ЕК оцени готовността на осем страни от ЕС да се присъединят към еврозоната, зелена светлина за Литва

| от |

Днес Европейската комисия публикува своя Доклад за конвергенцията за 2014 г., в който се оценява готовността на осем държави от ЕС да се присъединят към единната валута. Напредъкът на тези държави по пътя към приемане на еврото е неравномерен, но Литва вече е изпълнила всички критерии за конвергенция.

Eurozone

Поради това Комисията предлага Съветът на министрите на ЕС да вземе решение, че Литва може да приеме еврото от 1 януари 2015 г. Съветът ще вземе окончателно решение през втората половина на юли, след като държавните и правителствените ръководители на ЕС обсъдят въпроса на заседанието на Европейския съвет на 26 и 27 юни и след като Европейският парламент излезе със становище.

Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: „Готовността на Литва да приеме еврото отразява дългогодишната ѝ подкрепа за разумни фискални политики и икономически реформи. Тези реформи, подпомогнати от присъединяването на Литва към ЕС преди десет години, доведоха до рязко увеличаване на благосъстоянието на литовците: БВП на глава от населението в страната е нараснал от 35% от средното за ЕС-28 през 1995 г. до прогнозирани 78% през 2015 г.“

Той добави: „Икономическият и паричен съюз запазва привлекателността си. Еврозоната днес разполага с по-ефективна координация на икономическата политика, със здрава финансова защита от сътресения, а от тази година — и с банков съюз. Литва се ангажира да участва в тези механизми и в допълнителното им укрепване. Благодарение на усилията през последните пет години, еврозоната е далеч по-добре оборудвана за плаване в бурно море, отколкото в началото на кризата“.

Никоя от останалите седем държави с така наречена „дерогация“1 (България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) понастоящем не изпълнява всички критерии за приемане на еврото. Поради това положението им ще бъде оценено отново след две години.

Изпълнение на критериите за конвергенция от осемте държави

Инфлация

Средната инфлация в Литва през 12-те месеца до април 2014 г. бе 0,6%, доста под референтната стойност от 1,7% за същия месец, и вероятно ще остане под тази стойност през следващия период. Анализът на фундаменталните фактори и фактът, че страната спазва референтната стойност със значителен марж, дават основание за положителна оценка на изпълнението на критерия за ценова стабилност.

Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция. Румъния не изпълнява този критерий.

Публични финанси — равнища на дълг и дефицит

По отношение на Литва няма действащо решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (по член 126, параграф 6, от Договора). В Литва съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП спадна от 5,5% през 2011 г. на 2,1% през 2013 г. и според пролетната икономическа прогноза на Комисията от 2014 г. ще остане 2,1% и през 2014 г. Консолидираният държавен дълг бе в размер на 39,4% от БВП в края на 2013 г., доста под референтната стойност в Договора от Маастрихт.

Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Унгария, Румъния и Швеция. Чешката република също ще изпълни критерия, ако Съветът реши да отмени процедурата при прекомерен дефицит, както предложи Комисията. Две държави (Полша и Хърватия) все още са обект на процедура при прекомерен дефицит и следователно не изпълняват този критерий.

Стабилност на валутния курс

Във валутен механизъм II (ERM II) обменните курсове на държавите от ЕС извън еврозоната са фиксирани спрямо еврото и могат да варират само в определени граници (стандартният диапазон на колебание е ±15% от централния курс). Литва участва в ERM II от 28 юни 2004 г.

През двегодишния референтен период литовският литас не е бил обект на напрежение и не се е отклонявал от централния курс по ERM II.

Никоя друга държава в момента не изпълнява този критерий, тъй като никоя друга държава не участва във валутен механизъм II.

Дългосрочни лихвени проценти

Средният дългосрочен лихвен процент в Литва през годината до април 2014 г. е 3,6%, което е доста под референтната стойност от 6,2%. От 2010 г. спредовете спрямо дългосрочните облигации в еврозоната са достигнали много ниски равнища, което е признак за стабилното доверие в Литва от страна на пазара.

Всички останали страни също изпълняват този критерий.

Качествени критерии

Бяха разгледани и други фактори като динамиката на платежния баланс и интеграционните процеси на трудовия, стоковия и финансовия пазар. През последните години външният баланс на Литва претърпя значителна консолидация благодарение също на подобрената конкурентоспособност на страната на външните пазари. Икономиката на Литва е добре интегрирана в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и пазара на труда. Тя също така привлича значителни преки чуждестранни инвестиции. Благодарение главно на големия дял чуждестранна собственост в банковата система националният финансов сектор е с висока степен на интегрираност във финансовата система на ЕС.

Не на последно място, законодателството на Литва в областта на паричната политика е напълно съвместимо със законодателството на ЕС.

Сред другите държави членки само законодателството на Хърватия е също така напълно съвместимо със законодателството на ЕС.

Оценката на Комисията се допълва от доклада за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), който също се публикува днес.

Контекст

По време на кризата Литва успешно извървя трудния път към макроикономическа консолидация и се върна към период на икономически растеж след дълбоката рецесия през 2009 г.

Всички държави от ЕС с изключение на Обединеното кралство и Дания са поели ангажимент по Договора да приемат еврото, след като изпълнят необходимите условия. Единната валута вече се използва в осемнадесет държави. Осем държави все още остават извън еврозоната (т.нар. „държави членки с дерогация“).

Съгласно Договора за ЕС на всеки две години или по искане на държава от ЕС, която иска да се присъедини към еврозоната, Комисията и ЕЦБ проучват дали държавите членки отговарят на необходимите условия за приемане на единната валута.

За да бъде прието еврото е необходимо да бъдат изпълнени четири икономически критерия за стабилност, отнасящи се до състоянието на държавния бюджет, ценовата стабилност, стабилността на обменния курс и конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти. Националното законодателство в областта на паричната политика също трябва да е в съответствие с Договора за ЕС.

В Договора се предвижда при оценяването да бъдат взети предвид допълнителни фактори (платежен баланс, пазарна интеграция) като показатели, че интегрирането на държавата членка в еврозоната ще протече гладко, както и за добиване на по-общ поглед върху устойчивостта на конвергенцията.

Докладът за конвергенцията за 2014 г. се придружава от работен документ на службите на Комисията с по-подробен анализ на изпълнението на условията.

Оценката на осемте държави членки може да бъде разгледана в доклада за конвергенция за 2014 г., достъпен онлайн на адрес:

http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2014/ee4_en.htm

 
 

Няколко неща, по които звездите се отличават от нас

| от chronicle.bg |

Да, и звездите са хора… но понякога правят нечовешки неща. За някои от тях ние можем само да си мечтаем.

От това да харчат невероятни суми за привидно дребни предмети до какви ли не други екстравагантности – звездите никак не са като нас. В галерията ни днес сме събрали няколко момента, в които най-малко можем да се идентифицираме с познатите ни до такава сладка болка лица.

Моменти като този, в който Дуейн Джонсън Скалата подари на човек чисто нова кола. Човекът е негова фенка, а колата е Форд Мустанг! Той също така я покани на премиерата на последния му филм „Baywatch“.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.