Електронни спортове: видео геймъри привличат огромни тълпи и доста пари

| от |

Сиатъл. Интересно създание – полу-жена, полу-елен – се бие с шаман и одушевено дърво. Светкавици удрят. Оръжия експлодират. Ужасни заклинания се произнасят.

Видео играта Dota 2, както и много други подобни, пренася цели отбори от спалните им към виртуален свят, където се бият едни други чрез клавиатура и кликания с мишката. Само дето точно на този слънчев юлски ден всяка атака или контраатака е причина за възклицания и аплодисменти от повече от 11 000 човека, събрали се в сиатълска зала за баскетбол. Състезателите се борят за награди на обща стойност над 11 милиона долара.

Игрите напълно преобърнаха развлекателната идустрия. С доходи над 20 млрд. долара по-големи от тези на музикалната индустрия и по-скоро приближаващи се към тези на филмовия бизнес, производителите на видео игри вече са се насочили към сферата на професионалните състезания по видео игри или както са по-известни – е-спортове. Успехите се приближават до достиженията на масовите спортове. Турнирите пълнят огромни арени и привличат повече зрители от някои от най-известните традиционни състезания. Спонсори като Coca-Cola и AmericanExpress дават награди, които осигуряат на топ играчите 6- и дори 7-цифрени годишни приходи.

От миналата година на професионалните геймъри се издават същите визи като тези на традиционните атлети, а тази есен университетът RobertMorrisв Чикаго ще раздаде над половин милион долара стипендии на геймъри. Съвсем скоро уеб гигантът Amazon купи Twitch – популярна платформа за стрийм, използвана от играчите, за 970млн. долара. „Това излиза от контрол“ – казва Джеймс Лапкин, мениджър в ESL – една от най-големите компании, организиращи състезания, която през март събра 73 000 участници на четиридневен турнир в Полша. „Нямаме никаква представа какви са границите.“ Всякакви състезания се провеждат от десетилетия, но това, което се случва в момента, би било немислимо, дори смешно, само преди няколко години. С разрастването на безплатните игри и достъпа до интернет, турнирите по електронни игри са се умножили, особено на пазари като Южна Корея. twitch Повече от 55 милиона човека са посетили Twitch през юли, за да гледат клипчета и да ги обсъждат. Сайтът също така е и източник на доходи за някои играчи, които печелят от реклами, последователи и дарения от зрители. Професионалистите често тренират в сайтове като Twitch, така че и феновете да могат да видят „зад кулисите“ играта на любимците си. Най-щедрите дори канят аматьори да играят с тях. „Представете си ЛеБрон Джеймс и Майкъл Джордан да тренират и да играят мачове с монтирани камери на гърдите си и слушалки в ушите си, така че да могат да чуват и отговарят на въпроси по време на самата игра“ – обяснява Денис Фонг, 37, бивш професионален играч и настоящ изпълнителен директор на Raptr – социалната мрежа на геймърите. „Това ниво на достъп е безпрецедентно.“ Часове подготовка Питър Дагър, 22, е капитан на отбора EvilGeniuses, който печели трето място в последния турнир за Dota 2. Той очаква да спечели повече от 200 000 долара тази година. Когато не се състезава пред хиляди хора, Питър работи от детската си стая в Индиана. На малкото бюро в ъгъла седят инструментите на неговия бизнес – компютър с два монитора, уебкамера, клавиатура и мишка. Господин Дагър е висок и слаб, бил е чудесен футболист. Снимки с екипа на гимназиалния му отбор висят на стената. Той е уверен и умен и със своите 22 години е на „средна възраст“ сред играчите.

Почти няма професионални играчи над 30. Миналата сряда, както обикновено, работният му ден започва към 1 часа на обяд. СЪотборниците му от Калифорния, Ванкувър и Швеция се включват онлайн, готови да посветят на играта следващите 4, че и повече, часа. „Понякога сънувам играта“ – споделя Питър – „А друг път сънувам, че съм герой в нея“ Според него, физическите бариери в е-спортовете са значително по-малки от тези в традиционните. Единственото, от което се нуждаеш, са пръсти и мозък. Това, което липсва на повечето хора, е фокус към играта и способност да изключиш всички външни влияния, които могат да те разсеят. Манията му по видео игрите, както се очаква и както се случва с почти всички професионалисти и аматьори, е била проблем в тийнейджърските му години и многократно е ставала причина за семейни спорове. „Аз, както и още много играчи като мен, съм пожертвал всичко за играта. Отказали сме се от спортове, от приятели, от училище само за да играем повече.“ Доходите на Питър за изминалата година възлизат на скромните 20 000 долара, но тази година той очаква, че ще спечели над 200 хил. долара.  Той вече се оглежда за апартамент в родния си град. Баща му Джо, обаче е леко скептичен относно кариерата на сина си. Той се радва на успехите му, но се съмнява в стабилността на професията. „Почти не минава седмица, в която да не се караме относно завършването на гимназия. Продължавам да повтарям, че рано или късно ще трябва да седне и да учи.“ – казва бащата – „Но кой знае, може би и родителите на Бил Гейтс повтарят същото“

Компаниите, занимаващи се с видео игри, се надяват, че огромните тълпи фенове ще привлекат още спонсори, а състезанията ще станат по-качествени и с по-големи наградни фондове.

Част от това вече се случва. T-Mobileспонсорира отбора на Питър Дагър в турнира в Сиатъл. Кока-Кола излъчиха на живо състезание за LeagueofLegendsв кина в Европа, а дизайнът на бутилките, продавани в Корея, включва герои от играта.

„Игрите не са това, което бяха, когато бяхме деца“ – казва Мат Уолф, 45, съветник на Кока-Кола за гейминг бизнеса. – „Те са огромна платформа за масова медия, която тепърва ще се развива“

Основен интерес на спонсорите е аудиторията – работещи мъже между 18 и 35г., група, която все по-трудно се достига с традиционна ТВ реклама. Производителите на игри и сайтовете за онлайн стийм предлагат нов подход към тази група.

Идеята е проста: колкото повече пари се печелят, толкова по-добра ще стане продукцията. А колкото е по-добра продукцията, толкова ще расте и интереса към нея.

Но за да продължи цикълът, трябва да се преодолеят определени пречки, основната от които е нагласата, че е-спортовете не са истински спортове и че уменията, които се изискват са посредствени.  Когато спортният канал ESPN2 излъчва турнир по Dotaпрез юли, Туитър експлодира с негативни коментари за видео игрите, показвани като спорт.

„Може да го наричате спорт, може и да не го. За мен няма никакво значение.“ – казва изпълнителният директор на ESLгосподин Лампкин – „Това не променя реалността, а именно огромният растеж на популярност.“

С NYTimes

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.