Едномесечни протести в Хонконг

| от |

Месец след началото на масовите демонстрации в Хонконг продемократичното движение се опитва да запази динамиката си. Тези, които все още окупират улиците обаче, казват, че лицето на бившата британска колония се е променило за винаги.

На 28 септември мобилизацията за истински преки всеобщи избори в китайския административен район получи силен импулс. По улиците на града излязоха десетки хиляди демонстранти, въоръжени с чадъри, за да се пазят от сълзотворния газ, изстрелван от полицията. Четири седмици по-късно броят на демонстрантите е значително по-нисък. Въпреки това най-непримиримите демонстранти продължават да окупират три квартала в Хонконг.

Малко наблюдатели очакват Пекин да отговори на исканията. Въпреки че китайските власти приеха лидерът на Хонконг през 2017 година да бъде избран чрез всеобщи избори, те възнамеряват да запазят контрол върху изборния процес и върху кандидатите, които ще се явят на изборите.

Местното правителство очевидно избра да остави движението само да загуби силата си. Мнозина от 7-те милиона жители на Хонконг, който изживява най-тежката си криза от връщането си към Китай през 1997 година, са уморени да се борят с огромните задръствания и претоварения градски транспорт. Търговците се оплакват от главоломното понижаване на оборотите в града, в който наемите са едни от най-високите в целия свят.

Утопия в Хонконг

Лидерите на движението са под натиск и се питат каква е най-добрата тактика, която могат да възприемат. Според Джошуа Уонг – един от лидерите на студентите, има само едно сигурно нещо – да бият отбой не решение. „Окупаторите” ще удържат”, казва той в „Адмиралти” – основното място в близост до сградата на местното правителство, което беше превзето от демонстрантите. „Ако няма конкретен резултат, демонстрантите ще спят през цялата нощ в палатките си”, казва той.

Демонстрантите са горди с палатковите си лагери, където боклуците се събират разделно, студентите учат на специално предназначени за това места, а хиляди хора се събират през уикенда, за да аплодират речите.

„Това е хонконгска утопия”, казва 31-годишният Джими Леун, който свири на китара пред палатката на свой приятел. Много демонстранти се възхищават на изкуството по улиците, което разцъфва в центъра на този международен финансов капитализъм, познат преди всичко с усета си към бизнеса.

„Тук можеш да разговаряш за политика дори с непознати,”, казва Уинг Мак – демонстрант в Манкок, който се намира в континенталната част от Хонконг. Все пак не всичко е идеално в новия Хонконг, признава Джими Леун. След 30 нощи, прекарани на 9-лентовото шосе, той е уморен. Няма търпение да види как правителството и демонстрантите ще постигнат споразумение. „Не е никак забавно. Обаче трябва да сме постоянни, за да получим справедливост”, казва той.

Миналата седмица правителството подаде маслинова клонка на демонстрантите, но това не предизвика особен ентусиазъм. То предложи да изготви за Пекин доклад за събитията и да създаде съвместна комисия за политическите реформи след 2017 г.

Разширяване на кампанията на гражданско неподчинение?

Демонстрантите се оплакват, че лидерите на движението нямат стратегия и изглеждат разделени относно следващите стъпки. В неделя те трябваше да гласуват и да изберат между компромиса и конфронтацията, но вотът беше отменен в последната минута. „Всичко това, всички тези разговори са безсмислени, ако няма стабилни предложения”, казва Уинг Мак.

Някои говорят за разширяване на кампанията на гражданско неподчинение, например с неплащане на данъците и бавно движение по улиците. Съоснователят на продемократичното движение „Окупирай центъра” Бени Тай предлага организирането на референдум за демократичните реформи в Хонконг.

Днес демонстрантите отбелязват едномесечните протести с 87 секунди мълчание – за всеки от изстрелите със сълзотворен газ на 28 септември. Според писателя Нури Виташи демонстрантите ще вдъхнат нов живот на продемократичната кампания. „Всички знаят, че не им предлагат истинска демокрация. Това е по-скоро „избирайте марионетката”, казва той. „Преди месец продемократичното движение беше почти издъхнало. Сега обаче е съживено, има нови лица”./АФП, Фокус

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Семейството на Крис Корнел не вярва, че се е самоубил

| от chronicle.bg |

Семейството на фротмена на Soundgarden Крис Корнел оспорва „заключенията, че той преднамерено и съзнателно“ се е самоубил, съобщава БТА.

Близките на певеца разпространиха изявление, че преди резултатите от токсикологичните изследвания не могат да са сигурни за причините за смъртта му и дали е приел някакви субстанции. Според адвоката Кърк Пасич, Корнел е имал рецепта на лекарството Ативан, което се предписва срещу тревожност и има различни странични ефекти.

Музикантът беше намерен мъртъв в хотелската си стая в Детройт в сряда, след като изнесе концерт в града.
Съпругата му Вики Корнел посочва в изявлението, че когато е говорила с него след концерта в Детройт, той й е казал, че може да е взел „един или два ативана повече“ и говорел завалено.

Съдебният лекар в Детройт каза, че Корнел се е обесил. Полицията обясни пред два местни вестника, че музикантът е намерен с ремък около врата.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн