Достена Лаверн: Бъдещето на ЕС е в партньорството с Русия

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Антрополог, писател и журналист роден в Пловдив, живял по света и в Страсбург, влюбен в България и решен да работи за нейната кауза. Майка с дете. Имам солидни идеи, които могат да постигнат реализация само чрез общоевропейска лява политика.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Необходими са ясни гаранции, че ще бъдат защитени личните данни на европейските граждани. Така че това едва ли ще стане съвсем скоро, но е стъпка към „повече Европа“ и затова е близка за мен, ако ясно се гарантират свободата и правата на личността.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Заради алчността и инерцията на социалните и икономически отношения породени от нея. Отдавна е установено, че човечеството като цяло може да живее добре с наличните и произведени ресурси. А не живее добре, и това се отнася не само до т.нар. Трети свят, но и до значими групи и цели общества в самата Европа. Значи проблемът не е в недостига на ресурси, а в погрешното им разпределение – още повече, когато ги създават всички, и особено най-бедните хора в най-бедните региони. Освен това започва да недостига един от най-важните ресурси: вярата в силата на човешката воля за по-справедлив и по-хармоничен свят. Тук трябва да се работи приоритетно, в полето на екологията на духа и на образованието!

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Такива има достатъчно. България достатъчно добре познава Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защото там редовно ни съдят. Помним споровете около компетенциите на Международния наказателен съд. Не много добро впечатление правеше Трибуналът за бивша Югославия, където сякаш повече се търсеше на всяка цена вина, а не истина. В самия Европейски съюз има Европейски съд в Люксембург. Неговите правомощия, знаем, са свързани с равното прилагане на европейските договори и решенията на евроинституциите, но в това си поле на дейност, дори да го сметнем за ограничено, той е относително ефективен. Според мен международното правосъдие трябва да бъде част от по-обща система на институции, да не зависи само от добрата воля на едни или други държави. Ето защо се надявам наднационалните правораздавателни органи да се развиват именно в ЕС, но това е въпрос на по-нататъшната интеграция, въпрос е, с други думи на бъдещето.

След като партията се интересува толкова живо от състоянието на ромите в България и Европа, има ли планове за предлагане на нови интеграционни и образователни политики за ромското население? Какви? Ще са обвързани ли с някакво партньорство с други ЕС държави?

Ако левите надделеят в ЕС, такива политики ще има. Цел на десните, както се убедихме досега, е да спират и свободното движение на ромите, и да доказват ненужността на прекомерни разходи към тези малцинства. А ние сме в края на неубедително приключващото Десетилетие на ромското включване и започваме да осъзнаваме, че без по-значим европейски, включително финансов ангажимент, сериозни резултати няма да се получат. Ромският въпрос, разбира се, е и български, и решенията трябва да бъдат в българското поле на мислене, за да работят.

Ще се опитате да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Това е задължително. Българското висше образование е пред криза, първо, заради демографския срив, и второ, заради все по-значителния отлив на млади хора към чуждестранни университети, а и слабата подкрепа на държавата. България има потенциала и самочувствието да предложи много в сферата на образованието – в точните науки особено, в математиката, във физиката, където имаме световно признати школи от специалисти, но не само. Програмата „Еразъм“ доказа ефективността си в български условия, макар че по нейното разширяване трябва допълнително да се работи. Във всеки случай според мен е добре да бъде насърчена интеграцията на българските ВУЗ-ове, така че да предоставят по-разнообразни и атрактивни за студенти от ЕС образователни програми. Допълнителни стимули следва да се предложат и за онези ВУЗ-ове, които разработват курсове и програми на водещите европейски езици. Не на последно място, рекламата на България като образователна дестинация е ключова, и Европейският парламент може да бъде полезен, така, както вече е бил полезен с представяне на макар и малка част от забележителното българско културно наследство.

Елица Златева: Какво ви е отношението към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласна, как в качеството на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Категорично против. Ако ЕС има дълбок смисъл и е уникален, то е в идеята да бъде Европа на солидарността, където с конструктивен диалог се преодоляват естествените национални егоизми. Клубове на богатите сме имали и преди. От ключово значение е българските евродепутати да използват ясната позиция на ПЕС против вътрешните разделения на Съюза и да си сътрудничат с колеги от страните в южния пояс на ЕС, като Гърция, Италия, Испания, Потругалия. Ясно е, че българските евродепутати ще представляват различни партийни фамилии и съответно ще имат често пъти противопоставящи се гледни точки по основни европейски теми. Но когато въпросът е дали България няма да затъва в периферията на Съюза, смятам, че можем да бъдем единни. Впрочем, нека това не звучи утопично, ставало е по редица казуси и в досегашния мандат.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Държавата има да се справя с много по-сериозни нарушения на реда от тези. Смятам, че трябва да бъдат наказвани само онези, които правят нелегален бизнес от това. Впрочем, България и българската левица бяха в челните редици на съпротивата срещу споразумението АКТА. И свободният интернет ще продължава да бъде кауза.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Не случайно моят девиз в кампанията е „Успявам, защото когато уважаваш България, те уважават и в Европа“. Да си част от центъра означава да си естествен инициатор на решения и действия. Вече имам идеи за няколко авангардни пилотни проекта в областта на образованието, екологията и социалната сфера, които да започнат именно от България с подкрепата на ЕС! Ние сме малка държава, но като личности и депутати в Европарламента може и трябва да се борим да сме част от творческото ядро. Въпросът разбира се е свързан и с общите ни усилия като народ и общество, като правителство, разбира се, и с европейска подкрепа. Тази европейска подкрепа я имаме от страна на социалистите в Европейския парламент, мисля, че можем да я имаме и от наши партньори в по-бедните и уязвими държави.

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

И двете, разбира се. Те не биват да бъдат отделяни. За мен лявото и българското са неразривно свързани.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Бъдещето на ЕС е в партньорството с Русия. Изкуствената дилема „Европа или Русия“ върви пред хора, които не познават историята и нямат съзнание за актуален политически и икономически интерес. Това би трябвало да го знаем най-добре именно тук, в България, единствената славянска и православна държава в ЕС, която е естествен посредник в отношенията на Европа с Москва. Сега се полагат огромни усилия Европа и Русия да бъдат разделени, за да бъдат изолирани и отслабени на световната сцена, но аз все пак смятам, че здравият разум ще надделее. Изцяло подкрепям „Южен поток“ и съм убедена, че той носи допълнително шансове за европейските икономики. Нека г-жа Меркел и г-н Йотингер, като хора на германската десница, първо да спрат „Северен поток“, и после да умуват кое е най-добре за България.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Аз принадлежа на европейска партия, за която твърдя, че защитава интересите включително и особено на страни като България, и не само на думи или в манифести, но и с политическата си практика през последните години – и за пълноправното ни членство, и за Шенген, и т.н., да не изброявам. Не смятам, че ще се размина с ПЕС по отношение на България. Във всеки случай, ще напомня, че всеки евродепутат гласува по съвест, аз, ако бъда избрана, също. Никой не лоботомизира депутатите на вратата на Европарламента и те отговарят за всяка своя позиция.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Знаете, САЩ обвързват това с намаляване на дела на откази на визи за български граждани. Така че решението в крайна сметка е тяхно. Ние като български граждани пътуваме свободно в западноевропейски страни с напълно съпоставим на американския жизнен стандарт, и нямам впечатление да сме ги застрашили драматично. Смятам, че ЕС допусна грешка, като наскоро се отказа от идеята да въвежда визи за американски граждани, ако САЩ не отмени визовия режим за всички държави-членки.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Това отново е въпросът за Европа на две скорости. Да, европейските десни като че ли нямат нищо против да създават нещо като „вътрешен съюз“, и постепенно да го формират с институции и правила, които важат само за него. Едни да бъдат европейци, но не дотам, а други – повече европейци. Аз съм категорично против.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Същото като в СИВ – високотехнологични производства, биоземеделие и туризъм.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

ЕС най-вече трябва да се разширява към Западните Балкани, защото това не само ще намалява напрежението в този исторически нестабилен регион, но и ще засилва и позициите на България и българската икономика. Турция по редица причини, включително геополитически, не е готова за присъединяване. Ердоган май е готов за много други неща, но не и за това. Колкото до Украйна, със сегашното си ръководство, готово да се разправя силово със собствения си народ, тя просто не заслужава. Празникът на ЕС е празник на победата над фашизма, а не на мълчаливото му насърчаване.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Необходими са повече, и то стратегически осмислени, средства за кохезия на различните държави и региони в ЕС, и би било хубаво това да бъде важна цел на Европейската централна банка, вместо да гледа политически на себе си просто като на участник в печално известната „тройка“. Иначе ЕЦБ с всичките улеснения и достъпи пак ще си обслужва само богатите и банките. Разбира се, това са въпроси които ще трябва да доведат до преразглеждане на настоящите европейски учредителни договори където ЕЦБ е само гарант за финансова стабилност в макроикономически план, но политиките ѝ допринасят за сриване на реалната икономика и на социалните държави. ЕС няма реални лостове за обща икономическа политика. А от друга страна отделните държави нямат икономически суверенитет в рамките на пакта за финансова стабилност. Има реален институционален и демократичен луфт, който се използва от лобистки и корпоративни интереси в полза на монополите и финансовия капитал. Подкрепям българското членство в еврозоната при променена институционална рамка.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Ефектът е положителен, но крайно недостатъчен, да не говорим за трудностите по разпределяне и усвояване на тези субсидии, които определено не са в полза на обикновения производител. Българският потенциал за екологично чисти храни изисква ръст на субсидиите и по-адекватни политики за усвояване. Ще работя за това.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Невинаги двете стратегии са в конфликт. Във всеки случай според мен данъчната политика изисква постепенно уеднаквяване на икономическите условия в страните от ЕС. Първо, за жалост, се направи фискалният пакт на десните. А важната стъпка е икономическият, а от там и данъчен съюз водещ до постепенно изравняване на условията. А конкретно за България. С този плосък данък не можем дори да си оправим пътищата. От София до Пловдив ще се избием, за да стигнем, а не ми се коментира как е по обикновените шосета. Щом германският бизнесмен може да бъде солидарен, не виждам защо българският да не се научи да бъде – ако знае, че държавата ще му създаде и по-добри условия.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Енергийният пазар в европейски мащаб е либерален. Никой не пречи да купуваме навсякъде, където има продавачи. Глобализацията така или иначе ни прави взаимнозависими в сметовен мащаб. Затова дори САЩ и Русия са взаимнозависими. Но от Айфеловата кула не е потекъл нефт, нито ще носим природен газ от Катар с кофи. Наистина, по-добре е да т.нар. енергийна зависимост като взаимозависимост, и да координираме политиките си на европейско ниво. Да повторя обаче – това да не става за сметка на малките, защото никак не ми се иска един европейски енергиен съюз да звучи в превод: руският газ е лош, когато идва по южни потоци, но много добър, когато идва по северни.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Демографският проблем е проблем на българите, и става дума за нашия етнос, нашия народ, нашата уникалност, а не за странното въображение на г-жа Кристалина Георгиева.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Не е локален проблем, но не можем да говорим за каквато и да било единна европейска стратегия. Това зависи от традициите, историята, културата, социалните и политическите практики на отделните европейски общества. Изнесено пред тези скоби, никое решение не може да бъде трайно. Както вече споменах, европейски ангажимент е необходим. В Европа протичат сложни процеси на интеграция и дезинтеграция, на сближаване и фрагментираност, на глобализация и локализация, на единство и регионализация. Ставащото във Венеция, Каталуния, Шотландия е част от тези процеси. И не би имало нищо фатално в това, ако всички осъзнават значимостта да бъдат в един общ солидарен съюз и да се подчиняват на общите му правила. Тогава вътрешните автономии не биха имали съществени негативни последици.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Както недвижими имоти, така и земи могат да бъдат придобивани и сега, но проблемите с необработваните и пустеещите земи няма да бъдат решени от чужденците, ние трябва да си ги решим, като най-сетне осъзнаем пагубния характер на аграрната реформа на Филип Димитров, и разберем смисъла на доброволното коопериране. В редица части от България това е разбрано. Процесът обаче трябва да продължава. И да бъде рамкиран като правила така, че да не бъде само в изгода на едрите земеделски предприемачи.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На български, на първо място, защото това е официален език на Европейския съюз, а кирилицата е официална азбука на Съюза. Също така на френски, на английски, на гръцки. По-слабо, но надявам се, все пак убедително – и на испански и на италиански. Доколкото в централноевропейските и източноевропейски държави-членки на ЕС руският е сред основните чужди езици, мога и на руски. Ако се наложи, мога да си послужа частично и с латински и старогръцки, но не искам да създавам излишни затруднения на колегите си…Това разбира се е в рамките на шегата.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Много често и силата и слабостта са двете страни на едно и също качество, при мен тези проблемни качества са: острата жажда за независимост, болезнената привързаност към правдата и често пъти прекалената прямота.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? / Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим /

Да не бъде подписано Трансатлантическото споразумение за свободна търговия със САЩ във вида, в който съществува сега. Това не е пътят на моята Европа. България да стане инициатор на европейски политики и авангардни решения в областта на образованието и културата на ЕС.