Ердоган – големият фаворит на президентските избори в Турция
Нора Чолакова от БТА
На 10 август (днес – бел. ред.) в Турция ще се състоят първите в страната преки избори за президент. След конституционна реформа от 2007 г. 53 милиона турци за пръв път пряко ще избират президент на републиката. Кандидатите са трима, фаворитът е един.
Ислямо-консервативен политик, 70-годишен учен и амбициозен млад юрист – това са трите опции за турските избиратели.
Проучванията на общественото мнение сочат едно – много вероятна победа на ислямо-консервативния Реджеп Тайип Ердоган, който е премиер на 76-милионната Турция трети пореден мандат, вече почти 12 години. Според резултатите на редица анкети възможно е министър-председателят, при управлението на който стандартът на живот в страната се подобри значително, да спечели още на първия тур в неделя, като събере повече от необходимите 50 процента плюс един от гласовете на турските граждани.
Ердоган е възхваляван, обичан и мразен. Въпреки мащабните антиправителствени протести от миналата година и разследването за корупция от тази зима, засегнало пряко премиера, неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) постигна мощна убедителна победа на местните избори на 30 март, като ги спечели с 45,5 процента. Изборите се разглеждаха като референдум за управлението на Ердоган.
Поредната победа на обвиняваната в ислямистки уклон ПСР накара опозицията сериозно да се замисли, което доведе до решението на главните опозиционни формации – Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) да издигнат свой общ кандидат за президентските избори.
Изборът на кемалистката НРП и следващата съвсем различна идеология националистическа ПНД учуди мнозина с номинирането на родения в Египет 70-годишен Екмеледин Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма и е бивш председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Учудването до голяма степен се дължи на факта, че за повечето турци Ихсаноглу бе напълно непознато име, други твърдят, че е прекалено възрастен. Според някои анализатори обаче кандидатурата на Ихсаноглу, подкрепена от още пет по-малки партии, е обмислен ход, чрез който се цели мобилизиране на консервативните, набожни и по-слабо образовани избиратели в централен Анадол – основният електорат на турския премиер. Между 37 и 38 процента от турците се очаква да гласуват за кандидата на опозицията, според резултати на анкети.
Амбициозният 41-годишен Селяхаттин Демирташ е кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Младият адвокат обещава не само защита на правата на кюрдите, но и на всички, които се смятат за дискриминирани в Турция – общността на алевиите, жените, членовете на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). Проучванията на общественото мнение сочат подкрепа между 6,5 и 8 процента за кюрдския политик на изборите в неделя.
Смята се, че кюрдският вот може да бъде решаващ за Ердоган, чието правителство от две години води преговори с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан за намиране на мирно решение на кюрдския конфликт. От 1984 г. ПКК започна борба за автономия в Югоизточен Анадол, при която загинаха 40 хиляди души, а миналата година бе постигнато примирие. По време на 12-годишното си управление Ердоган прокара реформи за увеличаване на правата на кюрдите, които преди това десетилетия наред бяха потискани. През юли Меджлисът одобри и закон, регулиращ процеса за мирно уреждане на кюрдския проблем. Законът може да помогне на Ердоган да привлече повече кюрдски гласове на предстоящите избори.
Според анализатора от в. „Радикал“ Еюп Джан решаващ фактор за изхода на президентските избори освен кюрдския вот ще бъде избирателната активност в Турция, а също така и на гласоподавателите зад граница.
Ердоган е напълно уверен в бъдещата си победа. Близките до ПСР медии и социологически агенции отсега са обявили победата му. Ако гледаме само какво ни казват те, Ердоган ще събере още на първия тур над 50 процента от гласовете и ще влезе в президентската резиденция Чанкая, пише Джан.
Според него обаче това няма да е толкова лесно, тъй като за да спечели на първия тур, ще трябва да събере няколко процента повече от събраните гласове на местните избори.
Избирателната активност на местните избори през март бе 90 процента, но на изборите за президент този месец, в сезона на отпуските, това може да не бъде постигнато. Ако избирателната активност бъде сравнително висока, вероятно ще бъде трудно на Ердоган да спечели на първия тур, ако обаче е по-ниска, това може и да стане.
Големи усилия за мобилизиране на електората си в момента полага светската Народнорепубликанска партия, много от поддръжниците на която предпочитат да не прекъсват летните си отпуски, което може да е от полза за ПСР.
Същевременно слаба избирателна активност бе регистрирана на изборите за държавен глава на Турция в чужбина, състояли се от 26 юли до 3 август. Ердоган бе организирал мащабни предизборни митинги в редица големи европейски градове, тъй като за един от определящите фактори за победата му на първия тур се смята гласуването на турците в чужбина (5 на сто от гласоподавателите).
А какво точно обещава Ердоган, ако спечели изборите? Той обещава най-вече, че няма само да седи в президентската резиденция, а ще бъде „активен, деен президент“, който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В момента в Турция, която е парламентарна република, функциите на държавния глава са силно ограничени. Но Ердоган категорично заяви, че ще промени президентската институция, като възнамерява да въведе полупрезидентско управление. В предизборните си речи той обяви и намерението си да създаде „нова Турция, в която само народът ще решава“.
Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които растежът на икономиката.
Под управлението на правителство на ПСР турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. Турция, чиято икономика по време на икономическата криза през 2001 г. се сви с 5,7 процента, още през 2003 г., когато Ердоган за първи път зае премиерското кресло, отбеляза икономически растеж от 5,3 на сто. През 2013 г. растежът на икономиката бе 4 процента. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои.
Инфлацията и безработицата също намаляха в периода 2003-2013 г.
През последните години бяха реализирани редица мегапроекти, сред които тунелът „Мармарай“, свързващ континентите Азия и Европа под пролива Босфора. Стартира изграждането на трети мост над Босфора и бяха положени основите на трето летище в Истанбул, пусната в експлоатация бе и високоскоростна жп линия Истанбул-Анкара.
Възмущение обаче предизвикват редица действия на правителството на ПСР, сред които въвеждането на забрани за пушене на обществени места, ограничения за продажбата и консумирането на алкохол. Има предложение дори за въвеждане на ограничения за традиционното пушене на наргиле.
Същевременно правителството на Ердоган премахна забраната за носене на ислямски забрадки в държавни институции.
Премиерът критикува остро съвместното съжителство на младежи и девойки в общежитията.
Тази година бяха наложени и временни забрани за достъп до социалната мрежа Туитър и сайта за видеообмен Ютюб заради разпространяването на записи, уличаващи обкръжението на премиера в корупция.
В отговор на предприетото през декември разследване за корупция на обкръжението на Ердоган, зад което се смята, че стои движението на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, управляващите започнаха мащабна чистка, при която хиляди полицаи, съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност или преместени.
През последните години зад решетките бяха изпратени хиляди опоненти на правителството, сред които журналисти и активисти, по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.
Западноориентираните представители на светските среди са възмутени от крайните действия на Ердоган, както и от намесата му в личния живот на хората, включително по въпроси, свързани с абортите, раждания със секцио и броя на децата, който жените трябва да имат. Всичко това обаче явно само затвърждава неговите позиции сред силно набожните му поддръжници в Централен Анадол.
Коментаторът Мурат Йеткин от в. „Хюриет дейли нюз“ пише, че Ердоган и поддръжниците му са започнали да празнуват още преди президентските избори да са се състояли в неделя.
Убедеността им в бъдещата победа на Ердоган бе подсилена от броя на участниците в митинга на Ердоган в Истанбул в неделя, в който участваха над един милион поддръжници на ПСР. И все пак още е рано да се празнува, отбелязва Йеткин.
