Джихадът като рекламна война

| от |

Западът не противодейства ефективно на рекламната стратегия на „Ислямска държава“, а тя успява да се популяризира дори чрез западните медии и социалните мрежи. Къде грешим? Коментар за Дойче Веле на Торстен Бренер.

Преди дни терористите от „Ислямска държава“ разпространиха ново видео с обезглавяване на заложник: този път това беше американски доброволец. Само за минути то се появи по всички западни медии и зае челно място в емисиите на CNN и N24, на Дойче Веле и други водещи западни издания. Би трябвало да си зададем въпроса дали това е най-добрият подход, при положение, че очевидно става дума за пиар-офанзива на ислямистите с добре пресметното въздействие? Колкото и зловещ да е показаният варварски акт на обезглавяване, той все пак не заслужава да авансира до водеща световна новина, защото едно-единствено убийство не променя по никакъв начин ситуацията в Ирак и Сирия, където „Ислямска държава“ се опитва да изгради своя халифат. Даже по-лошо: превръщайки всяко съобщение за обезглавяване във водеща новина, фактически попадаме в капана, съзнателно заложен от стратезите на „Ислямска държава“.

Отмъщение, слава и отзвук

Подобно на всяка друга терористична групировка, и „Ислямска държава“ иска да постигне три основни неща: отмъщение, слава и обществен отзвук, посочва ирландската изследователка Луиз Ричардсън. Но докато за отмъщението те са способни да се погрижат и сами, за да получат слава и обществен отзвук, терористите се нуждаят и от нас. Защо в такъв случай предоставяме на „Ислямска държава“ време за безплатна реклама, тиражирайки в медиите всяка екзекуция? Ако западните медии вече не обръщат толкова голямо внимание на обезглавяванията, това ще попречи на ексремистите да преследват рекламната си стратегия.

Още по-важен е въпросът за правилната политическа реакция. За съжаление контрапродуктивните предложения на някои западни държави тук водят към погрешен път. Британският премиер Дейвид Камерън например гледа на интернет като на „дивия запад“ на джихадистите, който на всяка цена трябва да бъде поставен под тоталния контрол на правителствата. В своя реч в Бризбейн Камерън заяви, че „не бива да допускаме интернет да се превърне в неуправляемо пространство“. Новият шеф на британската служба за електронно разузнаване (GCHQ)

Робърт Ханигън дори предупреди, че Фейсбук и Туитър са се превърнали в нов „контролен център“ на терористите. Според Камерън фирмите имали „социална отговорност“ да упражняват цензура и да свалят от интернет всички екстремистки съдържания.

Ролята на социалните медии

Подобни разбирания игнорират обстоятелството, че социалните медии са и място, от което могат да се набират информации за самите терористи. Американските експерти Джеръми Шапиро и Дан Байман бяха категорични в това отношение: „Най-малкото е, че оттам тайните служби могат да научат повече за оновните начини, по които се набират нови джихадисти. А в най-добрия случай службите наистина биха могли да влязат в контакт с реални и потенциални терористи и да им подхвърлят подвеждащи информации“. Дори и само поради това ползата от установяването на плътна цензура би била доста съмнителна.

Още по-неподходящи са предложенията на шефа на британската служба за електронно разузнаване Ханигън и на директора на ФБР Джеймс Коми за установяването на още по-тясно сътрудничество между правителствата, тайните служби и големите технологични концерни. Ханигън недоволства от това, че терористите имат възможност да злоупотребяват с техните технологии. За пример той посочва методите за кодиране на електронната поща. Според Ханигън – по-рано способите за кодиране или анонимизиране на информацията са били достъпни само на най-рафинираните престъпници или на държави, докато днес те са общодостъпни, благодарение на това, че кодирането вече се предлага като стандартна услуга. Ханигън и Коми настояват за пълна забрана на кодирането на информации. Те явно забравят, че става дума за единствените достъпни за журналисти, опозиционери и граждани средства, които ги предпазват ефективно от масовото шпиониране.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.