Емил от Льонеберя

| от Хайнрих Лингнер |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ето и коя е водещата история в него.

Volvo слага край на производството на петцилиндрови двигатели. Решихме да направим едно прощално пътуване в Смоланд по следите на друга шведска легенда – Емил от Льонеберя.

Напред към Льонеберя!

Швеция е голяма страна – значително по-голяма, отколкото изглежда на картата. И макар че движението по повечето шосета и магистрали е спокойно, придвижването е сравнително бавно, тъй като ограниченията на скоростта са доста ниски (90 и 120 км/ч). Обиколката през Катхулт, Вимербю, Калмар и Векшю трудно може да се направи в рамките само на един ден – не и ако човек иска да разгледа нещо по пътя си. До Швеция се достига сравнително лесно по дългия осем километра мост между Копенхаген и Малмьо, минаването по който струва 47 евро. От Малмьо до Векшьо има още 200 километра.

Може би е редно това да бъде първият урок, който получава всеки, когато пристига в Швеция: тук нищо не е такова, каквото изглежда. Växjö всъщност се изговаря Векшьо, Льонеберя се намира в Катхулт, а не обратното, и т.н. Но нека да започнем отначало, преди да сме ви объркали напълно.

Всяко пътешествие започва с някаква идея. В случая имахме желанието да направим едно своеобразно прощално изпращане на петцилиндровите двигатели на Volvo, като направим обиколка из приказно красивите местности на южна Швеция. След построяването на моста между Копенхаген и Малмьо, Швеция е по-лесно достъпна отвсякога – по-мъчното беше да намерим подходящото за целта Volvo. Сметнахме за интересно предизвикателството да направим пътуването с 850 T-5R седан, само че такива автомобили съвсем не се срещат под път и над път – включително и в родината си. И нищо чудно, защото специалният модел, задвижван от 2,5-литров бензинов турбомотор с 240 к.с. е произведен в тираж от точно 5500 екземпляра. Първоначалната идея е била бройката да бъде само 2500 автомобила, но поради голямото търсене в крайна сметка от модела са направени 1975 жълти, 3025 черни и за финал 500 тъмнозелени екземпляра. Нашият екземпляр е жълт на цвят, с каросерия седан, и се намира във Векшьо, на около 200 югоизточно от Гьотеборг, тоест точно там, където искахме и да отидем: в Смоланд, където се намира не измисления свят на Ikea, а истинският природен рай на Швеция.

Жълтото Volvo на Улф е прототип

Автомобилът, който открихме, е собственост на Улф, а самият Улф не само е прекарал някоя и друга година, карайки тежкотоварни камиони Scania за превоз на дървен материал, но и изглежда така, сякаш в повечето случаи сам е товарил и разтоварвал трупите с голи ръце. Днес той управлява местна работилница, семеен е, има три деца, както и внушителна колекция от автомобили Volvo. Жълтият 850 T-5R е един от екземплярите, с които Улф е особено горд. Тъй има списания и рекламни материали, които казват всимчко: седанът с регистрационен номер PDY 444, който притежава Улф, е най-старият T-5R въобще – автомобилът е показан на най-първите възможни официални снимки на модела. В Швеция автомобилите запазват номера от своята първа регистрация до края на живота си. Още малко информация за тези, които се интересуват в дълбочина от въпросите, касаещи шведските регистрационни номера: на табелата се виждат две съвсем малки колонки от цифри, които показват номера на шасито, както и датата на първата регистрация на автомобила.

Пак се отплеснахме… Да се върнем (отново) на петцилиндровите мотори на Volvo. Тях скоро вече няма да ги има, понеже бъдещите модели на Volvo, които ще се базират на новата платформа на компанията, ще бъдат четирицилиндрови и с два литра работен обем – без значение дали са бензинови или дизелови. Така Volvo слага край на една 25-годишна традиция. Което всъщност е жалко, тъй като характерните петцилиндрови двигатели на марката неизменно бяха сред приятните страни на различите модели на Volvo. Така беше още при модела 850 от 1991 година. Числото 5 в моделното означение идва именно от нечетния брой на цилиндрите. Заради напречното монтиране на двигателя, старите шестцилиндрови мотори просто не са пасвали под предния капак на 850. Поради тази причина при бензиновите мотори на бърза ръка е премахнат единия цилиндър. Дейно участие в развойния процес вземат специалистите от Porsche, които дават сериозен принос още при конструирането на предишното поколение шестцилиндрови мотори на Volvo.

Нека сега ви организираме една съвсем кратка разходка през историята на петцилиндровите двигатели: тази концепция е възродена от Фердинанд Пийх през 70-те години на миналия век. По това време той тъкмо е напуснал екипа на Porsche и като външен сътрудник е разработил за Mercedes митичния OM617. Малко по-късно той постъпва на ръководна длъжност в Audi, където не след дълго се появяват петцилиндрови мотори за моделната серия 100.

Моделът 850 на Volvo се появява на бял свят през 1991 година и за времето си представлява дори по-голям технологичен скок за марката, отколкото можем да предположим от днешна гледна точка. В брой 13/1991 година на auto motor und sport се казва, че при Volvo подобно нещо не се е появявало от представянето на PV 444 през 1944 година насам: един напълно нов модел, с напълно нова концепция за задвижване и напълно нови двигатели. Единствено дизайнът на автомобила не изглежда особено революционно – главният дизайнер на компанията Ян Вилсгард предпочита да заложи на утвърдения, типичен за марката ъгловат стил, вместо да предприеме смяна на курса към по-плавни извивки на каросерията. В наши дни предимството на този консервативен подход се вижда повече от ясно: днес 25-годишното 850 продължава да изглежда абсолютно неподвластно на времето – солидно, семпло, стилно. Всъщност дори красиво по своя специфичен начин.

Резервоарът е пълен, време е да поемем на път

Всичко, казано дотук, важи в пълна сила и за жълтия 850 T-5R в жълт цвят на име Меркурий, който се отличава с малък спойлер на задния капак, тъмносиви 17-цолови алуминиеви джанти с петлъчев дизайн и спортна престилка отпред. Всичко е оригинално, с изключение на цвета. Тук Улф бърза да обясни какво има предвид, разлиствайки няколко стари шведски списания за автомобили: първоначално този екземпляр е бил жълт, а после е пребоядисан в червено, макар че червеният цвят никога не е предлаган за тази версия на модела. Когато седанът е продаден за първи път, каросерията му носи характерен меден оттенък. След като го купува, Улф решава да възстанови оригиналния цвят. „Накъде всъщност ви се иска да го покарате?“, пита той. Към Льонеберя, отговаряме ние, и ако остане време, след това към Булербю и към морето. „Никакъв проблем!”, отговори ни Улф, „Тези места не са толкова далеч от тук, резервоарът е пълен, ето и ключа.”

Време е да се сгушим в интериора на автомобила, което всъщност би следвало да се разбира в сравнително буквален смисъл, защото отвътре 850 далеч не е толкова просторен, колкото се очаква от един съвременен представител на средния клас. В действителност каросерията на това Volvo е дълга 4660 метра, но за днешните разбирания тази стойност се вписва повече в идеята за спортен, отколкото за семеен седан. Свечерява се, но тъй като месецът е юни и се намираме в Швеция, слънцето все още е високо над дърветата. Първата ни цел е съвсем близо – фотографът просто попита къде се намира най-близкото езеро, където да направим снимки на светлината на залеза. Този район на Швеция има характерната особеност, че да попиташ къде е следващото езеро тук е сравнимо с въпроса откъде може да си купиш пица в произволен италиански град: отговорът най-често гласи нещо в духа на „Ей там, зад ъгъла”. В нашия случай най-близкото езеро се нарича Хелгасьон и се простира на площ от 48 квадратни километра. Това е само едно от множеството езера в Смоланд, но пък може да се похвали с туристическия кораб „Тор“, както и с малък остров, на който се виждат останките от замък на име Кронеберг. Въпросният замък всъщност е доста по-интересен, отколкото изглежда на пръв поглед, защото той може да разкаже много за историята на Смоланд. До средата на 17 век този район се намира в периферията на шведското кралство и се състои от множество малки владения, управлявани от местните феодали (Смоланд означава „Малка земя).

Да откриете къде е живял незабравимия малък пакостник Емил от Льонеберя, главен герой в едноименния роман на Астрид Линдгрен, не е толкова трудно – стига да знаете, че Льонеберя се намира в Катхулт, а не обратното. Достатъчно е да следвате табелите за Катхулт, а после да завиете натам, накъдето отиват повечето кемпери и каравани с германска, холандска или скандинавска регистрация. Къщата изглежда точно така, както човек си я представя – и е същата, която е снимана в култовия филм. Тя обаче е частна собственост, поради което трябваше да попитаме собственика дали може да влезем в двора с нашето 850. Той ни позволи и това видимо не притесни множеството посетители в района – с изключение на един германец, който отбеляза, че един автомобил просто не пасва на идиличния пейзаж тук. И трябва да признаем, че донякъде е прав, помислихме си, докато се качвахме отново в жълтото Volvo.

Следващата ни цел е Вимербю – родният град на Астрид Линдгрен, където има малък парк за приятно прекарване на свободното време, в който се намира и вила Кунтербунт. За съжаление времето вече ни притиска и вместо да се застояваме тук, като че ли е по-добре да продължим на изток, за да достигнем до крайбрежния път. Докато се движим сред живописния пейзаж, цилиндрите мелодично изпълняват своята характерна песен в неравноделен такт 1-2-4-5-3 по 2800 пъти в минута. Достигаме крайната си цел, където се продават различни вкусотии. Köttbullar може да се намери и в  Ikea, но значението на всички останали наименования си остава загадка. Едно е сигурно – имената им са наистина дълги. И тъй като не знаем какво точно да очакваме, на една бензиностанция между Калмар и Векшьо си поръчваме няколко Hamburgare med Frites. Просто, но утвърдено. И вкусно. Макар че може би щеше да бъде по-добре да опитаме нещо ново. Защото в Смоланд нищо не е такова, каквото изглежда – и понякога всъщност е доста по-хубаво.

В брой октомври на списание auto motor und sport ще откриете:

Репортаж от най-голямото автомобилно изложение за годината във Франкфурт

Зад волана на най-новото поколение Opel Astra и на вече официалния за европейските пазари Ford Mustang.

Едно „пространно“ сравнение на комби модели от средния клас , а именно Ford Mondeo, Hyundai i40, Skoda Superb, Toyota Avensis и VW Passat.

Международен сравнителен тест на суперспортните автомобили Chevrolet Corvette, Jaguar F-Type, Mercedes-AMG GT, Nissan GT-R и Porsche 911

Едно прощално и едно рекордно пътуване съответно с Volvo 850 T5R и Tesla S – първото като израз на края на петцилиндровите мотори за шведската марка, а другото като показател за възможностите за автономен пробег на модела на американците.

В рубриката „Техника“ ще откриете разказ за това с какви мъки дизеловият двигател проправяше пътя си сред леките автомобили в Америка.

В рубриката „Класика“ ще ви разкажем за три велики малки автомобила на Fiat – Topolino, Nuova 500 и Panda.

И още тест на един расов семеен спортист, Audi RS4 Avant и спортни анализи от Формула 1, WRC и т.н.

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.