ЕК: Свалянето на филми се дължи на липсата на избор

| от |

mutorrent

Близо 70% от европейците свалят филми или ги гледат онлайн безплатно, законно или незаконно, сочи ново проучване на Европейската комисия за поведението на аудиторията, съобщиха от софийския пресофис на ЕК.

Според изследването 40% от притежателите на смартфони и над 60% от притежателите на таблети гледат филми на тях. В изследването се посочва, че това не е изненадващо, тъй като докато публиката показва голям интерес към филмите като цяло, често най-близкият киносалон е на известно разстояние, а изборът от филми — сравнително ограничен. Това сочи, че европейската филмова индустрия може да увеличи приходите си, като разработи различни видове доходоносни онлайн платформи с цел по-голямо предлагане на филми и разширяване на аудиторията.

Проучването на поведението на зрителите се базира на изследване, анализ и интервюта с публиката в десет държави членки — Обединеното кралство, Франция, Италия, Испания, Германия, Полша, Хърватия, Румъния, Литва и Дания.

На въпроси за филмовите им навици и предпочитания са отговорили 5000 души на възраст от 4 до 50 години. 97% от европейците гледат филми поне от време на време. Европа произвежда над 1000 филма годишно, но повечето от тях се гледат в държавата, в която са направени, и относително малка част се излъчва в чужбина. 68% от запитаните свалят филми безплатно, а 55% гледат излъчвани безплатно филми на компютъра си или на портативно устройство. Обикновено хората, които зареждат безплатно онлайн съдържание, са млади и образовани, живеят в градовете, обичат да гледат филми и се интересуват от филмовото разнообразие, но са недоволни от цената и слабото законно предлагане. 14% от запитаните отговарят, че няма киносалони на по-малко от 30 минути от дома им. Този процент достига 37 % в Румъния, 27% в Литва и 16% в Хърватия.

Европейските филми се възприемат като оригинални и следователно провокиращи, публиката обаче критикува техните „мудни или тежки“ сюжетни линии.

Преобладават хората, които избират кой филм ще гледат непосредствено преди да отидат на кино, като най-голям маркетингов ефект имат трейлърите. 28 % от европейците гледат филми по време на фестивали. Близо 50 % от запитаните са се възползвали от филмови образователни програми, например в училища, университети и киноклубове.

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане:

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.