DW: Браво, момчета!

| от |

Те бяха крайно изтощени, олюляваха се вече, но намериха сили да се изправят отново на крака. Германците станаха световни шампиони, защото го искаха по-силно от противника си, твърди спортният коментатор на Дойче веле Йоша Вебер.

0,,17783605_303,00

Когато вече се бяха отдали на еуфорията и танцуваха радостни около скъпоценния трофей, всичко изглеждаше много лесно – сякаш нищо не е било. Щастливият момент беше отключил сили, които всъщност отдавна трябваше да са изчерпани след тази игра, наподобяваща същинско сражение.

Пътят към победата

В битката, продължила 120 минути, най-много пострада Бастиан Швайнщайгер, който на няколко пъти бе повалян на земята. Но винаги намираше сили да се изправи отново на крака. Малко след като Швайнщайгер се върна на терена със зашита рана под окото, на крака се изправи и целият германски тим. И започна да се бори с всички сили – срещу равностойния си противник, срещу заплахата от лотарията, наречена дузпи, срещу собственото си изтощение. В последните минути на продълженията германският отбор мобилизира всичките си сили и беше щедро възнаграден: пас на Шюрле, Гьотце поема с гърди, удар и гол! Това попадение беше краят за аржентинската единайсеторка – и най-скъпоценната награда за германския отбор, който в този мач даде всичко от себе си. Затова и победата му е напълно заслужена.

Дълго време мачът беше на кантар – и двата отбора допускаха груби грешки, от които обаче противниковият тим не успяваше да се възползва. В един момент беше вече пределно ясно, че първият гол ще реши мача. Вкараха го германците – защото желаеха победата по-силно от противника си. Германските футболисти показаха – и то в много по-голяма степен от аржентинците, че са твърдо решени да прекрачат границата на физическите си възможности. Това невероятно постижение – не само на тялото, но и на духа, заслужава огромно уважение.

Свалям Ви шапка, господин Льов!

Респект заслужава и треньорът на отбора Йоахим Льов, който неведнъж беше критикуван заради твърдоглавието си и странните си тактически ходове. Подобно на самия отбор, Льов претърпя огромно развитие, което невинаги вървеше праволинейно, но пък преследваше ясна цел: победата. От това изключително талантливо поколение футболисти Льов успя да създаде един истински отбор, в който няма място за егоизъм, в който един е за всички и всички са за един. Но най-голямата заслуга на Льов е друга – а именно, че се съгласи да преосмисли представите си за естетически футбол и в крайна сметка се реши да промени концепцията си в името на голямата цел: световната титла. Браво, господин Льов! Браво, момчета! Вие успяхте!

Четвърта световна титла за Германия!

Германия спечели финала на Световното първенство по футбол в Бразилия и прибави четвърта световна титла в актива си. Оспорваният двубой с Аржентина беше решен едва в продълженията с гол на резервата Марио Гьотце.

0,,17783336_303,00

Германия спечели финалния мач на Световното първенство по футбол на стадион Маракана в Рио де Жанейро с 1:0 срещу силния тим на Аржентина. Победата дойде след красив гол на Марио Гьотце в продълженията и донесе четвърта световна титла за Германия след 1954, 1974 и 1990 година. С този си успех Германия се изравни по брой на спечелените титли от световни първенства с тима на Италия.

Игуаин пропусна за Аржентина

Гонсало Игуаин пропусна отлична възможност да изведе „гаучосите“ напред в резултата – оказал се сам срещу вратаря на германците Мануел Нойер, той стреля, но топката премина покрай вратата. Малко по-късно подобно положение пропусна и звездата на аржентинския тим и капитан на отбора Лионел Меси. В добавеното време на първата част Бенедикт Хьоведес от бундестима уцели страничната греда след удар с глава от корнер, изпълнен от Тони Кроос.

В 88-та минута Мирослав Клозе беше сменен, с което приключи кариерата си за Германия на световни първенства с рекордните 16 гола в 24 мача. Първите добавени 15 минути ще се запомнят с два пропуска на резервите Андре Шюрле за отбора на Германия и Родриго Паласио за Аржентина. Дело на резерва бе също и единственият гол в мача – на Марио Гьотце, влязъл в игра на мястото на Мирослав Клозе. Попадението дойде след перфектен пас в наказателното поле от Андре Шюрле, който Гьотце реализира с елегантно воле по диагонала на вратата на аржентинския страж Серхио Ромеро.

Четири световни титли за 60 години

0,,17783173_401,00

Германия чака цели 24 години, за да спечели четвъртата си световна титла, която идва 60 години след първия германски успех на световно първенство, известен още като „Чудото от Берн“ през 1954 година. Благодарение на триумфа на германския тим в Бразилия Европа става първият континент, излъчил световен шампион в три последователни издания на световното по футбол – Италия през 2006, Испания през 2010 и сега Германия.

Мачът, който влезе в историята

След феноменалната победа срещу Бразилия, списъкът с легендарните мачове на германските национали стана още по-дълъг. Този грандиозен успех е обаче и бреме за германците, смята Йенс Крепела.

Само суперлативи след фантастичното представяне на германските национали! В мача срещу Бразилия те показаха най-доброто от себе си – и най-доброто в рамките на това Световно първенство. А от гледна точка на значението на тази среща и напрежението да играеш срещу домакините, това определено е най-големият успех на германския тим под ръководството на треньора Йоахим Льов. Този мач така или иначе ще остане в историята: никога досега Бразилия не е била побеждавана толкова убедително; никога досега не е имало полуфинална среща с толкова висок резултат; и никой друг футболист не е вкарвал толкова много голове на световни първенства, колкото Мирослав Клозе, който с попадението си срещу Бразилия в 23-та минута оглави вечната класация на голмайсторите.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството

 
 

Храната, която обичаме да гледаме

| от |

 Антъни Бурдейн разказва, че за първи път разбрал, че „храната не е просто субстанция, която тъпчеш в устата си“, когато е на 7 години и пътува с майка си на пътешествие с кораб. Онова, което променя отношението към кухнята и кулинарията е студена френска супа. Днес Бурдейн е един от най-известните шеф-готвачи, който продължава да е точно толкова циничен, откровен и любопитен към храната по света, колкото е бил и на 7.

Гурме кухнята, храна и изобщо консумирането на вкусни неща показва на света отношението ни към света и вкусната страна на живота. Подобно на киното. Затова днес ви представяме няколко филма, в които гурмето и консумирането срещат седмото изкуство.