Днес е най-тъжният ден в годината

| от |

Днес е най-тъжния ден в годината – третия понеделник на месец януари, пише Daily Mail.
1

На 20 януари повечето от нас ще се почувстват ужасно заради комбинацията от изтънели финанси
и спаднала физическа кондиция след преяждането по коледните и  новогодишни празници.

Депресивните настроения през януари психолозите обясняват с недостатъчното количество дневна светлина през месеца. По тази причин психолозите съветват до края на януари да носим ярки тоалети и да загърбим сивите и тъмни одежди. Много изследвания са доказали, че ярките цветове подобряват настроението.

Специалистите препоръчват да бъде преодоляно схващането, че по-тъмните краски говорят за по-добър професионализъм на работното място

 
 

Руши Видинлиев режисира новото видео на Dead Man’s Hat

| от chronicle.bg |

Руши Видинлиев е режисьор на най-новото видео на рокендрол бандата Dead Man’s Hat. Дори и да се крие от обществения живот, Руши продължава да работи по музикални и филмови проекти.

Парчето се казва Little Cars, а най-интересното е, че е заснето с помощта на дрон. Освен че изглежда супер модерен, клипът държи зрителя под напрежение до края. Самите музиканти споделят, че много са се забавлявали на снимките.

Dead Man’s Hat е една различна рокендрол банда, за която българските фенове тепърва ще чуват много. Групата от талантливи музиканти няколко пъти печели сърцата на публиката с концертите си на живо. Това е втората им авторска песен, след парчето After Midnight.

Dead Man’s Hat съчетават рок музика с акустични инструменти, за да представят нещо ново и непознато на българските зрители. Такъв е и новият им сингъл Little Cars. Той е миксиран в Ирландия и носи запазеното инди звучене на Dead Man’s Hat. Групата вече работи и по първия си студиен албум, който се очаква с нетърпение от феновете.

 

 

А за тези, които нямат търпение да чуят парчето на живо, на 19 октомври музикантите от Dead Man’s Hat свирят акустично в клуб “Hambara”.

 

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“