Добрите стари приятели

| от |

Те са приятели отдавна – рядко обаче атмосферата в отношенията между Париж и Вашингтон е била така ведра, както при сегашното посещение на Франсоа Оланд в САЩ. Близостите между двамата президенти също са очевидни, пише Дойче веле.

Britain Northern Ireland G-8 Summit

Американскит президент обича да се шегува, че познанията му по френски се свеждат до „merci beaucoup“. Това обаче едва ли ще затрудни диалога между двамата. А теми за разговор има колкото щеш. Като се започне от търговските помощи за двете позакъсали икономики и се стигне до аферата с подслушванията на американската Агенция за национална сигурност (АНС). Барак Обама приема днес (11.02.) френския си колега във Вашингтон. Но истинското постижение в американо-френските отношения е блестящото им сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността, казва Кристофър Чивис от мозъчния тръст RAND във Вашингтон. Според него Обама и Оланд ще се опитат да подсилят допълнително сътрудничеството си в Африка – в страни като Либия и Мали, както и в Централноафриканската република.

Като съюзник на САЩ, Франция изигра решаваща роля за свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи през 2011 година. По-късно Париж участва в бомбардирането на ислямистите в Мали. САЩ наблюдаваха със задоволство как Франция гони бунтовници, близки до Ал Кайда, от градовете на тази северозападна африканска държава, а впоследствие им се притекоха и на помощ.

Американците не изпратиха свои войски, но осъществиха подкрепа чрез свои експерти и безпилотни самолети. „Във Вашингтон са наясно, че когато става дума за борба срещу тероризма, САЩ и Франция са равностойни партньори“, казва Чивис и добавя: „Мисля, че с изключение на Великобритания, има малко други страни, които да гледат на тероризма по същия начин като САЩ“.

Вироглавите французи

Този факт се регистрира и в Африка. Миналата седмици правителството на Нигер настоя САЩ и бившата колониална сила Франция да предприемат съвемстни военни действия за прогонването на терористичните групировки в Южна Либия. „Франция е показала, че е готова да действа. А това впечатлява американските политици и американското правителство“, казва експертът по въпросите на европейската сигурност.

Американо-френските отношения обаче не винаги са били безметежни. Много често се е случвало „вироглавите“ французи да създават проблеми на съюзниците си отвъд океана. През 1966 година френският президент Шарл де Гол например изтегли френските представители от командните структури на НАТО с цел да запази суверенитета на ядрената сила Франция.

Това силно раздразни американците, а когато след атентатите от 11 септември 2001 година правителството на Жак Ширак отказа да участва във войната в Ирак възмутени американци изливаха бутилки „Бордо“ по улиците на Вашингтон. Много скоро обаче отново се повявиха поводи за задоволство, казва Чивис: „САЩ и Франция си сътрудничеха добре в борбата срещу тероризма, както и в ядрения конфликт с Иран. Саркози изпрати военни части в Афганистан и нормализира отношенията с НАТО“, казва той.

„Oldest Ally“

Президентът Барак Обама непрекъснато подчертава, че Франция е не само най-старият съюзник на Америка, но и един от най-близките. Това си пролича в Сирия например, където Париж застана твърдо на страната на САЩ. За разлика от Лондон, французите бяха готови за военна намеса още през миналата година. Вашингтон започна твърде подчертано да ухажва френските си партньори, а външният министър Кери дори ги обяви за „Oldest Ally“ (най-стария ни съюзник) – факт, който предизвика очевидно раздразнение сред британците.

„Факт е, че САЩ и Франция все повече сближават позициите си по въпросите на сигурността и външната политика и не е изненадващо, че това ядосва британците. Мисля обаче, че те няма защо да се притесняват. В крайна сметка заздравяването на трансатлантическите отношения е в интерес на всички“, казва Кристофър Чивис.

Онова, което французите обаче не могат да преглътнат е американското желание да подслушват всичко и всички. Оказа се, че не само Меркел, но и Оланд е бил подслушван от АНС. Това го накара още миналата есен възмутено да поиска разяснения по въпроса. В актуално интервю за списание „Тайм“ Оланд говори за „труден момент не само в отношенията между Франция и САЩ, но и между САЩ и Европа като цяло“.

Политическа близост

Едновременно с това обаче Оланд заяви, че не е огорчен от Обама. Кристофър Чивис смята, че двамата държави глави имат много общи черти – и главно прагматичния подход към политиката. В това отношение Обама е много-близък до Оланд, колкото до предишния френски президент Саркози.

Франсоа Оланд беше приет в Монтичело. Бившата резиденция на президента Томас Джеферсън символизира началото на едно дълго приятелство. След като французите едно време помагат на американците във Войната за независимост от британските колонизатори, Джеферсън става дипломат в Париж. „Живот, свобода и право на щастие“, този цитат от Американската декларация за независимост често служи на президента Обама, за да подчертае своето верую. Без запъване Барак Обама изговаря и думите „Liberte, Egalite, Fraternite“ (свобода, равенство, братство). Макар и с американски акцент.

 

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание