Ердоган на върха

| от |

сп. „Икономист“
Реджеп Тайип Ердоган, премиерът на Турция, със сигурност знае как да печели избори. Откакто помогна за създаването на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ преди 13 години, той отбеляза осем последователни победи. На 10 август той ги направи девет, спечелвайки първите преки президентски избори в Турция със съкрушителни 52 процента от гласовете. Имайки предвид, че това са в общи линии честни избори, с висока избирателна активност, никой не може сериозно да оспори демократичните акредитиви на Ердоган.

Неговите постижения в продължение на повече от 11 години като премиер също са впечатляващи. Откакто ПСР дойде на власт през ноември 2002 г., икономическият растеж е средно 5 процента.

Инфлацията бе обуздана. Армията бе поставена под по-силен граждански контрол. Ердоган постигна по-голям напредък от всеки друг предишен политически лидер в даването на по-големи права на кюрдите в Турция. През 2005 г. той постигна нещо, което се изплъзваше на всички негови предшественици: начало на преговори за членство с ЕС.

Но има основания за безпокойство във връзка с издигането на Ердоган до президентския дворец Чанкая в Анкара. Сплашвайки армията, светските среди и политическата опозиция, той стана по-авторитарен. Когато турците излязоха на улиците при протестите за парка Гези миналото лято, неговата реакция бе да изпрати полицията за борба с безредиците със сълзотворен газ.

След избухването на корупционен скандал миналата година, засегнал дори неговото собствено семейство, той наложи по-строг контрол над съдебната система. Той отговри на критиките с атаки срещу свободните медии и отделни журналисти /включително злостни публични нападки срещу дългогодишния кореспондент на „Икономист“ в Турция/ и с опити за цензуриране на Интернет.

Това, което прави нещата още по-обезпокоитолени, са плановете на Ердоган да даде на президентската институция, досега с церемониални функции, повече пълномощия. Той иска да я превърне в изпълнителна длъжност, както във Франция. За да направи това, той трябва да промени конституцията, за което обикновено е необходимо мнозинство от две трети в парламента.

Малко вероятно е ПСР да постигне това сама, но тя би могла да осигури достатъчно гласове, сключвайки споразумение с кюрдската партия. Това би дало възможност на Ердоган да види постигане на своята цел за президентство със засилени пълномощия, подкрепено от поддаващ се на влияние премиер, в което той би могъл да остане до и след 2023 г., когато е 100-годишнината от основаването на републиката от Ататюрк.

Подобен резултат е нежелан за онези, които вярват в политическия плурализъм. Силните президентства могат да функционират, но те трябва да бъдат ограничавани от силни  институции, каквито все още липсват в Турция. Авторитарните наклонности на Ердоган усложняват този проблем. Но защо той би трябвало да внимава? Има два отговора: уязвима икономика и неговото собствено наследство.

Най-голямата причина за изборните победи на Ердоган е осигуряването от него на бързо повишаване на жизнения стандарт. Но икономиката се забавя. Откриващият се дефицит по текущата сметка прави страната силно зависима от постъпването на капитали; когато световните лихвени проценти растат, Турция може да пострада. И тя е хваната в „капана на средните доходи“, губейки конкурентноспособност в основните стоки, които произвежда, но неспособна да премине към високотехнологични производства.

За да запази растежа, Турция се нуждае както от либерализиращи реформи, така и от чужди капитали. Ердоган демонстрира ограничен интерес за реформи. И въпреки че чуждестранните инвеститори не понасят авторитарни режими по света, те не се тревожат много от социалната нестабилност от вида, който обикновено предвещава поляризираща политика от типа на тази на Ердоган.

Надеждата, че Турция един ден ще се присъедини към ЕС също запазва интереса на инвеститорите. Ето в каква посока Ердоган трябва да мисли за своето наследство. Да се строят гигантски инфраструктурни проекти е много добре, но ако иска да укрепи модернизацията на Турция, той трябва да я върне в нейното европейско русло. Членството в ЕС е далечна перспектива точно сега, но отдалечаването от европейските либерално-демократични норми, ще го направи невъзможно.

Първата проверка за намеренията на Ердоган ще бъде изборът на премиер. Тази седмица досегашният турски президент Абдуллах Гюл обяви, че възнамерява да участва в съревнованието. Не само че Гюл е широко уважаван както в страната, така и в чужбина, но той също така за кратко е заемал поста преди това. Освен това като съучредител на ПСР той има достатъчно политическо влияние, за да стои достойно до Ердоган. Ердоган трябва да приеме, че силен премиер би бил по-добър за Турция. Ако той настоява вместо това да има марионетка, хората могат да започнат да го сравняват не с Ататюрк, а с руския му колега
Владимир Путин. БТА

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.