Ела и си вземи

| от Thérèsa Voskanyan |

Кутия пълна с вафли и какво е „фатизмът“ и има ли почва у нас?

Истината е, че всеки ден се разминавате по улиците с десетки фатисти. Общувате си с тях, работите с тях, пиете си кафето с тях, а дори, може да сте и един от тях. За да ви стане ясно за какво точно става въпрос и каква е тази непозната дума, нека първо обясня какво означава. Все още не навлязла в българските тълковни речници, някои от нас вече я използват във всекидневната си реч, за да обвинят този и онзи (или да си признаят), че са фатисти.

Фатизъм идва от fat (дебел) + ism по модела на „расизъм“.

Както вече се досетихте, думата няма положителен смисъл и се тълкува като дискриминация към хората с наднормено тегло. За човек, който цял живот никога не е минавал над 50кг, няма как да споделя лични наблюдения как се чувства емоционално и физически един човек със своите плюс размери, но пък от гледна точка на един самопризнал се фатист, мога да споделя от къде и защо може би идва тази неприязън към пълните хора.

Като за начало цялата фатофобия тръгва от най-очевидното – идеалите за красота. На билборда – руса с тъка талия, дълги крака, без целулит, хубави гърди и златен загар – перфектната жена изкуствено създадена да впечатлява мъжката част от аудиторията и, най-вероятно, модел за някоя много сексистка рекламна кампания. Това е друга тема! По страниците на списанията – тъмнокос адрогенен модел с перфектни скули, сочни устни и в най-красивите за сезона дрехи – перфектната жена, продължаваща да се пласира от онези модни редактори, които все още не са разбрали, че „хероиновият шик“ отдавна вече не е шик. Излиза, че навсякъде, накъдето се обърнем ни преследват идеални същества с (рядко) съвършени тела, които са ценни на маркетинговия и медийния бизнес. Проклажда се идеята, че всички трябва да изглеждаме по този начин, което не би било зле и светът би бил едно по-приятно място за живеене, ако всички бяхме супермодели.

Тук някъде се връщаме към реалността, която е далеч от пластмасовата фантасмагория и се оказва, че светът не е един голям конкурс за Мис Вселена.

Според статистиката на „World Health Organisation” 1.9 милиарда от населението на земята страда от наднормено тегло, от които 600 милиона са клинични случаи. Звучи ужасно – да, защото тези хора едва ли се чувстват здрави, силни и жизнени. Да приемем, че някои от тях нямат начин да се справят с килограмите заради здравословни проблеми, други пък се чувстват комфортно в тялото си и нямат проблем да се отдават на висококалорични храни и напитки, които са ултра-нездравословни, но пък щом са щастливи – кои сме ние, че да ги съдим.

Има обаче един особен тип хора, които са просто мързеливи и не искат да полагат грам усилие и да работят над себе си. През цялото време обясняват как светът е несправедлив и как йо-йото е единственият ефект на тялото им. Ето тези последните са главната причина да има и фатисти по света!

Това са тези хора, които се оплакват денонощно как са на диета, трябва да бъдат на диета или бяха на диета. Това са тези хора, заради които не трябва да ядеш това или онова, защото са много дебели и не могат да се справят с тази изкушаваща торта, която току що погълна на две хапки. Това са хората, които нон стоп занимават теб, семейството си, колегите си, съседите си, жената на спирката и продавачката в магазина с теглото си. Това са хората, които искат искрен съвет, дали това не ги прави да изглеждат „дебели“ и ви поставят пред дилемата – да кажа ли истината и да бъда изядена или да излъжа и да се размина?

И тъй като думата „дебел/а“ е толкова политически некоректна, колкото и да кажеш за някой, че е кльощав, смятам да я използвам в своя текст, защото… ами защото двойните стандарти не са приятни.  Тук искам да отбележа парадокса как „ужасно си кльощав/а“ и „хапвай малко“ е редно и нормално, но пък да обявиш друг за „много дебел“ и „трябва да спазваш диета“ е минимум грубо и обидно. Отново да се обърнем към реалността и да разясним – еднакво не трябва да ви влиза в работата!

Ужасните мрънкащи същества, които не искат да вземат живота си (разбирайте „телата си“) в ръце и да положат усилия, за да изглеждат добре (или поне да се харесат), абсолютно развалят имиджа на другите два пълни типа. Все пак, ако се разровите малко, ще видите, че Интернет е пълен с истории на щастливи хора с горди профилни снимки на „Преди – Сега“, на които се вижда явна промяна в теглото  и даже промотират собствена книга „Как да се отървем от излишните мазнини“ или нещо в този дух. Не са малко и мотивационните картинки на фитнес мацки и батки из социалните мрежи, а тагванията във фитнеса са си чист тренд. Както се казва, човешката воля няма граници.

Въпреки бившите дебелаци превърнали се в “health” гурута, в чийто вени тече по-скоро сок от кейл, а не кръв, тези, които са щастливи с плюс размерите си не са малко и даже са по-приятни и по-малко досадни, от другите, които са се взели за истински Феникс на килограмите. И така да обърнем внимание и на тази прекрасна част от човешкото население, което се чувства добре в собствената си кожа и не се влияе от масовата манипулация и наложени стандарти за красота. Тези хора са печелили грамита певици (Адел), фотомодели (Надя Абулхосн), модни дизайнери (Албер Елбаз), холивудски звезди (Ребел Уилсън), които наистина си тежат на мястото.

Кой да предположи, че ще се намери някой хейтър, който ще омаловажи таланта и ще наблегне на визуалната пълнота, а не на пълната само с добри качества личност. Факт е, че дори да се чувстваш идеално в кожата си, все ще има някой фатист, който ще те погледне от високо, защото по презумпция те смята по-нисш от себе си. Това е опасният фатизъм, който преминава от училищен тормоз в по-нататъшния живот. Има случаи на работодатели, които са отказвали да вземат на работа хора с наднормено тегло, заради което се водят и дискриминационни съдебни спорове по целия свят.

Коя страна е по-виновна за фатизма? Тези вечно мрънкащите, които повтарят, че са дебели или пропагандистите на слаби и красиви тела? Трябва ли да идеализираме нездравословното, за да са доволни всички и да няма тормозени и тормозещи?

Единственото, което можем да направим в случая е да си пуснем Flawless на Бийонсе и да си припомним, че красотата идва от вътре – за да е клише, трябва да е вярно!  И да се радваме, че докато има жени като Ким Кардашян, които да печелят от своите пищни форми, то със сигурност промяната в мисленето и стандартите за красота имат шанс в бъдеще да станат още по-разнообразни, които да донесат със себе си редица анти-фатисти!  Дотогава, освен да ви изпея „За тебе имам кутия пълна с вафли, ела и си вземи“, няма какво друго да добавя. Ако не искате вафли, яжте пасти. Аз ще си ги очистя сама!

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.