Дилемата на Лукашенко

| от |

Контактната група за Украйна преговоря в Беларус. Но президентът Лукашенко се опасява, че Беларус може да последва Украйна. А му се налага да покаже вярност към Путин и да се раздели с надеждата за близост със Запада, пише Дойче веле.

Макар да е свикнал на натиск, беларуският президент Александър Лукашенко не е изпитвал до момента подобни страхове – както след събитията на Майдан и боевете в Източна Украйна. Беларус е повече от зависима от финансовите инжекции на Кремъл, но въпреки това президентът е категоричен, че страната му може да се справи с евентуална военна заплаха. „Нашата независимост може да бъде застрашена само по икономически път. Някои се опитват да всяват страх с твърденията, че от Изток или от Запад в Беларус ще нахлуят орди. Че ще не раздробят, потиснат и съсипят. Но нито една орда не може да разруши нашата страна, дори ако трябва да разчитаме само на себе си. Всичко зависи от нас самите“, заявява Александър Лукашенко.

Домакинство – да, но не и посредничество

Беларуският президент знае, че след като анексира Крим и провокира въоръжения конфликт в Източна Украйна, Русия може да обърне поглед и към Беларус, казва политологът Андрей Федоров. „Той се страхува, защото не е ясно дали президентът Путин действа рационално. Възможно е ситуацията да се успокои, но не е изключено и Беларус да последва Украйна, ако някак ядоса Путин.“

Миналия четвъртък Минск за първи път бе домакин на разговорите на контактната група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за Украйна. Украинският президент Петро Порошенко помоли колегата си Лукашенко да организира срещата, тъй като участниците в разговорите не можаха да се споразумеят за място на разговорите. Лукашенко се отзова на молбата, но не взе участие в срещата като посредник. „Не мога да понасям посредническите мисии – знаете колко посредници от Европа са били при мен. Но ние ще сторим всичко необходимо за намаляване на съпротивата в Източна Украйна. Поне донякъде“, увери Лукашенко.

Зависимостите от Русия

Беларус е член на руския митнически съюз. Освен това страната разреши разполагането на две руски военновъздушни бази на своя територия. Т.е. връзките с Москва са както в икономически, така и в военен аспект. А това автоматично изключва каквато и да било неутрална посредническа роля. Въпреки това Александър Лукашенко не е чак толкова проруски настроен, смята политологът Андрей Федоров. „От морална гледна точка той е по-скоро на страната на Киев. Но голямата икономическа зависимост от Москва го принуждава да засвидетелства вярност към Путин.“

Валерии Карбалевич, който е автор на биографията на управляващия над 20 години президент, смята, че Лукашенко само на думи се дистанцира от Москва, а в политическо отношение действа проруски. „Лукашенко се опитва да спазва неутралитет. И що се отнася до риториката – успява. Но всъщност е на страната на Русия. Например при гласуването в ООН, или когато става дума за руските самолети.“ При гласуването на резолюцията на ООН от 27 март над 100 държави обявиха референдума в Крим за незаконен, но имаше и 11 страни, които гласуваха „против“, включително Беларус и Армения.

В този контекст е още по-изненадващо, че украинскят президент Порошенко се обърна с молба именно към Лукашенко да организира срещата на контактната група на ОССЕ за Украйна, която ще бъде последвана и от втора. Андрей Федоров смята, че този факт няма да извади Беларус от международната изолация. „Съмнявам се, защото Беларус не участва в разговорите и няма никакво влияние – това е чиста проба техническо сътрудничество. Става дума да се намери сигурно място, до което могат да достигнат както представители на украинската страна, така и представители на сепаратистите. Минск в никакъв случай не е идеалното място за заседания, но е най-близкото. И цялата история едва ли ще доведе до сближаване със Запада“, заключава той.

 
 
Коментарите са изключени за Дилемата на Лукашенко