Ерофеев: “Русия е удивително незряла“

| от |

Една фикция често е по-истинска от реалността. В трилъра си „Акимудите“ руският писател Виктор Ерофеев описва събития, които сякаш предричат станалото в Крим. Пред Дойче веле той предрича и бъдещето на руския президент.

Victor_Erofeyev_by_Anton_Nossik_cropped

В книгата на Ерофеев Русия обявява война на несъществуващата държава Акимуди и окупира област, която изобщо не съществува. Всичко това води до изблик на еуфоричен руски патриотизъм. „За мен Крим изключително много наподобява Акимудите“, заяви наскоро в Кьолн Виктор Ерофеев, който представи новата си книга пред германската публика.

Авторът има тясна връзка с Крим – земята на руската култура, както я нарича той. Редица велики руски писатели и поети са писали произведенията си точно там – Андрей Бели, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Михаил Булгаков, Осип Манделщам, Алексей Толстой, Максимилиан Волошин. По думите на Ерофеев – това е земя на спорове и помирение, която олицетворява руската способност за намиране на обща идея. „Но това, което става в Крим днес, е абсолютно неприкрита агресия, необяснима от гледна точка на международните отношения.“

Гражданите на Крим са били водени от наивни очаквания

Тази агресия, според него, е първата стъпка към окончателното отравяне на отношенията между Русия и Украйна. „За хората в Украйна целостта на страната е неразделна част от националната идентичност. Ако бях украински писател, щях да бъда безкрайно ужасен, но понеже съм руснак, съм просто изплашен. И то не защото не ме боли от случващото се в Украйна, напротив, аз също изпитвам болка, но все пак не съм изложен на тамошния непосредствен натиск“, посочва Ерофеев. Той казва също и това, че е потресен от телевизионната пропаганда – никога преди не бил чувал толкова лъжи. „Репортажите се манипулират, събитията се изопачават. Положението сега е по-лошо от времената, когато съветските танкове навлязоха в бивша Чехословакия, от войната в Афганистан или кубинската криза. Много ми е трудно да живея в държава, която лъже собственото си население“, признава писателят.

Той определя референдума в Крим като абсолютно нелегитимен, но въпреки нарича разбираемо това, че местното население се стреми по някакъв начин към промяна. На първо място – както посочва Ерофеев – съществуват исторически връзки между полуострова и Русия. На второ – Украйна може да бъде критикувана за това, че е направила за Крим твърде малко. Освен това Крим е населен предимно с хора, които са много подвластни на съветския манталитет и изпитват определена носталгия по времената на СССР.

„Те навярно въобще не са се замислили как ще се развият за тях нещата оттук нататък. Синовете им ще трябва да служат в руската армия, свободата на мненията и на събиранията, както и останалите им свободи ще бъдат ограничени, тъй като този вид демократични достижения не се поддържат истински в Русия. С решението си жителите на Крим се присъединиха към една държавна система, в която има твърде малко права и свободи. Смятам, че те са станали жертва на едно лековерие, която за съжалние е широко разпространено и в Русия. Ситуацията, в която се намираме всички ние днес, се дължи именно на това наивно лековерие. Ние продължаваме да си мислим, че законите не са важни – ако искаме нещо, просто го правим, а това показва, че още не сме достатъчно зрели, че още не сме навлезли в 21 век.“

„Путин ще се препъне в самия себе си“

Известният руски писател сравнява президента Владимир Путин с часовникар, който манипулира времето и един ден наглася часовника за 21-ви век, а на следващия – за 18-ти. „Нашият основен проблем е наличието на една удивителна политическа незрялост, която пречи за постигането на сериозни промени“, казва Ерофеев. Според него 15 процента от руското население се чувстват като граждани със всички произлизащи от това права, но и отговорности. Те са готови да се трудят, за да изкарват добри пари, защото им се иска да изпращат децата си в добри европейски университети и да живеят в прилични условия. Останалите обаче смятат, че така и така са най-добрите и изобщо нямат намерение да полагат повече усилия – „наивност, която в 21-ви век е просто неоправдана“, допълва писателят.

Що се отнася до руската инвазия в Крим, Ерофеев я нарича „началото на края на Путин“, тъй като човек, който игнорира границите на една чужда държава и по този начин нарушава международното право и собствените си обещания, неминуемо ще се препъне. Стремежът му да събере руските земи е недалновиден, убеден е писателят. „С такива непохватни и противозаконни действия, които шокират целия свят, не може да се създаде държава“, казва писателят.

 

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!