звучи смразяващо, дори в днешния юлски ден.

В други случаи природата му е крещяла, в трети е била безмълвна – разбира се, метафорично казано. Допуснала го е толкова близо до себе си, защото я снима почти непрекъснато и я изкарва все по-красива и по-красива във всичките й състояния. А тя, като изконно женско начало, обича да изглежда неотразимо.

Евгени е личният й фотограф. Отдал й се е изцяло още преди десетина година, когато открива, че особено го увлича да я дебне през обектива.

Затова й тя му говори понякога, а той я снима ли снима – в екстремни ситуации и в моменти на пълен покой, тя му показва тайните си цветове, които простото око понякога подминава.

Евгени Динев е от Бургас. Започва да създава своите фотописи в онези смутни времена, когато дигиталната фотография вече е започнала да измества аналоговата. Все още смартфоните и фейсбук не са били измислени, спомня си той. И обратно на тенденциозната свръхкомуникативност и оживеност, която предлага града, природата удобно се намества в личното пространство и ежедневието на фотографа, който до голяма степен пренебрегва урбанистичната култура и се отдава на истинска авантюрата с Нея – само с фотоапарат и топли, чисти дрехи в сака.

Казва, че преследва една магия. За хората, които отдавна не вярват във вълшебства, това може да звучи твърде префърцунено и арт, но един поглед към снимките му доказва, че все още има подобни висши сили.

„Магията е в светлината, в умението да я уловиш. Преимуществото на изгрева, е че тогава природата се пробужда. По листата има роса, в долината се носи ефирна мъгла, липсва човешко присъствие…“, казва Евгени, сякаш лобирайки за изгрева и новия ден пред красотата на интимните залези. И за да е по-интересно, Природата му прави пореден сюрприз. „Последно бях приятно изненадан от поразителен залез насред живописно лавандулово поле“, досеща се той.

Такава е тя, природата. Има си приказка с Евгени. Някак по специален начин протичат срещите и разговорите им. Двамата често си мълчат, но се чуват и виждат чрез други сетива. И макар да не ти се налага да бързаш заради Нея, има нещо, което можеш да изпуснеш.

„Когато съм с фотоапарата, не съм просто на разходка, трябва да бързам, за да хвана хубавата светлина, да търся подходящо място. Е, не мисля толкова за самото преживяване, а за причината поради, която съм натоварил тежката раница. За съжаление, това ме откъсва от възможността просто да се мотая и да се наслаждавам на самото пътуване“, споделя Евгени. Веднъж шофирал цяла нощ до един специален плаж в Гърция. Изгревът не бил нищо особено, но след като цяла вечер е пътувал, загледан в тъмния път, да види изгряващото слънце бил наистина незабравим момент.

И успява да я хване, без да се налага да я гони. Раницата с фотопринадлежностите е винаги приготвена. В зависимост от сезона в нея има и малко суха храна, но нищо излишно.

Избира дестинациите си като по учебник. Ако сезонът е есен, една от възможностите за избор е обагрена широколистна гора. Избира подходящи метеорологични условия и светлина, за да успее да представя тази локация в най-добрият и вид.

„Не съм от тези регионални фотографи, които снимат в ограничен радиус или пък избират една тема. Твърде любопитен съм, а и не обичам да се повтарям. Море, планина, поле, завод, няма значение, стига да ме провокира по някакъв начин пейзажът“, казва Евгени. От някои срещи с природата го побиват тръпки. „От неочакваните картини най-вече. Такива ситуации, в които природата разкрива своята мощ. Около периметъра на бурята, но не в самата, винаги е интересно“.

Казва, че късметът е основният път за улавянето на пейзажа до последния щрих.

„Не съм сигурен, че това е възможно, но всеки пейзажист се опитва да извлече максимума според своите идеали, които за друг може да са различни. Факторите за постигане на това са много и е въпрос на късмет да се съчетаят в едно. Дали ще си на най-доброто възможно място, представено в най-добрата му светлина? Дали пък ще намериш перфектната композиция? Ще съумееш ли да използваш технологичният си инструментариум, за да запечаташ този съвършен момент? Способен ли си да изцедиш всичко от уловените кадри и да избереш 2-3 от стотиците?“, обяснява Евгени. Казва и че най-неочаквано добрите снимки често са тези, на които не е обърнал внимание веднага. Кадри, които доста по-късно е изтупал от прахта и извадил на светло.

Сред галимация от цветове, нюанси и случайности, очите му не се уморяват от толкова гледки. По-скоро привикват, тъй като малко или много гледките започват да се повтарят. „Трябва все по-фин поглед да отличавам трудно уловими детайли. Превърне ли се снимането в рутина, ще проличи на снимките, а това неминуемо ще навреди на тяхното въздействие“. Може би това се оказва и тайната рецепта на Евгени, който е един от най-въздействащите пейзажни фотографи у нас. Обичайно читателите изразяват комплиментите си в коментарите под снимките му във фейсбук, споделят ги и ги разпространяват. Но това е само видимата страна на възхищението.

„По-интересните привърженици на фотографията ми са тези, които не се афишират, а хващат раницата и поемат по моите стъпки. В този случай съм успял да разпаля въображението и желанието им да видят със собствените си очи, да станат част от преживяването, което съм описал“, споделя за почитателите си Евгени.

Така например най-странното място, на което е снимал и препоръчва горещо, е живописното северно крайбрежие на Испания. „Бях на висок, стръмен бряг, а в далечината имаше красиви скали. Исках да ги снимам от ниско, затова започнах да търся път надолу. След трудоемко спускане, все едно се озовах на друга планета. Целият бряг представляваше черни назъбени камъни, а насреща ми се извисяваха огромни назъбени канари във формата на тризъбец. Вълните се блъскаха оглушително в тях, което беше страховита картина. Това е едно удивително и рядко снимано място“. Според неговата представа за екзотика – все още не е бил на такова място. Може би гръцките острови се приближават до вижданията му за причудливост и необикновеност.

Засега не е набелязал следващата си цел. Казва, че преди мечтаел за скъпо фотооборудване, пътуване до всевъзможни дестинации, но когато донякъде постигнал това преминал към следващата логична стъпка – да покаже и утвърди моето творчество пред по-широк кръг. А защо не и да остави следа, да бъда вдъхновение о причина за фотографите, които ще поемат по аналогичен път. За себе си казва и че не е от този тип хора, които си набелязват дадено място и чакат с дни да се случи нещо там. По-скоро той е непрестанно търсещ, упорит и разчита на късмета си. „Преминавам отнякъде и хоп, ето го перфектният кадър, без предварително да съм знаел, че ще е точно там“. Обаче знае, че най-красивите звезди са високо. Далече от населените места и промишлените зони.

„Планината е добър вариант за съзерцаване на нощното небе. Надявам се утре да съм на правилното място, в точното време, някъде из нашите планини“.

Въздействащите фотописи на невероятния Евгени Динев може да разгледате в галерията ни горе. Огромна негова снимка има монтирана в антрето на сграда близо до музея Гугенхайм в Билбао, в частни колекции в Австралия и Южна Африка.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.