Ердоган – големият фаворит на президентските избори в Турция

| от |

Нора Чолакова от БТА

На 10 август (днес – бел. ред.) в Турция ще се състоят първите в страната преки избори за президент. След конституционна реформа от 2007 г. 53 милиона турци за пръв път пряко ще избират президент на републиката. Кандидатите са трима, фаворитът е един.

Ислямо-консервативен политик, 70-годишен учен и амбициозен млад юрист – това са трите опции за турските избиратели.

Проучванията на общественото мнение сочат едно – много вероятна победа на ислямо-консервативния Реджеп Тайип Ердоган, който е премиер на 76-милионната Турция трети пореден мандат, вече почти 12 години. Според резултатите на редица анкети възможно е министър-председателят, при управлението на който стандартът на живот в страната се подобри значително, да спечели още на първия тур в неделя, като събере повече от необходимите 50 процента плюс един от гласовете на турските граждани.

Ердоган е възхваляван, обичан и мразен. Въпреки мащабните антиправителствени протести от миналата година и разследването за корупция от тази зима, засегнало пряко премиера, неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) постигна мощна убедителна победа на местните избори на 30 март, като ги спечели с 45,5 процента. Изборите се разглеждаха като референдум за управлението на Ердоган.

Поредната победа на обвиняваната в ислямистки уклон ПСР накара опозицията сериозно да се замисли, което доведе до решението на главните опозиционни формации – Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) да издигнат свой общ кандидат за президентските избори.

Изборът на кемалистката НРП и следващата съвсем различна идеология националистическа ПНД учуди мнозина с номинирането на родения в Египет 70-годишен Екмеледин Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма и е бивш председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Учудването до голяма степен се дължи на факта, че за повечето турци Ихсаноглу бе напълно непознато име, други твърдят, че е прекалено възрастен. Според някои анализатори обаче кандидатурата на Ихсаноглу, подкрепена от още пет по-малки партии, е обмислен ход, чрез който се цели мобилизиране на консервативните, набожни и по-слабо образовани избиратели в централен Анадол – основният електорат на турския премиер. Между 37 и 38 процента от турците се очаква да гласуват за кандидата на опозицията, според резултати на анкети.

Амбициозният 41-годишен Селяхаттин Демирташ е кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Младият адвокат обещава не само защита на правата на кюрдите, но и на всички, които се смятат за дискриминирани в Турция – общността на алевиите, жените, членовете на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). Проучванията на общественото мнение сочат подкрепа между 6,5 и 8 процента за кюрдския политик на изборите в неделя.

Смята се, че кюрдският вот може да бъде решаващ за Ердоган, чието правителство от две години води преговори с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан за намиране на мирно решение на кюрдския конфликт. От 1984 г. ПКК започна борба за автономия в Югоизточен Анадол, при която загинаха 40 хиляди души, а миналата година бе постигнато примирие. По време на 12-годишното си управление Ердоган прокара реформи за увеличаване на правата на кюрдите, които преди това десетилетия наред бяха потискани. През юли Меджлисът одобри и закон, регулиращ процеса за мирно уреждане на кюрдския проблем. Законът може да помогне на Ердоган да привлече повече кюрдски гласове на предстоящите избори.

Според анализатора от в. „Радикал“ Еюп Джан решаващ фактор за изхода на президентските избори освен кюрдския вот ще бъде избирателната активност в Турция, а също така и на гласоподавателите зад граница.

Ердоган е напълно уверен в бъдещата си победа. Близките до ПСР медии и социологически агенции отсега са обявили победата му. Ако гледаме само какво ни казват те, Ердоган ще събере още на първия тур над 50 процента от гласовете и ще влезе в президентската резиденция Чанкая, пише Джан.

Според него обаче това няма да е толкова лесно, тъй като за да спечели на първия тур, ще трябва да събере няколко процента повече от събраните гласове на местните избори.

Избирателната активност на местните избори през март бе 90 процента, но на изборите за президент този месец, в сезона на отпуските, това може да не бъде постигнато. Ако избирателната активност бъде сравнително висока, вероятно ще бъде трудно на Ердоган да спечели на първия тур, ако обаче е по-ниска, това може и да стане.

Големи усилия за мобилизиране на електората си в момента полага светската Народнорепубликанска партия, много от поддръжниците на която предпочитат да не прекъсват летните си отпуски, което може да е от полза за ПСР.

Същевременно слаба избирателна активност бе регистрирана на изборите за държавен глава на Турция в чужбина, състояли се от 26 юли до 3 август. Ердоган бе организирал мащабни предизборни митинги в редица големи европейски градове, тъй като за един от определящите фактори за победата му на първия тур се смята гласуването на турците в чужбина (5 на сто от гласоподавателите).

А какво точно обещава Ердоган, ако спечели изборите? Той обещава най-вече, че няма само да седи в президентската резиденция, а ще бъде „активен, деен президент“, който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В момента в Турция, която е парламентарна република, функциите на държавния глава са силно ограничени. Но Ердоган категорично заяви, че ще промени президентската институция, като възнамерява да въведе полупрезидентско управление. В предизборните си речи той обяви и намерението си да създаде „нова Турция, в която само народът ще решава“.

Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които растежът на икономиката.
Под управлението на правителство на ПСР турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. Турция, чиято икономика по време на икономическата криза през 2001 г. се сви с 5,7 процента, още през 2003 г., когато Ердоган за първи път зае премиерското кресло, отбеляза икономически растеж от 5,3 на сто. През 2013 г. растежът на икономиката бе 4 процента. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои.

Инфлацията и безработицата също намаляха в периода 2003-2013 г.

През последните години бяха реализирани редица мегапроекти, сред които тунелът „Мармарай“, свързващ континентите Азия и Европа под пролива Босфора. Стартира изграждането на трети мост над Босфора и бяха положени основите на трето летище в Истанбул, пусната в експлоатация бе и високоскоростна жп линия Истанбул-Анкара.

Възмущение обаче предизвикват редица действия на правителството на ПСР, сред които въвеждането на забрани за пушене на обществени места, ограничения за продажбата и консумирането на алкохол. Има предложение дори за въвеждане на ограничения за традиционното пушене на наргиле.

Същевременно правителството на Ердоган премахна забраната за носене на ислямски забрадки в държавни институции.
Премиерът критикува остро съвместното съжителство на младежи и девойки в общежитията.

Тази година бяха наложени и временни забрани за достъп до социалната мрежа Туитър и сайта за видеообмен Ютюб заради разпространяването на записи, уличаващи обкръжението на премиера в корупция.

В отговор на предприетото през декември разследване за корупция на обкръжението на Ердоган, зад което се смята, че стои движението на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, управляващите започнаха мащабна чистка, при която хиляди полицаи, съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност или преместени.

През последните години зад решетките бяха изпратени хиляди опоненти на правителството, сред които журналисти и активисти, по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.
Западноориентираните представители на светските среди са възмутени от крайните действия на Ердоган, както и от намесата му в личния живот на хората, включително по въпроси, свързани с абортите, раждания със секцио и броя на децата, който жените трябва да имат. Всичко това обаче явно само затвърждава неговите позиции сред силно набожните му поддръжници в Централен Анадол.

Коментаторът Мурат Йеткин от в. „Хюриет дейли нюз“ пише, че Ердоган и поддръжниците му са започнали да празнуват още преди президентските избори да са се състояли в неделя.

Убедеността им в бъдещата победа на Ердоган бе подсилена от броя на участниците в митинга на Ердоган в Истанбул в неделя, в който участваха над един милион поддръжници на ПСР. И все пак още е рано да се празнува, отбелязва Йеткин.

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден?А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

 

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

 

 

Мартин: Разкажи ни за специалността си – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.