Ердоган смекчава стила, но не и същността си като президент

| от |

Селин Буджак, Ройтерс

Язвителната реторика на Тайип Ердоган – от заклеймяването като „по-лоши от кръвопийци“ на политическите му врагове до сравняването на действията на Израел в Газа с тези на Хитлер, му спечели предаността на консервативния ислямски електорат в Турция.

Разпалените му речи и открит популизъм съживиха неговите основни избиратели и затвърдиха издигането му като най-влиятелния съвременен лидер на Турция, което достигна своята кулминация този месец на първите преки президентски избори на страната.

Езикът му, който често пъти се заиграва със схизмата в турското общество между западнонасочената, преобладаващо светска класа, подозрителна към ислямските му идеали, и набожния обществен сегмент, който го смята за герой, предизвиква безпокойства у неговите опоненти, че мандатът му като президент само още повече ще поляризира Турция.

Той не крие амбициите си да установи президентска система на упралвение – стъпка, която според критиците му ще постави прекалено много власт в ръцете на един лидер, който води страната още по-далеч от светските идеали на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция.

Малцина очакват стилът му на управление да се промени радикално след встъпването му в длъжност като президент в четвъртък въпреки изискването по конституция той да се оттегли от партийната политика, но негови сътрудници казват, че един нов и по-мек тон ще излезе наяве от лидер, израдил кариера благодарение на способността си да сплотява масите.

„Силата на имиджа на Ердоган се корени в неговата автентичност“, казва Ерол Олчак, рекламен гуру, който работи две десетилетия с Ердоган и чиято агенция Артер организира предизборните кампании на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) от нейното основаване през 2001 г.

„Той ще действа едновременно като държавен глава … и, понеже е избран от хората, ще демонстрира силната си емоционална връзка с тях. Това е новият баланс и ние работим върху стратегии и начини за комуникация“.

Вече са налице признаци за промяна в тона.

Обръщайки се към хилядите, събрали се под балкона на централата на ПСР на 10 август, нощта на изборната победа, той изглежда се придържаше в голяма степен към написаното слово, изготвено на базата на един по-всеобхватен език.

Той подчерта, че всички граждани, независимо от етническия или религиозния си произход, са „Тюркийели“ – граждани на Турция – термин, който в публичните си речи като премиер той рядко, ако изобщо някога е използвал, предпочитайки вместо това да говори за „турци“, традиционната дума за турската етническа група.

„Ние сме децата на един народ. Ние сме хората на Турция, преди да бъдем мюсюлмани, християни, евреи, язиди… алауити, сунити … преди да сме кюрди, араби, лази, грузинци, босненци, черкези, арменци или гърци“, каза той пред ликуващите тълпи.

Това контрастира с коментарите му по-рано същата седмица, когато каза, че опонентите му са го обидили, наричайки го арменец, забележка, която породи недоволство сред етническите малцинства, включително арменците християни, и доведе до внасянето на жалба в прокуратурата.

УИСКИ НА БОСФОРА

Съперниците на Ердоган се съмняват, че той ще се промени.

„Той използваше пренебрежителен език… само и само да спечели изборите, а после държи помирителна реч“, казва Хуршит Гюнеш, депутат от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), внесъл жалбата срещу направената от Ердоган забележка за арменците.

„Един истински президент не би трябвало да използва такъв език по време на своята кампания. Когато Ердоган поеме поста, никога няма да е безпристрастен. Той ще бъде президент на определена група и ще говори или действа съобразно своя поляризиращ дух“.

Ердоган излезе като победител от президентските избори на 10 август след една от най-трудните си години като министър-председател, съвземайки се от антиправителствените демонстрации миналото лято, корупционен скандал месеци по-късно и борба за власт с бившия си съюзник, превърнал се в „архивраг“ – живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен.

Поляризиращата му реторика достигна връх по време на протестите през лятото, когато той нарече „измет“ демонстрантите в Истанбул и изтъкна различията в техния начин на живот и този на обикновения човек, „Ахмет или Мехмет“, от сърцето на Анадола.

„Те казват: ние сме артисти, ние сме писатели, ние имаме пари, нашият глас не е раравнопоставен с този на Ахмет или Мехмет в Кайсери“, каза по оново време пред свои поддръжници Ердоган. „Те пият уиски на Босфора… и презират останалата част от народа“.

Това е характерна черта за манталитета на жертва, който той постоянно използва, представяйки себе си и своите симпатизанти като обект на заговор на сили отвън, в т.ч. чуждестранни сили, и на мрежата от последователи на Гюлен – общ враг, срещу когото лоялните му поддръжници могат да се обединят.

Ердоган обвинява симпатизантите на Гюлен, че са се внедрили в институции, сред които полицията и съда, в опит да завземат лостовете на държавната власт, битка, която се закани да продължи и като президент заедно със своя нов премиер, досегашния външен министър Ахмет Давутоглу.

И тук обаче езикът му, ако не посланието, излежда също е смекчено.

Преди заканвайки се да преследва последователите на Гюлен „в техните бърлоги“ и описвайки ги като „по-лоши от кръвопийци“, в речта си след победата на президентските избори той призова „искрените и чистосърдечни братя“ в движението да се дистанцират от него и да се усъмнят в неговото учение.

„Сега, след като Ердоган бе избран за президент, можете да видите разликата в тона. Той не се е променил за една нощ, просто се е настроил към новия пост“, казва високопоставен представител на ПСР. „От сега насетне ще виждате един различен Ердоган“, каза той.

 
 
Коментарите са изключени за Ердоган смекчава стила, но не и същността си като президент