Динозаврите на д-р Ху

| от chronicle.bg |

Палеонтологът Ху Хинг е открил толкова много динозаври, че вече отдавна е изгубил бройката.

Според данните на компютъра му, който стои в средата на претъпкания му с фосили кабинет в Пекин, видовете, които е открил, са 57, но д-р Ху казва, че вероятно бройката надхвърля 60.

Едно е сигурно. Ху е намерил повече динозаври от всеки друг жив палеонтолог, изравяйки вкаменелости на някои от най-запустелите земи в Китай, които са преобърнали представата н асвета за собствената му предистория.

Неговите открития включват 8-метровия гигантораптор и дребния линхеникус, който е бил толкова малък, че може да танцува върху една човешка длан.

Но по-важното е че д-р Ху и неговите колеги са променили цялостната концепция за динозаврите, които не са точно люспестите, влечугоподобни убийци, визуализирани в повечето филми, а по-скоро пернати, пухкави и птицоподобни.

Вероятно сте чували теорията, че птиците, които летят и подскачат около нас днес, са преки наследници на динозаврите. До 1996г. тя звучеше почти абсурдно, но когато първият пернат фосил бе изваден от земята в северната китайска провинция Лиаонинг, палеонтолозите започнаха да преосмислят хипотезите си.

Когато фосилът тръгна на Запад, когато се появиха реални негови снимки, беше направо невероятно…хората бяха шокирани„, коментира Ричард Стоун, международен редактор новини на списание Science.

От този момент нататък, са открити 35 пернати динозавъра, предимно в Китай.

Въпреки липсата на фосилно доказателство, д-р Ху вярва, че по-голямата част от динозаврите са имали пера или козина – включително страховитият тиранозавър рекс и любимите на децата дълговрати завроподи.

Защо динозаврите имат пера е много дебатиран въпрос. Някои от пухкавите динозаври са можели да летят. Изглежда, че перушината им е служила или за да им държи топло, или за да привличат противоположния пол по време на игрите в размножителния период.

Най-новите открития в тази сфера са епидексиптерикса, който е имал е четири пера във формата на панделка на опашката си. Той е описан от един палеонтолог като „пухкав пернат пудел от Ада“.

Популярната култура не гори от желание да прегърне новата концепция за динозаврите, която толкова се различава от представата за хлъзгавите, зелени чудовища от нашето детство. Но в крайна сметка науката и шоубизнесът следва да бъдат отворени към новостите. Докато велосирапторите, които преследваха хора в Джурасик парк бяха влечуги и безмилостни хищници, същите динозаври във филма на Pixar „Добрият динозавър“, чиято премиера в Щатите е днес, приличат повече на космати маймунки.

Люспестото влечуго изглежда по-яко от едно пухкаво или пернато животно. Филмовите директори искат от динозаврите да бъдат студенокръвни машини за убиване. Но се оказа, че това не пасва напълно на истината„, коментира д-р Ху.

Припомнете си най-култовите динозаври във филми в галерията и вижте трейлъра на „Добрият динозавър“ на Pixar.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.