ЕС се страхува за позициите си в Русия

| от |

Европейският съюз засилва натиска върху страните, които не са част от тази организация, за да ги накара да се присъединят към антируските санкции. Като лост за натиск се използва идеята за европейска интеграция.

Наложената от Русия забрана за внос на редица хранителни продукти от ЕС не на шега разтревожи Брюксел. Ръководството на ЕС видя не толкова конкретните загуби, колкото реалната заплаха да загуби собствените си позиции на руския пазар. В крайна сметка, „войната на санкциите“ край рано или по-късно ще завърши, а на мястото на износителите от ЕС ще дойдат страни от ОНД и Югоизточна Европа, които традиционно имат тесни връзки с Русия.

Не е изненадващо, че ЕС побърза да форсира събитията – но не за намаляване на напрежението в собствените си отношения с Москва, а за създаването на нови разделителни линии и „търговски фронтове“. Ултимативни изисквания да се присъединят към антируските санкции бяха адресирани към страните, които засега само смятат да се присъединят към Европейския съюз. Без да се обвързват с никакви допълнителни задължения по приемането на тези държави или поне за покриване на неизбежните финансови загуби, ЕС им съобщи, че трябва да замразят развитието на търговско-икономическото си сътрудничество с Москва.

Разбира се, би било трудно да се очаква, например, от сърбите или молдовците, категоричен отказ да отчетат на исканията на ЕС. Но, техните държавни служители заявиха, че възнамеряват да продължат да развиват сътрудничеството с Русия. Сръбският премиер Александър Вучич заяви, че членството в ЕС е стратегическа цел за Сърбия, но при това Белград „трябва да запази добрите, приятелски отношения с Русия.“

Подобна позиция зае влизащата в състава на Босна и Херцеговина, Република Сръбска. Нейният премиер Желка Цвиянович нарече призивите на ЕС лицемерни: „Доста лицемерно е, на страните-кандидатки, за които не се знае дали въобще през следващите 20 години ще станат членове на ЕС, да се предлага да се въздържат от каквото и да е, което би им помогнало да подобрят икономическите си условия“- заяви тя. Молдова също така е против това, да говори с Русия с езика на санкциите. „Аз съм отговорен за работата на кабинета, и мога да кажа, че ние изхождаме от необходимостта за продължаване на диалога и сътрудничеството с Русия“, – каза молдовският премиер Юрий Лянке.

Нищо чудно, че и в редиците на самия Европейски съюз се засилва опозицията на антируската политика на Брюксел. Един от убедените поддръжници на търговско-икономическите връзки с Москва е министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. Говорейки тези дни пред унгарския дипломатически корпус, той заяви, че ще търси подкрепа от други държави-членки на ЕС за подобряване на отношенията с Русия.
Гласът на Русия

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.