До Смочево и назад с Kadjar

| от Цвети Иванова |

Виждам Kadjar на паркинга отдалеч. Първото, което ми прави впечатление, е цветът. Разкошно червено, блеснало под септемврийското слънце като божоле. Облизвам се лакомо, докато го приближавам с ключовете в ръка. Влизам, паля, тръгвам. Ще съчетавам тест-драйв с еднодневна роднинска екскурзия. Предстои чудесен ден!

Сърфирам по „Г.М.Димитров“ и ловко се престроявам, установявайки, че Kadjar е доста пъргаво момче, въпреки големината си. На кръговото на Кулата, спретнат селтак ме засича, при което го удостоявам с екстремно презрителен поглед иззад тъмните си очила и от височината на Kadjar-a. Още едно предимство на едрите коли – много по-лесно се докарва качествен презрителен поглед и идва много по-естествено.

Разбира се, съумявах да гледам лошо и от старата си Mazda Demio, по-известна като „колата на луда вдовица“, но нали разбирате, докато се налага да навивам ръчката на прозореца, за да го отворя и в крайна сметка да погледна лошо, ефектът се губи. Както и да е, отклоних се от темата.

Успявам да паркирам на малката „Гечкенли“, уверявайки се в достойнствата и смисъла на камерата за задно виждане. Дори русата ми коса не успява да ми попречи на перфектното успоредно паркиране, тъй като камерата е широкообхватна и дава идеална видимост назад. Взимам майка ми и баща ми, които ахват от външния вид на Kadjar-a. И ги разбирам. Дизайнът на френския SUV е впечатляващ: плавни линии, широки рамене, атлетична осанка, красиви стопове и агресивна предна решетка, иззад която гледат предизвикателно два фара с LED светлини.

Докато шофирам по булевард „България“, се натъквам на страхотна изненада – при наличие на кола в мъртвата зона, на страничното огледало светва предупредителна лампичка. Хитро! Сигурна съм, че т.нар. blind spot warning система ще предотврати сума ти инциденти.

Едно качване на последния за деня пътник, баба ми, и няколко километра по-късно затвърждавам първоначалните си добри впечатления от интериора на Големия. Модерен, удобен, луксозен дори бих казала. Материалите са от очевидно високо качество – естествена кожа с контрастен шев, която ме кара да се чувствам луксозно. Онова, което не ме кара да се чувствам луксозно, са варените яйца, които баба ми изважда с предложение да си хапнем по пътя. Майка ми започва да й крещи, баща ми се разхълцва и аз откривам чудесен повод да тествам музиката на колата. Уау! Аудио системата Bose определено върши работа дори когато искате да се изолирате от семеен скандал в купето. Богат, плътен звук, туптящ бас, изчистени високи тонове и субуфер с панорамен звук. Добре…

Арматурното табло е изцяло дигитално и имам достъп до всички възможни данни, които ми трябват: навигационна система, ограниченията на скоростта, потреблението на гориво т.н. Като стана дума за потреблението на гориво, следва да отбележа, че за размерите си Kadjar e доста икономичен. Разходът по време на цялото пътуване на надвишаваше 7 на 100, а говорим за кола, в която спокойно могат да се возят пет човека…Добре де, спокойно могат да се возят четири, а прилично – пет. Опасност от клаустрофобия при всички положения не съществува, благодарение на панорамния покрив, който ми позволява да шофирам под открито небе.

Шофирам до Благоевград без спирки и без умора. Kadjar без проблем вдига достатъчно висока скорост за магистралата и на шеста предавка се пътува комфортно, пътниците не усещат неравностите на родните пътища и никой не мрънка. Ускорението 0-100 км/час става за 10,1 сек. Карам модел с ръчна трансмисия с 6 степени, но от Renault предлагат и друг вариант – автоматична с два съединителя.

След обяд в парка над Благоевград, до езеро с черни лебеди, поемаме по обратния път към столицата. Отбивам се до Смочево, където на 5 км от магистралата е винарната Меди Вали с чудесно вино на приятни цени и се запасявам за зимата. Установявам, че вместимостта на багажника позволява натъпкването му с няколко кашончета вино + завиден брой празни пластмасови бутилки от минерална вода, които баба ми е взела за пълнене, в случай че минем покрай извор с минерална вода.

Малко след Смочево виждам и това, за което се озъртам, откакто съм в извънградска среда с Kadjar-a – запустяла нива! Знам, че се води „паркетник“, но системата 4х4 и 19-цоловите гуми ми подсказват, че мястото му не е само на асфалта. Набутвам се в нивата и…voila! Kadjar не е класически „паркетник“, нито „килимник“, нито „балатумник“. Това е един истински офроуд автомобил! Да, не може да стигнете с него до Рилските езера, което може да направите с УАЗ-ка, но хайде да бъдем честни – в УАЗ-ката няма и кожен автосалон, нито мултимедийна система или паркинг асистент.

Прибирам се в София и оставям колата обратно на паркинга с лека тъга. Божолето лъщи на вече залязващото слънце, а аз си тръгвам с идеята това да не е последният път, когато виждам тази кола. Поради разсеяност или може би подсъзнателно нарочно, забравям виното в багажника. Така че съм сигурна, че ще я видя отново.

За визуализация на петъчното приключения – в галерията.

Снимки: Личен архив

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.