Досиетата CHR: Каспар Хаузер – момчето от Никъде

| от |

Kaspar

Момчето от Никъде* е може би на известната историческа загадка на XIX век.  Младежът е бил подложен на жесток експеримернт, „лишаване от сетива“, а самите резултати са по-интересни дори и от самоличността на Каспар. На 26 май 1828, на площад Унщлит в Нюрнберг, младеж с уморен вид едва стигнал до площада и припаднал в ръцете на местния обущар Георг Вахман.  Момчето било добре сложено, но походката му изглеждала странна, все едно крайниците му са вдървени.  Момчето подало на обущаря писмо, адресирано до капитана на четвърти ескадрон, VI кавалерийски полк, както и мъмрело така, че нищо не можело да се разбере. Обущарят завел момчето до най-близкото караулно, но всички били убедени, че то е идиот – пищяло при докосване на пламъка, сякаш никога не е виждал и докосвало огън. Гледал бирата и месото с недоумение, сякаш не знаел какво да прави с тях. Единствените думи, които наело били „Не знам“.  В плика имало две писма – едното без подпис, от мъж дал обещание да отгледа момчето, защото майка му не може да се грижи за него. В другото писмо  пишело името на момчето – Каспар,и че когато стане на 17 трябва да  го заведат в  VI кавалерийски полк, където е бил кавалерист починалия му баща. Всичко изглеждало ясно – незаконно дете, отгледано от милозлив непознат, но защо това момче не е било пускано навън 17 години!?  В последствие се оказало, че двете писма са написани с един и същи почерк, бледото момче било заключено в килия, но не помръдвало, сякаш нямал представа какво е време.  Каспар имал невероятна физическа чувствителност – започвал да повръща, ако в килията му донесат бира или кафе; от месото му прилошавало, а виното го опиянявало само с аромата си.  Имал невероятно остри слух и зрение, както и бил изключително чувствителен към магнитите и познавал кога са обърнати към него със съответния полюс.

Момчето приличало на имбецил, но с всеки ден учил нови думи и емоции от посетителите му в килията. Когато се научил да говори разказал, че е бил държан 17 години в тъмна, таванска стая, прозорците били заковани. Нямало легло, а само куп слама и когато се събуждал намирал в „килията“ си хляб и вода. Водата  била често горчива и той заспивал след консумацията й. След като се събуждал отново бил изкъпан и със сменени дрехи, и така 17 години. Единствената му играчка била дървен кон, а мъж с маска го посещавал и го научил да пише името си да казва, че иска да стане кавалерист и „не знам“. Така един ден момчето било извадено от тъмната стая и зарязано пред портите на Нюрнберг.

Каспар станал известен , бил обсъждан из цяла Германия. Всички се чудели за неговата идентичност, защо е бил държан и кой е той. Имало много конспирации около произхода му – дали не е с кралска кръв и затова да е държан изолиран, а самият Каспар приел идеята и бил убеден, че е така. Година и половина след мистериозното му появяване някой се опитал да го убие – открит да лежи в мазето на настойника си с кръв по главата и разкъсана риза. По-късно описал нападателя – мъж с копринена маска, който го удрял с тояга или нож, но според полицията  не съществувал такъв мъж. Хората си мислели, че Каспар е инсценирал нападението, за да привлече отново обществения интерес.  Богат и ексцентричен англичанин, лорд Станхоуп, бил убеден, че момчето е с кралска кръв и решил да го заведе на пътешествие из Европа за две-три години, за да намери корените му.  Цялото това внимание направили Каспар суетен, своенравен и самомнителен. Лордът си тръгнал изненадващо, а момчето останало с някой си капитан Хикел в Ансбах.  Но не бил щастлив там, искал да се върне в Нюрнберг, не искал да ходи на уроци по латински и мечтаел за живота в кралските дворове.

И тогава неочаквано починал. В снежния следобед на 14 декември 1833 нахлул в стаята  на своя настойник и започнал да шепне: „Мъж прободе….с нож…Хофгартен… даде чантата… Бързо виж“. Бил прободен с нож над ребрата, а Хикел изтичал в парка и открил копринена торбичка, в която имало бележка написана огледално: „Хаузер ще ви каже как изглеждам и откъде идвам, и кой съм аз. За да му спестя този труд аз ще ви кажа – Аз съм от… на Баварската граница… На реката… Името ми е М.Л.О.“. Каспар не успял да разкаже нищо, освен че работник го е накарал да иде в парка и след като мъж, загърнат с черно наметало, му е подал копринената торбичка го е намушкал над ребрата.

Но в снега имало само един чифт следи – тези на Каспар Хаузер. Но след два дни, преди да изпадне в кома момчето прошепнало „Не го направих сам“. Смъртта му сложила начало на множество книги и истории за самоличността му, кой е той и защо е бил държан затворем. Фойербах публикувал книга „Пример за престъпление срещу човешката душа“ в която твърдял, че Каспар е с кралска кръв и теории за това, кой е истинският му баща.  Но защо е бил държан затворен, защо е бил лишаван от обучение и светлина?  Теорията, че Каспар е заварено дете на някой порочен херцог е много по-неправдоподобна, отколкото че е незаконно  дете на дъщеря на уважаван фермер, която е била сгодена за друг.  Но кой се криел зад нападенията? Или момчето само е направило смъртоносните пробождания, за да привлече обществения интерес, след като е бил държан 17 години изолиран от света.  Той се е развивал с изклчителна бързина в интелектуалното си развитие, но в емоционалното си е останал дете, може би просто е искал с нападенията да спечели симпатиите на обкръжаващия го свят. А защо писмото е било написано огледално? А ако Хикел е сгрешил, че е имало само един чифт стъпки? Защо съобщението е толкова безсадържателно и  защо убиецът е написал писмо, в което Каспар ще каже, а го е убил?  Или самият Каспар е решил да си нанесе рана, за да предизвика интерес, но не е преценил дълбочината на пробождането… Ако е така, поне е постигнал целта си – всеобща симпатия и място в Историята.

*Историите са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.