Двама тайни агенти пред съда

| от |

В Мюнхен пред съда са изправени двама бивши агенти на югославската тайна служба УДБА. Те ще отговарят за съучастие в убийството на бивш хърватски дисидент. Ще спомогне ли процесът за преосмисляне на миналото в Хърватия? Репортаж на Дойче веле.

Бившите сътрудници на югославските тайни служби Йосип Перкович и Здравко Мустач са обвинени в съучастие в убийството на хърватския дисидент и бивш мениджър на голяма петролна компания Степан Джурекович през 1983 година в баварския град Волфратсхаузен. Съдът в Мюнхен предвижда 50 съдебни заседания. Очаква се присъдата да бъде произнесена до края на 2015 година. Според докладите, обвинението се базира на показанията на един съмнителен главен свидетел. Делото обаче може да бъде ключово за изясняването на най-малко 29 поръчкови убийства от югославските тайни служби на територията на Федералната република.

Тера инкогнита в европейската юрисдикция

В европейската история на правото досега не е имало подобен процес. Съдът в Мюнхен разглежда дело срещу двама бивши офицери от тайните служби на една държава, която вече не съществува. Здравко Мустач и Йосип Перкович са първите обвиняеми, екстрадирани в Германия от най-новата страна-членка на ЕС Хърватия на базата на международна заповед за арест. Дълго време Хърватия отказваше да екстрадира обвиняемите. Само три дни преди присъединяването й към ЕС парламентът в Загреб гласува закон за давността на престъпленията, според който на наказателно преследване подлежат само деяния, извършени след 2002 година.

Това също беше нещо ново в Европа. Една страна-кандидат за пълноправно членство променя в последния момент правилата на играта, за които се е споразумяла с Брюксел в осемгодишните присъединителни преговори. Социаллибералното правителство в Хърватия защитаваше този закон с националистически и популистки аргументи. По този начин хърватските власти искаха да предотвратят екстрадирането на Перкович и Мустач. Всъщност ставаше дума за бивши сътрудници от времето на Югославия, които в края на 90-те години смениха фронтовете и преминаха на страната на поддръжниците на независима Хърватия. Ставаше дума за закрилата на ренегати, каквито има във всички бивши социалистически страни от Източна, Средна и Югоизточна Европа.

Когато агентите и държавите се сбогуват

Още от 2009 година федералната прокуратура в Карлсруе настоява за екстрадирането на Перкович и Мустач. Пикантното в цялата история е, че синът на Перкович – Саша и до днес работи като съветник по въпросите на сигурността за хърватския президент Иво Йосипович. Саша Перкович се ползва с уважението на много правозащитни организации, както и на политици в ЕС. Социалдемократът Саша Перкович се застъпва за преодоляване на национализма в страните от Югоизточна Европа. Семейството на президента Йосипович обаче е дълбоко свързано със структурите на бившата социалистическа Югославия. Вероятно това пречи и за разкриването на престъпленията от югославско време.

В началото на 90-те години многонационална Югославия затъна в гражданска война и национализъм. Сътрудниците на тайните служби се сбогуваха един с друг, както се сбогуваха и отделните югославски републики и продължиха да работят за новоформираните държави- в Сърбия и в Хърватия. Още в края на 80-те години обаче отговорните агенти за „борба срещу вражеската емиграция“ празнуват заедно пенсионирането на двама „другари“. Сред празнуващите са и издирваният от федералната прокуратура Иван Ласич и Станко К.

Централна фигура – Станко К.

Дойче веле и Баварското радио заснеха съвместен документален филм със заглавие: „Убийство в името на Тито“. Репортерите успяват да открият Иван Ласич в Босна и Херцеговина. А Станко К. днес живее в панелен комплекс в квартала Нов Белград. В началото на 2014 година Дойче веле се опита да вземе телефонно интервю от бившия сътрудник на тайните служби – без успех. За много от близките на жертвите именно Станко К. играе централна роля в убийствата на хърватски емигранти през 80-те години в Германия. Друг бивш агент обаче застава пред камерата на Дойче веле. Това е Божидар Спасич, който навремето отговаря за „психологическата подривна дейност“. Той признава, че югославските тайни служби са наемали криминални престъпници за „мокрите поръчки“ в Германия.

Жертвата и мотивите

Съдът в Мюнхен разглежда делото за убийството на хърватския дисидент Степан Джурекович през 1983 година във Волфратсхаузен. Мотивите за престъплението обаче остават неясни. В първата присъда срещу югославския агент Крунослав П. през 2008 година съдът изхожда от презумпцията, че Джурекович е искал да публикува информации за корупционен скандал по високите етажи на югославската държава. Възможно е обаче той да е попаднал на мушката на убийците и заради сътрудничеството си с германското външно разузнаване. Безспорно обаче е само едно. Това, че наследничките на бивша Югославия и до днес не са създали стабилна правна основа за подход към досиетата на тайните служби и преосмисляне на миналото.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge