Джет сет и мач в Монте Карло

| от Александър Николов |

Турнирът от сериите Мастърс в Монте Карло, който започва днес, е задължителна спирка преди Ролан Гарос.

Затова всички поглеждат странно, когато организаторите го наричат „Уимбълдън на Лазурния бряг“. Та наоколо, на кортовете на Monte-Carlo Country Club, наричано за кратко MCCC, няма дори тревичка. Тук там алея с цветя, която разделя искрящо синьото небе от тюркоазените води на Средиземно море. „Този празничен декор, между море и планина, го няма никъде, през цялата година“, подчертава с гордост Желко Франулович, директор на турнира. „По мое време това бе основното, което привличаше играчите, но днес тенисът е далеч по-професионален“, добавя с усмивка хърватинът, победител тук през 1970. „Сега играят по-скоро за точки за ранглистата и за наградния фонд, който тази година е 3 189 905 евро“, вметва той сякаш между другото.

И все пак сравнението с Уимбълдън си остава Тъмна Индия за присъстващите. Филип Риалан, маркетингов директор на турнира се намесва, изстрелвайки рекламния слоган на турнира:

„Монте Карло е смес от престиж, от традиция и история“.

„Също като турнира в England Club“, подсказва Желко и продължава с някои малко познати факти. Първото състезание в княжеството се провежда през 1897 и тогава е едно от десетте състезания по тенис в света. Но турнирът ще придобие авторитет години по-късно благодарение на американския меценат Джордж Бътлър, огромен фен (и може би влюбен в, добавят с намигване организаторите) на световната шампионка Сюзан Ленглен. Американецът решава да ѝ подари турнир, достоен за нея. Дотук с мачовете върху покриви на гаражи, Monte-Carlo Country Club е завършен и открит през 1928.

Photo-008

Оттогава всяка година член на кралската фамилия връчва купата на шампиона. „Връзките между клуба и семейство Грималди са изключително тесни и близки“, казва с гордост президентът на Monte-Carlo Country Club Франсис Трючи. „Принц Рение и неговата съпруга Грейс винаги са поддържали развитието на тениса, сестра му принцеса Антоанета е била президент на клуба дълги години, както и нейната дъщеря Елизабет – Ан.“

„Днес принц Албер, въпреки новите си задължения е сред най-редовните зрители на турнира, а когато програмата му позволява идва да играе тук, наред с останалите членове на клуба на възраст от 4 до 99 години.“

А членството в клуба не е за всеки. За да достигнете до него са ви необходими препоръките на поне двама члена на клуба, начална такса от 7000 евро и годишна такса от 1330 евро. Срещу всичко това можете да се наслаждавате на играта, докато хвърляте по едно око на Queen-Mary 2, плаващ край бреговете на княжеството.

Photo-010

Клубът разполага с 23 корта, 11 от тях се използват по време на турнира, а основните 3 могат да приемат до 14 000 зрители.

През годините, също както ложите на Ролан Гарос, терасата на ресторанта на Monte-Carlo Country Club се е превърнала в мястото, на което трябва да ви видят. Няма значение, че по време на обяда хрускането на брускети и шума от тапите на шампанското заглушава шума от кортовете.

Турнирът става професионален през 1968. Преди 8 години турнирът, един от най-престижните след четирите от Големия шлем, се е разминал на косъм с „понижаване на статута“. Причината е намерението на ATP да развива тениса в Азия, премахвайки Мастърс статута на няколко европейски турнира, сред които и Монте Карло от 2009. И докато организаторите са обмисляли процес срещу ATP, най-голямата защита идва от играчите. Обща пресконференция на Надал и Федерер, на която двамата протестират остро срещу тези намерения променя решението и надпреварата в Монако остава в категорията Мастърс, но вече не е задължителна.

„Играчите не са задължение да идват тук, но го правят. Например Федерер, който тази година пропусна Маями, но идва тук“ продължават организаторите.

Турнирът си намира и престижен спонсор и от няколко години се нарича Monte-Carlo Rolex Masters. Колкото до Федерер, това е един от малкото турнири, чиито трофеи все още не е печелил. Швейцарецът е притежател на рекорд, който едва ли е от тези, с които се гордее – брой загубени финали тук – 4, 3 от които срещу Рафаел Надал.

Monte-Carlo Rolex Masters е задължителна спирка преди Ролан Гарос и всяка година 8 или 9 от играчите в ТОП 10 акостират тук. Тази година го пропускат само Кей Нишикори и Анди Мъри, последният заради пресните си брачни задължения.

Много от играчите играят тук у дома си. 12 от 50-те най-добри в ранглистата на ATP официално живеят в княжеството. Новак Джокович и Милос Раонич редовно тренират тук. Томаш Бердих, Марин Чилич, Григор Димитров също са у дома си. „Заради благоприятният средиземноморски климат, особено приятната му данъчна система“ завършва с усмивка директорът на турнира.

А на нас не ни остава нищо друго освен да следим турнира отблизо. И да стискаме палци на Григор Димитров.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.