Ердоган с 3 стъпки срещу Ислямска държава

| от |

Президентът на Турция Реджеп Ердоган се завърна в петък вечерта от визитата си в САЩ и на летището огласи плана си в 3 точки за обезвреждането на Ислямска държава, съобщиха турските електронни издания.

„Три са главните стъпки, с които ще предотвратим кошмара по границите ни. Първо, ще обявим забранена за полети зона с цел гарантиране спокойствието и мира в региона. Второ, ще установим безопасна зона в Сирия и стъпка по стъпка ще работим за развитието на мирните процеси. И трето, трябва да се изясним кои са онези, с които да обсъждаме ситуацията и как да го правим. Това са само началните пунктове за действията ни, те могат да се умножат. Имах възможността да обсъдя всичко това с американския президент Обама“, заявява Ердоган при завръщането си в Анкара, цитиран от турските медии.

Във връзка със събитията с Ислямска държава, Сирия, Ирак и региона, турският президент определя ситуацията като особено критична. Нямаме лукса да си въобразим, че терористичните актове по протежение на 1 250-километровата ни граница с Ирак и Сирия не ни интересуват, както и при наличието на 1,5 милиона бежанци в страната ни. Вие не трябва да бъдете още един тиранин спрямо бягащите от тираничния режим в Сирия, а там има съпротива срещу бруталния режим“, подчертава на летището Ердоган. Той припомня факта, че 4 години никой не се е вслушвал в предупрежденията на турските власти за наближаващата опасност от джихадистите и поради това държавата е била сама в усилията си. Сега най-после светът чу думите ни и оцени, че са правилни, но сунитите се изселиха от Сирия, отбелязва Ердоган.

„Ислямска държава хвърля сянка върху исляма в целия свят. Тези хора по никакъв начин не са близки с религията, която проповядва единство, мир и братство. Нашата религия не позволява брат с брата да бъде в конфликт. Щом християнският свят тръгна на противодействие срещу това, ние също сме длъжни да работим в тази посока“, призовава турският президент след завръщането си от САЩ. Той акцентира и на освободените преди дни чрез тиха дипломация 49 заложници в Сирия. /БГНЕС

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Как да не бъдем идиоти в университета

| от Дилян Ценов |

 Еуфорията около матурите вече мина и сега предстои следващото важно събитие за зрелостниците – кандидатстването в университета. Това ще доведе до десетки хиляди млади хора, които ще се втурнат към съответното висше учебно заведение.

И да, много е хубаво да си студент и да се измъкнеш от стръвната хватка на даскалото, което те следи на всяка крачка. Никой вече няма да те мъмри, че не си пишеш домашните, майка ти няма да ти иска бележника, а класната няма да ти иска обяснение за поредното неизвинено.

Дотук чудесно! Но университетът и социалният живот са две различни неща. Това, че вече никой не ти е над главата и си „на свобода“, не отменя някои основни правила и норми, които налага животът в университета.

Ето няколко съвета за хора, които скоро ще са студенти (или вече са), как да не бъдат идиоти в университета.

Без джапанки и къси гащи

Не че ще те върнат на входа на университета, ако си неподходящо облечен, но със сигурност ще изглеждаш смешно с любимия си анцуг „Адибас“, който слагаш на официални срещи с приятелите, или ако си момиче и се появиш така все едно след малко отиваш в чалготеката да слушаш Андреа. Анцузи, скандално къси рокли, много грим, и изложените на показ части от тялото не са окей, просто не са (и не защото сме консервативни). Ясно че всеки си има собствен вкус и се чувства удобно в дрехите си, но все пак никой не иска да слагаш смокинг.

„Пешооооо, Пешоооо! На кой етаж смеееее?“

И това не се отнася само до университета. Навсякъде говоренето на висок тон е проява на изключително лош вкус. Когато обаче целият коридор се оглася от драматичната история за това колко те дразни оная изрусената по Основи на правото, или как си се „напра’ил на ж’вотно“ снощи, нещата съвсем излизат от контрол. Особено когато оная изрусената чува всичко от кабинета на третия етаж, докато изпитва колегите ти.

Няколко титли, ама важни

„Госпожата“ остава в училище, подарил си й цветя на последния учебен ден и веднъж годишно – около датата на бала, може и да се запитваш „Абе как се казваше тая по немски?“. В университета госпожи няма. И да има – не е твоя работа. Преподавателите имат по няколкостотин студенти всеки семестър, но въпреки това значителна част от тях се стараят да запомнят имената поне на онези, които идват редовно на лекции. От теб се иска да запомниш десетина имена. Тези имена не принадлежат на „Госпожо, т’ва на коя страница е?“, а на професор Андреева, доцент Стоянов, доктор Петров и т.н. Колкото и да не ти допада този или онзи от тях, те са свършили доста повече неща в живота от теб (засега). Дори да не искаш, трябва да се съобразяваш с йерархичната структура. Разговор, в който казваш, че „тая/тоя по еди-какво-си не ти е приел/а курсовата работа“, дава доста информация за самия теб, отколкото за „тая/тоя“, имай го предвид.

Не бъди зубъра, когото всички мразят

Университетът не е училище. Никой не те задължава да бъдеш там.  Ако не искаш – недей. Ако искаш – учи. Никой няма да проверява дали преписваш всяка дума по сто пъти, нито ще се вълнува особено дали си си написал курсовата работа. Това ще вълнува теб в края на семестъра. Затова да си изряден и да учиш методично не е лошо, дори напротив – това е едно от най-хубавите неща, които можеш да свършиш като студент. Но когато се превърнеш в онзи, който има всички лекции, но ги кътка, все едно на тях е написана рецептата на „Кока кола“, това е тъпо. Дай му ги на човека да пробва да изкара три, най-много да те черпи бира. Нищо няма да изгубиш от това. От пазене на лекции от колеги никой не е станал милионер.

„Имах домашно, но кучето го изяде“

Преподавателите се срещат всеки ден с десетки студенти и не са роботи, за да помнят всичко. Мислиш ли, че има смисъл да казваш, че нямаш домашно, защото леля ти от Америка снощи се е прибрала и заедно сте яли традиционна българска кухня до 3 през нощта на семейното събиране? Не. Никого не го интересува. Затова просто не се оправдавай. Няма смисъл, а и честно казано това е доста примитивен училищен навик, който е добре да забравиш. Както на бъдещия ти работодател, така и на преподавателя, не им пука за причината – работата трябва да се свърши и е твое задължение да намериш времето за това.

ПП: Оправдания от типа на „нямах време“ от момчето с анцуга или момичето с многото грим едва ли си струва да бъдат обсъждани.

 Слон в стъкларски магазин

Лекцията е започнала преди 15 минути. Преподавателят говори или диктува нещо, дали другите пишат или слушат – отделен въпрос, но със сигурност мълчат. Тогава влизаш, без да чукаш, естествено, затваряш силно вратата и си избираш хубаво място, на което да седнеш. Но за да стигнеш до там вдигаш трима колеги, чиито столове стържат по пода, след това ти също изстъргваш пода с твоя стол и следват пет минути за удобно наместване. Нещо нередно има ли?! Ако не искаш да изглеждаш като идиот, просто почукай, влез тихо, седни на най-близкото място до вратата, и не шуми – другото е неуважително спрямо всички в стаята.

 В един са и хлябът, и ножът 

Не се появяваш на лекции и упражнения цял семестър. Но в последната седмица идваш с дебела папка с всички домашни и курсови задачи. Настояваш да си получиш заверката, оценката или каквото там трябва да получиш. Ами не става. Преподавателят нямал право? Хм…  Освен ако той не е злобен човек, който наистина, ама наистина те мрази без причина, обикновено има право – правото на хляба и ножа. Така или иначе при настоящата система за висше образование вероятно ще завършите и то с повече от 3. Недейте да кълнете човека, че все още има някакви критерии.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.