Ела и си вземи

| от Thérèsa Voskanyan |

Кутия пълна с вафли и какво е „фатизмът“ и има ли почва у нас?

Истината е, че всеки ден се разминавате по улиците с десетки фатисти. Общувате си с тях, работите с тях, пиете си кафето с тях, а дори, може да сте и един от тях. За да ви стане ясно за какво точно става въпрос и каква е тази непозната дума, нека първо обясня какво означава. Все още не навлязла в българските тълковни речници, някои от нас вече я използват във всекидневната си реч, за да обвинят този и онзи (или да си признаят), че са фатисти.

Фатизъм идва от fat (дебел) + ism по модела на „расизъм“.

Както вече се досетихте, думата няма положителен смисъл и се тълкува като дискриминация към хората с наднормено тегло. За човек, който цял живот никога не е минавал над 50кг, няма как да споделя лични наблюдения как се чувства емоционално и физически един човек със своите плюс размери, но пък от гледна точка на един самопризнал се фатист, мога да споделя от къде и защо може би идва тази неприязън към пълните хора.

Като за начало цялата фатофобия тръгва от най-очевидното – идеалите за красота. На билборда – руса с тъка талия, дълги крака, без целулит, хубави гърди и златен загар – перфектната жена изкуствено създадена да впечатлява мъжката част от аудиторията и, най-вероятно, модел за някоя много сексистка рекламна кампания. Това е друга тема! По страниците на списанията – тъмнокос адрогенен модел с перфектни скули, сочни устни и в най-красивите за сезона дрехи – перфектната жена, продължаваща да се пласира от онези модни редактори, които все още не са разбрали, че „хероиновият шик“ отдавна вече не е шик. Излиза, че навсякъде, накъдето се обърнем ни преследват идеални същества с (рядко) съвършени тела, които са ценни на маркетинговия и медийния бизнес. Проклажда се идеята, че всички трябва да изглеждаме по този начин, което не би било зле и светът би бил едно по-приятно място за живеене, ако всички бяхме супермодели.

Тук някъде се връщаме към реалността, която е далеч от пластмасовата фантасмагория и се оказва, че светът не е един голям конкурс за Мис Вселена.

Според статистиката на „World Health Organisation” 1.9 милиарда от населението на земята страда от наднормено тегло, от които 600 милиона са клинични случаи. Звучи ужасно – да, защото тези хора едва ли се чувстват здрави, силни и жизнени. Да приемем, че някои от тях нямат начин да се справят с килограмите заради здравословни проблеми, други пък се чувстват комфортно в тялото си и нямат проблем да се отдават на висококалорични храни и напитки, които са ултра-нездравословни, но пък щом са щастливи – кои сме ние, че да ги съдим.

Има обаче един особен тип хора, които са просто мързеливи и не искат да полагат грам усилие и да работят над себе си. През цялото време обясняват как светът е несправедлив и как йо-йото е единственият ефект на тялото им. Ето тези последните са главната причина да има и фатисти по света!

Това са тези хора, които се оплакват денонощно как са на диета, трябва да бъдат на диета или бяха на диета. Това са тези хора, заради които не трябва да ядеш това или онова, защото са много дебели и не могат да се справят с тази изкушаваща торта, която току що погълна на две хапки. Това са хората, които нон стоп занимават теб, семейството си, колегите си, съседите си, жената на спирката и продавачката в магазина с теглото си. Това са хората, които искат искрен съвет, дали това не ги прави да изглеждат „дебели“ и ви поставят пред дилемата – да кажа ли истината и да бъда изядена или да излъжа и да се размина?

И тъй като думата „дебел/а“ е толкова политически некоректна, колкото и да кажеш за някой, че е кльощав, смятам да я използвам в своя текст, защото… ами защото двойните стандарти не са приятни.  Тук искам да отбележа парадокса как „ужасно си кльощав/а“ и „хапвай малко“ е редно и нормално, но пък да обявиш друг за „много дебел“ и „трябва да спазваш диета“ е минимум грубо и обидно. Отново да се обърнем към реалността и да разясним – еднакво не трябва да ви влиза в работата!

Ужасните мрънкащи същества, които не искат да вземат живота си (разбирайте „телата си“) в ръце и да положат усилия, за да изглеждат добре (или поне да се харесат), абсолютно развалят имиджа на другите два пълни типа. Все пак, ако се разровите малко, ще видите, че Интернет е пълен с истории на щастливи хора с горди профилни снимки на „Преди – Сега“, на които се вижда явна промяна в теглото  и даже промотират собствена книга „Как да се отървем от излишните мазнини“ или нещо в този дух. Не са малко и мотивационните картинки на фитнес мацки и батки из социалните мрежи, а тагванията във фитнеса са си чист тренд. Както се казва, човешката воля няма граници.

Въпреки бившите дебелаци превърнали се в “health” гурута, в чийто вени тече по-скоро сок от кейл, а не кръв, тези, които са щастливи с плюс размерите си не са малко и даже са по-приятни и по-малко досадни, от другите, които са се взели за истински Феникс на килограмите. И така да обърнем внимание и на тази прекрасна част от човешкото население, което се чувства добре в собствената си кожа и не се влияе от масовата манипулация и наложени стандарти за красота. Тези хора са печелили грамита певици (Адел), фотомодели (Надя Абулхосн), модни дизайнери (Албер Елбаз), холивудски звезди (Ребел Уилсън), които наистина си тежат на мястото.

Кой да предположи, че ще се намери някой хейтър, който ще омаловажи таланта и ще наблегне на визуалната пълнота, а не на пълната само с добри качества личност. Факт е, че дори да се чувстваш идеално в кожата си, все ще има някой фатист, който ще те погледне от високо, защото по презумпция те смята по-нисш от себе си. Това е опасният фатизъм, който преминава от училищен тормоз в по-нататъшния живот. Има случаи на работодатели, които са отказвали да вземат на работа хора с наднормено тегло, заради което се водят и дискриминационни съдебни спорове по целия свят.

Коя страна е по-виновна за фатизма? Тези вечно мрънкащите, които повтарят, че са дебели или пропагандистите на слаби и красиви тела? Трябва ли да идеализираме нездравословното, за да са доволни всички и да няма тормозени и тормозещи?

Единственото, което можем да направим в случая е да си пуснем Flawless на Бийонсе и да си припомним, че красотата идва от вътре – за да е клише, трябва да е вярно!  И да се радваме, че докато има жени като Ким Кардашян, които да печелят от своите пищни форми, то със сигурност промяната в мисленето и стандартите за красота имат шанс в бъдеще да станат още по-разнообразни, които да донесат със себе си редица анти-фатисти!  Дотогава, освен да ви изпея „За тебе имам кутия пълна с вафли, ела и си вземи“, няма какво друго да добавя. Ако не искате вафли, яжте пасти. Аз ще си ги очистя сама!

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.