Ереван и Баку: два много различни съседа

| от |

Армения приглася на Русия, а Азербайджан подчертава, че държи на неприкосновеността на Украйна, пише Дойче веле. На какво се дължат тези различия и как Москва успява да се възползва от тях?

0,,17630297_303,00

Гласуването в Общото събрание на ООН на 27 март беше еднозначно. Мнозинство от 100 държави остро осъди действията на Русия на полуостров Крим и обяви проведения референдум за присъединяване на полуострова към Руската федерация за незаконен. Сред поддръжниците на решението беше и Азербайджан. Съседна Армения обаче беше сред деветте страни, подкрепили Русия, редом с държави като Беларус, Северна Корея и Либия. Всъщност различното поведение на двете южнокавказки републики не е изненадващо, пише Даниел Вехлин на страниците на „Нойе цюрихер цайтунг“. Русия изпълнява функцията на предпазен щит за Армения и използва нейната територия като свое военно предмостие. Във военната база в Гюмри Русия е разположила няколко хиляди войници, както и бойни самолети и ракетни системи. Договорът за ползване на военната база изтича през 2044 година.

Още веднъж за тоягата и моркова

Двете страни непрекъсното подчертават традиционно добрите си отношения, но те са далеч от истинско равнопоставено партньорство. Москва вижда мястото на Ереван в Митническия съюз, в който понастоящем влизат Казахстан и Беларус. Амбицията на Москва е до 2015 година Митническият съюз да прерасне в замисления от Путин Евразийски съюз, който да представлява противотежест на ЕС. През септември миналата година арменският президент изненада голяма част от сънародниците си, приемайки страната му да се присъедини към Митническия съюз, създаден от Русия, Беларус и Казахстан, при положение че след продължителни преговори два месеца по-късно трябваше да подпише споразумение за свободна търговия с ЕС – първа стъпка към бъдещо интегриране на Армения в европейския блок, припомня АФП.

Но как се стигна до „желанието“ на Ереван за влизане в Митническия съюз? Предимно чрез икономическа и политическа принуда от страна на Русия. Миналото лято Москва увеличи драстично цените на енергийните си доставки за Ереван и ги ревизира едва след като арменският президент Саркисян изяви готовност да се присъедини към Митническия съюз. Политическата принуда пък е свързана с факта, че Армения очаква от Русия подкрепа и защита в рамките на нерешения спор за Нагорни Карабах. Всичко това обяснява защо Армения одобри и анексията на полуостров Крим. В разговор с Владимир Путин, арменският президент Саркисян подчерта правото на самоопределение на населението в Крим и по този начин легитимира кримския референдум. Арменските външнополитически наблюдатели говорят за логична подкрепа на своя традиционен „съюзник“.

Азербайджан на другия полюс?

Азербайджан води граничен спор с Армения от години, в който Русия играе значителна роля

Азербайджан води граничен спор с Армения от години, в който Русия играе значителна роля

По съвсем друг начин стоят нещата в Баку. Без открито да критикува Москва и без да назовава Украйна, азербайджанският президент Алиев все пак говори за „ненакърнимата териториална цялост“ на държавите, която, според него, може да се променя единствено чрез съответни договори. Външното министерство в Баку е още по-катогорично като заявява, че Азербайджан държи на принципа за „ненакърнимостта на териториалната цялост на Украйна“. Москва зорко наблюдава порасналото самочувствие и новите амбиции на Баку за сближаване със Запада, НАТО и САЩ, което я кара да засилва и собствените си търговски и икономически отношения с южния съсед. Русия и Азербайджан водят териториални спорове, както и битка за експлоатацията на суровини.

В полза на Азербайджан говори стратегическото му положение на Каспийско море, богатите му запаси от петрол и природен газ, както и възможността да стане износител на природен газ за Европа. Москва има по-малко възможности за влияние над Баку, отколкото над Ереван. „В крайна сметка обаче Азербайджан е джудже в сравнение с Русия и е зависим от добрите двустранни отношения“, коментира Даниел Вехлин на страниците на „Нойе цюрихер цайтунг“. Към това се прибавя и фактът, че Русия е съпредседател на комисията за Нагорни Карабах към ОССЕ заедно с Франция и САЩ. В международноправно отношение непризнатата република Нагорни Карабах принадлежи към Азербайджан, но е под контрола на Армения, също както и други седем азербайджански провинции. В региона постоянно се стига до кървави сблъсъци. Ролята на Русия в конфликта за Нагорни Карабах е доста противоречива. От една страна Москва поддържа Армения, но същевременно доставя оръжия както на Евреван, така и на Баку.

Трансатлантическият разрив с Москва около украинската криза може да доведе дотам, че САЩ и Франция да засилят ангажимента си към блокираните от години мирни преговори за Нагорни Карабах, с цел да намалят влиянието на Русия в Южен Кавказ. Това обаче, може да доведе до допълнително намаляване на руската готовност за сътрудничества със Запада, както и до изостряне на общата ситуация. Засега Кремъл не разкрива картите си. Армения, която е силно зависима от Русия, вероятно ще бъде още по-силно направлявана от Кремъл, а интересите й – пожертвани заради целите на руската външна политика. Подобно развитие на нещата би дало на Москва и значително по-силен лост за оказване на влияние срещу Баку.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.