ЕС затръшва вратата пред Янукович

| от |

ЕС прекратява сътрудничеството си с Виктор Янукович по споразумението за асоцииране. Решението идва доста късно, смята в коментара си Кристоф Хаселбах в коментар за Дойче веле.

Какво ли не стори ЕС за Виктор Янукович? Какви ли негови прищевки не изпълни, какви ли реверанси не му направи, а той си играеше с него както намери за добре. Брюксел все съзираше някакъв лъч на надежда, че украинският президент все пак ще подпише дълго планираното споразумение за асоцииране и ще приобщи страната си към европейския проект. А самият Янукович поддържаше умело пламъчето на надеждата. Неговите действия обаче не бяха плод на колебание, а на тънки сметки. Украинският президент излъчваше своите двусмислени сигнали на точно премерени порции.

Пазарлъците на Янукович

През ноември той обяви, че Украйна спира работата по споразумението, което беше готово за подпис след дълги месеци на подготовка. Няколко дена по-късно Янукович пристигна във Вилнюс за срещата на върха на „Източното партньорство“, където споразумението всъщност трябваше да бъде подписано. Той заяви на държавните и правителствени ръководители, че продължава да държи на споразумението, но видите ли, ЕС трябвало да компенсира финансово загубите от търговията с Русия. Москва го поставяла под натиск. Натискът от Москва действително е факт, но истинският изнудвач е Виктор Янукович.

Украинският президент дълго си играеше на котка и мишка с ЕС. При това с успех, защото ЕС се остави да бъде воден за носа. Докато върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Катрин Аштън се опитваше да посредничи между правителството и опозицията, Янукович изпрати специалните части срещу демонстрантите. Брюксел изтърпя и тази провокация. След завръщането си от Киев Аштън дори заяви, че Янукович възнамерявал да подпише споразумението. Това нейно изявление не беше от най-сполучливите. За да дойде сега и повратът – най-после ЕС поема инициативата и затръшва вратата под носа на украинския президент.

ashtonyan

Отказът засяга Янукович, а не Украйна

Близко до ума е, че в ЕК е имало остри спорове за прекратявяне на сътрудничеството с Киев. Вероятно мнозина се излезли с аргумента, че продължаването на преговорите с Янукович е от двустранен интерес. Сред тях със сигурност е била и Катрин Аштън. Другата група сигурно е опонирала, че Янукович само се опитва да противопостави Москва на Брюксел, за да изкопчи повече финансова подкрепа за съсипаната икономически Украйна. Очевидно втората група се е наложила в спора. И с пълно право. Крайно време беше да се сложи точка на пазарлъците.

Споровете около решението на ЕС са напълно разбираеми, защото ЕС всъщност не желае да прекратява изцяло диалога си с Украйна. Масовите демонстрации в страната показват колко силен е копнежът на украинците за сближаване със Запада. Важно е да се знае още, че отказът от по-нататъшно сътрудничество не се отнася до страната, а лично до Янукович. ЕС не може повече да води диалог с него. Но Янукович е президент на Украйна, а ЕС не може да води междудържавни преговори с опозицията. Така на Брюксел не му остава нищо друго, освен да изчака как ще се развие вътрешнополитическата ситуация в Украйна и да подпомага исканията на опозицията.

ЕС, разбира се, не желае положението в Украйна да излиза извън контрол. Брюксел може да се застъпва за опозицията, но изрично трябва да настоява протестите да протичат мирно и да не се поддават на провокации. Възможно е преговорите по споразумението за асоцииране да продължат след президентските избори през 2015 година. Кой знае? Може обаче да стане и нещо друго: недвусмислено ЕС предлага по-добрата перспектива за Янукович и неговата страна, а Русия, от своя страна, винаги може да се отметне от обявените ползи за Украйна. И в газовия спор Москва многократно е доказвала как безкомпромисно се отнася с „близки в културно отношение“ страни, които не играят по свирката на Кремъл.

Възможно е обаче Янукович да преосмисли позицията си по споразумението за асоцииране с ЕС. И ако той действително покаже, че иска да води страната си в посока Европа, Брюксел трябва отново да отвори вратата за Украйна. Но не и преди това.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.