Discovery купи Eurosport за 902 млн. евро

| от |

Днес Discovery Communications обяви приключването на процеса по придобиване на контролния пакет акции в Eurosport International, водещата спортна медийна група в Европа. С тази стъпка Discovery увеличи дяла си в Eurosport до 51 процента и засили стратегическото си партньорство с TF1 Group, което датира от декември 2012 г.

5-25-08-eurosport_hd_3-small

Discovery е една от първите американски медийни компании, които стартират излъчването на телевизионни канали от своето портфолио в Европа. Това става през 1989 г. и в продължение на 25 години компанията постоянно инвестира значителни средства в международната си бизнес мрежа. С добавянето на 6 канала – Eurosport, Eurosport HD, Eurosport 2, Eurosport 2 HD, Eurosport Asia-Pacific и Eurosportnews – Discovery Communications вече предлага 270 канала, достигайки над 2.7 млрд зрители.
„Днес е вълнуващ ден за Discovery Communications и нашата лидерска позиция като медийна компания номер едно в света, оперираща в областта на платената телевизия. Eurosport стратегически допълва разрастването на пазарния ни дял, заздравянето на отношенията ни с рекламодателите, кабелните и сателитните оператори, както и предоставянето на безапелационно качествено съдържание за вярната ни публика по света”, каза Дейвид Заслав, президент и главен изпълнителен директор на Discovery Communications.
„Комбинацията от популярното спортно съдържание на Eurosport и световните марки и локална експертиза на Discovery ще продължи международния растеж на платената телевизия и ще създаде дългосрочна стойност за нашите акционери“.
Discovery възнамерява да вземе дългосрочни стратегически решения и да направи целенасочени инвестиции за укрепване и разширяване на спортните програми и услуги, предоставяни от Eurosport. Това ще задържи и увеличи аудиторията и обхвата на медийната мрежата. Като част от тези усилия Discovery ще работи в тясна връзка с ръководството и служителите на Eurosport върху дългосрочен бизнес план. Крайната цел на процеса ще бъде цялостната оптимизация на каналите на Eurosport като част от световната мрежа на Discovery.
„Discovery и Eurosport несъмнено са по-силни заедно. Discovery е компания, изградила най-успешния международен бизнес в областта на платената телевизия и се вълнуваме, че ще използваме опита си за бъдещото развитие на програмите и платформите на Eurosport”, допълва Жан-Бриак Перет, президент на Discovery Networks International. „Благодарни сме на TF1 за досегашното управление на Eurosport International и за чудесната възможност за разширяване на съвместното ни партньорство“, добави той.
„Eurosport е напълно готов за следващата си фаза на растеж и не мога да се сетя за по-добър партньор от Discovery, да реализира това“, каза Нонче Паолини, председател и главен изпълнителен директор на TF1. „Discovery има доказана репутация с дългосрочна инвестиционна стратегия, която създава стойност за рекламодателите, сателитните и кабелните опеартори и зрителите по целия свят”.
Крайната цена на Eurosport International е базирана на средната стойност на компанията Eurosport Group в размер на 902 млн. евро (приблизително 1.2 милиарда щатски долара). Отчасти тя съответства на първоначалната оценка и отчасти на по-висока оценка, свързана с прехвърляне на контролния пакет акции на дружеството.

Стойността на Eurosport Франция (85 млн. евро или приблизително 115 млн. щатски долара) е извадена от оценката за цялата група.  TF1 очаква да запази контролния си пакет от 80 процента върху Eurosport Франция поне до 1 януари 2015 г.

Днешното приключване на преговорите не влияе върху другите два елемента, част от първоначалната сделка – 20-процентовия дял на Discovery, придобити над TV Breizh, Histoire, Ushuaia TV и Stylía,, както и партньорството с TF1 Group по отношение на медийните продукции. TF1 ще запази правото си на избор върху останалите 49% в Eurosport International, което потенциално би повишило собствеността на Discovery до 100%.

През 2014 г. Eurosport отпразнува 25-тата си годишнина на лидер в живите спортни предавания и дигиталните иновации. Eurosport Group е водещата спортна медийна група в Европа.
Еurosport e водещият телевизионен канал на стария континент, излъчван на 20 езика и достигащ до 135 милиона домакинства в 54 държави.
Eurosport HD е каналът еквивалент на Eurosport с висока резолюция.
Програмата на Eurosport 2 достига до 72 млн. домакинства на 18 езика в 51 държави.
Eurosport 2 HD започва излъчването си през август 2009 г.
Eurosport за Азиатско-тихоокеанския регион се излъчва в 16 страни от региона, а неговият HD еквивалент стартира излъчване през септември 2011г.
Eurosportnews е спортен новинарски канал предаван по целия свят.
Eurosport.com е спортният сайт номер едно в Европа с над 23 милиона уникални потребители на месец (ComScore) чрез международна мрежа от спортни сайтове на 11 езика, включително Yahoo! ко-брандирани сайтове в Германия, Испания, Италия и Великобритания. Безплатните мобилни приложения на Eurosport.com са достъпни на 10 езика.
Eurosport Player, телевизионната онлайн услуга на Eurosport, предоставя излъчване на живо и по заявка до феновете, директно на техния компютър в 53 страни, а апликацията Player е достъпна за мобилни устройства и таблети и може да бъде свързана с телевизор в 40 страни по света.
Eurosport Events е експертното подразделение на групата за управление и популяризиране на международни спортни събития.
 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден? А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

Мартин: Разкажи ни за специалността си – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.