DJ-ят и музиката интимно

| от |

Фотографът Christopher Woodcock решава да направи серия снимки на стаите, кабинетите и ателиетата на дузина композитори и DJ-и. Вижте какво наричаме творческа обстановка.

J-bone

 

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…

 
 

Титани на киното и литературата търсят таланти в „Заешка дупка“

| от Кристина Димитрова |

Титани от българското кино и литература се захващат с търсенето на таланти. Те ще преподават творческо писане като част от лекторския състав на новооткритата Академия за творческо писане „Заешка дупка“. Тя отваря врати по идеята на отличената с 6 международни награди актриса от лентата „Безбог“ Ирена Иванова.

„Питат ме защо „Заешка дупка“. Предлагам всеки сам да си отговори на този въпрос и да попътува отвъд реалността, там където властва само въображението. Там ще намери отговора на въпроса. Има едно друго измерение, което си има свой директор и той е писателя и читателя“, описва вижданията си Ирена Иванова.

Творческата академия вече е започнала прием на студенти, които ще бъдат отбрани и разпределени в писателски групи. Специалната селекция от прочути в сферата на киното и литературата български имена е дело на Ирена Иванова.

„Академията освен че е за писане, е творческа, тъй като планувам да добавя и други дисциплини в бъдеще време. Иначе защо не Академия за писане? Мисля, че имаме нужда от това. Събрала съм на едно място едни от най-големите ни имена в литературата, киното, театъра и литературата. Какво по-хубаво от това да се учиш от най-добрите, които да ти помогнат да се качиш по хлъзгавата стълба на успеха. Моята цел е да открием и да реализираме възможно най-много писателски таланти“, разкрива още Ирена Иванова.

Известните кинаджии и писатели ще обучават младите на тънкости писането на проза, поезия, киносценарий, телевизионен сценарий, драматургия и реклама. Сред преподаватели са режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („Слава“, „Урок“), Ралица Петрова („Безбог“), творческият тандем Мина Милева – Весела Казакова („Звярът е още жив“), режисьорът на сериала „Откраднат живот“ Павел Веснаков, Димитър Коцев-Шошо („Маймуна“), Любен Дилов – син и много други.

Писателите Захари Карабашлиев, Ина Вълчанова, Емануил А Видински, Ангел Игов, Владимир Зарев ще осветяват учениците в тънкостите на добрия роман, а поетите Иван Ланджев, Тома Марков, Петър Чухов ще поведат младите в дебрите на поетичното писане и усещане.

В програмата на академия „Заешка дупка“ са предвидени Поетични Двубои за групата по Поезия, както и подобаващо завършване с открито четене на пиеси – изиграни от професионални актьори. „Заешка дупка“ предвижда и стажове за отличилите се по време на лекциите в телевизии, снимачни екипи и медии.

Академията ще проведе своите обучения в рамките на 3 месеца – в периода 25 септември – 16 декември. Приемът ще продължи до 25-ти август.