ЕС не постигна споразумение за двата висши ръководни поста

| от |

Европейските ръководители не успяха да постигнат тази нощ споразумение за номинациите за висшите постове в ЕС и ще направят нов опит в края на месец август.

juncker-m_4

Държавните и правителствени ръководители на 28-те страни членки си дадоха срок до следващата среща на върха на 30 август да постигнат компромис за имената на председател на Съвета на Европа и на нов върховен представител на съюза по външната политика и сигурността. Според Херман Ван Ромпой жалко, че е така, но не е драматично. Той добави, че това е нормално при такъв вид деликатна операция – отнема време. „Аз съм напълно убедена, че ще постигнем това постепенно – на етапи“, каза от своя страна германският канцлер Ангела Меркел след края на съвещанието. Уравнението, което трябва да се реши е сложно поради необходимостта да се спазва баланс в посока ляво-дясно, север-юг, изток-запад, мъже-жени, както и между поколенията.

Снощи стана ясно и че Кристалина Георгиева е кандидатът на България за поста върховен представител на Европейския съюз за външната политика, потвърдиха от правителствения пресцентър. Новината дойде в Брюксел от премиера Пламен Орешарски преди началото на съвет на лидерите от Европейския съюз, на който те трябва да решат кой да заеме поста. Европейските ръководители не успяха да постигнат споразумение за номинациите за ръководители на ЕС, съобщиха европейски източници.

Срещата на върха приключи без споразумение за имената на бъдещите върховен представител на Европейския съюз за външната политика и председател на Европейския съвет. Това бе потвърдено и от други източници от срещата. Според информациите държавните и правителствени ръководители ще се срещнат отново на извънредна среща на върха в края на месец август. „По-добре е да няма споразумение, тъй като все още не беше възможно да се разберем за пакет номинации“, каза президентът на Литва Далия Грибаускайте.

Балансът е извънредно труден поради необходимостта да се спазва в посока ляво-дясно, север-юг, изток-запад, мъже-жени, както и между поколенията. По повод днешната си среща с новоизбрания председател на ЕК Орешарски уточни, че двамата са коментирали желанието на Жан-Клод Юнкер новите еврокомисари да бъдат излъчени до края на юли. На този етап доста малко страни са номинирали кандидати, повечето коментират потенциални номинации, отбеляза премиерът. Освен персонални кандидатури, очевидно високите постове ще се разпределят и по политически семейства, отбеляза министър-председателят

„Освен поздравленията за Жан-Клод Юнкер за избирането му на високия пост, коментирахме неговата програма и дневния ред на днешния Европейски съвет“, каза министър-председателят Пламен Орешарски пред журналисти след срещата си днес в Брюксел с избрания бъдещ председател на Европейската комисия. „Коментирахме и бъдещия състав на Еврокомисията. Неговото желание е комисарите да бъдат излъчени до края на този месец. На този етап доста малко страни са номинирали свои кандидати. Повечето коментират потенциални номинации“, отбеляза премиерът Орешарски. Той подчерта, че по време на разговора си с г-н Юнкер не са били обсъждани персонални кандидатури за еврокомисар.

Премиерът изтъкна, че освен с г-н Юнкер вчера се е срещнал и с други лидери – френския президент Франсоа Оланд, с избрания председател на ЕП Мартин Шулц, с премиера на Дания Хеле Торнинг-Шмит. „От разговорите разбрах, че предстои сложна дискусия в няколко разреза – освен персонални кандидатури, очевидно високите постове ще се разпределят и по политически семейства. Това дава частичен отговор на въпроса за нашата комисарка, която има шансове да бъде номинирана за външен министър на Съвета“, каза министър-председателят. Той подчерта, че въпросът е как ще протече дискусията и дали няма да бъде решаващо политическото семейство.

Според премиера Орешарски е по-логично редовно правителство да направи номинацията за еврокомисар. „Следващото редовно правителство ще се формира по всяка вероятност след средата на октомври, когато е безкрайно късно. Ще се постараем до края на месеца да направим номинация. Самият Юнкер, подчерта, че неговите цели са до края на месеца да има номинации“, отбеляза премиерът. Той заяви, че ще има консултации с партиите за това кой да бъде българският еврокомисар. „Добре е те да се проведат до края на месеца“, добави министър-председателят Орешарски. /БГНЕС

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

През февруари тази година бе организиран благотворителен концерт в нейна подкрепа. В профила й във Facebook приятели на певицата й казват последно сбогом.

Надяваме се българкста публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беще „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)

 

 

Андрония Попова е завършила пиано и класическо пеене в столичното музикално училище „Любомир Пипков“, а след това „Арт мениджмънт“ в НБУ и вокална педагогика в Софийския университет.

През февруари тази година бе организиран благотворителен концерт в нейна подкрепа. В профила й във Facebook приятели на певицата й казват последно сбогом.

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“