Екзекуции “за честта на исляма“

| от |

От началото на 2014 година в Саудитска Арабия са екзекутирани 60 души. Религиозни прегрешения също могат да се наказват със смърт, защото кралството се вживява в ролята на пазител на сунитския ислям, пише Дойче веле.

Присъдата беше тежка, но според някои можело да бъде и още по-сурова. Раиф Бадауи беше разкритикувал на своя сайт „Саудитски либерал“ някои от водещите саудитски религиозни водачи. Освен това се беше изказал критично по повод ролята на исляма в обществения живот на страната. „Обида на религиозните чувства“ – гласеше присъдата срещу него, в която се казваше още, че е „унижил достойнството на ислямски сановници“ и че е „преминал отвъд границата на послушанието“. Впоследствие беше обвинен дори във „вероотстъпничество“. В Саудитска Арабия това се наказва със смърт.

През юли 2013 беше произнесена и присъдата – 600 удара с камшик и седем години затвор. Раиф Бадауи обжалва решението на съда. През май тази година съдията му наложи нова присъда – 1 000 удара с камшик и десет години затвор. Бадауи трябва да плати и глоба в размер на 195 000 евро. Раиф Бадауи не е единичен случай. Съдилищата в Саудитска Арабия редовно произнасят драконовски присъди срещу правозащитници и критици на религиозните институции.

През юли 2014 година съд в Саудитска Арабия осъди активиста Уалид Абу ал Хаир на 15 години затвор. Според доклад на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ съдиите са го признали за виновен за „непокорство пред владетеля“, „съмнение в легитимността на кралската власт“, „уронване доброто име на държавата чрез контакти с международни организации“ и „разпространяване на информации, застрашаващи обществения ред“. Уалид Абу ал Хаир също е правозащитник и работи като адвокат. Негов клиент е и Раиф Бадауи.

Разтегливи обвинения

Произнасяйки присъдата срещу ал Хаир, съдията се позова на новия антитерористичен закон. По времето, в което е повдигнато обвинението срещу адвоката, този закон обаче все още не бе в сила. Уалид Абу ал Хаир беше арестуван през 2013 година. А законът влезе в сила едва през февруари 2014 година. Законът цели да улесни преследването на терористични деяния. Към този вид престъпления законодателната власт в Саудитска Арабия причислява и следните неща: „опити за нарушаване на обществения ред“, „застрашаване на сигурността на населението или държавата“, „застрашаване на националното единство“, и „уронване имиджа на държавата“.

Тези доста общи формулировки позволяват на съдиите в Саудитска Арабия да произнасят най-сурови присъди. През последните две години радикално се увеличиха присъдите срещу правозащитници и блогъри. По този начин кралството на практика ограничава свободата на печата. В последната класация на „Репортери без граници“, Саудитска Арабия се нарежда на 164 място сред общо 180 държави. Страната е световен шампион и по брой на извършените екзекуции. По данни на „Амнести интернешънъл“, през 2013 години в страната са били изпълнени 79 смъртни присъди. А от началото на 2014 година досега са екзекутирани 60 души.

Престъпления срещу вярата

Смъртни присъди се произнасят и за т.нар. престъпления срещу вярата. В средата на октомври 2014 година специален наказателен съд в Рияд осъди на смърт шиитския духовник Нимр Бакир ал Нимр. В обвинителния акт срещу него можеше да се прочете, че призовавал към насилие между отделните религии и към неподчинение на властите.

„Тази присъда имаше сигнален ефект. Тя трябваше да покаже на света, че управляващите в Рияд няма да търпят никакви революционни тенденции или промени“, казва ислямоведът Бено Пройшафт от университета в Мюнстер. Много от присъдите в Саудитска Арабия са произнесени срещу т.нар. „престъпления срещу религията“. В това няма нищо чудно, твърди Бено Пройшафт. Саудитското кралско семейство се изживява в ролата на закрилник на исляма и защитник на светите ислямски места. И по този начин то дава теологическа обосновка за претенцията си да бъде водеща сила в сунитския свят. „От гледна точка на кралското семейство, всяка критика срещу религията е и критика срещу неговия ръководен стил и предизвикателство срещу монопола на властта му“, казва Бено Пройшафт.

Предизвикателство и за германската дипломация

Катастрофалното положение с човешките права в Саудитска Арабия представлява сериозно предизвикателство и за германската дипломация. Защото Саудитска Арабия е важен стратегически и икономически субект на международната сцена, казва Ралф Мютцених, член на парламентарните комисии за външни отношения, човешки права и хуманитарна помощ в германския Бундестаг. Погазването на човешките права и особено изпълнението на смъртни наказания в Саудитска Арабия внасят допълнително напрежение в отношенията между двете страни. „Това води до сложни въпроси, които не бива да се игнорират. Те трябва открито да се поставят за разглеждане“, заключава Мютцених.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.