Десет неща, за които световните лидери трябва да са благодарни

| от |

 Стивън Уолт. сп. „Форин полиси“

САЩ не са единствената страна, която посвещава празник за изразяване на благодарност, но все пак има усещане, че това по същество е американски празник.

Той започва с хубава история за сътрудничеството между пилигримите и местните племена през 1621 г., история, за която е по-приятно да се размишлява, отколкото за последвалото отношение към коренното население от европейските му завоеватели. По-голямата част от деня е посветена на обилното хранене, изкуство, което американците изглежда владеят до съвършенство. А какво по-американско от празник, избран отчасти за удължаване на сезона на пазаруването и за стимулиране на икономиката?

Но Денят на благодарността е специален празник, защото ни приканва да признаем, че добрата ни съдба не се дължи само на нашите усилия. Колкото и умен, усърден или вдъхновен да е човек, благоденствието зависи до известна степен от получената помощ от семейството и приятелите, от случайностите на раждането или добрите възможности или просто от чист късмет. В Деня на благодарността размишляваме за благословиите, на които се радваме, независимо дали ги заслужаваме или не.

Един от обичаите в Деня на благодарността в моя дом е да молим всеки човек да определи едно нещо, за което е благодарен. И това ме накара да се замисля – какво биха казали някои световни лидери, ако бяха на нашата маса? Не зная, разбира се, но това не ме спря да направя някои догадки. В тази връзка ето моя „Топ десет на нещата, за които ключови световни лидери биха благодарили тази година“.

1. Си Цзинпин

Съмнявам се, че той би го казал толкова открито, но китайският президент вероятно изпитва благодарност, гледайки как САЩ са въвлечени отново във водовъртежа на Близкия Изток/Централна Азия. Там няма никаква печалба за САЩ, само допълнителни разходи, рискове и нежелани негативни последици. И колкото по-дълго САЩ опитват да разрешат трудни проблеми в Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен и т. н., толкова повече ресурси и внимание ще бъдат отклонени от Източна Азия като цяло и от нарастващата роля на Китай в региона. Издигането на Америка като световна сила беше улеснено от скъпи съперничества сред другите големи сили и можем да се обзаложим, че Си ще направи всичко възможно да държи Китай далеч от тресавища, които Вашингтон изглежда не може да избегне. Обзалагам се, че той не съжалява и за нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва. Злорадството не е добро чувство, но колко от нас могат да устоят на изкушението да не изпитат удоволствие от затрудненията на опонент?

2. Дилма Русеф

Учудващата загуба на Бразилия със 7:1 от Германия на полуфинала на Световното първенство по футбол беше шокиращо разтърсване на бразилската национална гордост, но президентката Дилма Русеф вероятно е благодарна, че самият турнир беше толкова голям успех. Оракулите предупреждаваха, че подготовката изостава с месеци от графика и предвиждаха, че турнирът ще бъде хаотична бъркотия. Вместо това почитателите на футбола от цял свят гледаха забележително вълнуващо събитие. И след това Русеф беше преизбрана. Сега всичко, което трябва да направи, е да се справи с Олимпиадата през 2016 г.

3. Франсоа Оланд

Предвид факта, че рейтингът му удари дъното, Оланд вероятно се утешаваше с мисълта за невъзможен импийчмънт на френския президент. Но миналата седмица французите финализираха закон, който улеснява до известна степен импийчмънта и дори го прави достатъчно лесен, така че позицията на Оланд да бъде сериозно застрашена. Във всеки случай той все пак може да бъде благодарен, че ще спечели щедра пенсия, когато мандатът му приключи, и че бившите президенти във Франция получават един куп страхотни привилегии независимо как са се представили на поста. Окаяното състояние на френската икономика изглежда не се отразява на буйния обществен живот на Оланд. Предвид това колко добре вървеше останалата част от президентския му мандат той трябва да бъде благодарен за това.

4. Ангела Меркел

Тя е лесна – канцлерката Меркел трябва да благодари, че не е президентката на Франция.

5. Владимир Путин

Предвид намаляващите цени на петрола, икономическите санкции и неблагоприятните демографски тенденции може би Владимир Путин трудно би се почувствал особено благодарен за нещо. Но се обзалагам, че той е благодарен за това, че Русия все още има значителен ядрен арсенал, място в Съвета за сигурност на ООН и потенциално важна роля в Иран, Сирия и по още няколко проблема. Путин може да бъде благодарен и за това, че европейските членове на НАТО позволиха отбранителните им възможности да атрофират, като същевременно поеха нови задължения за отбрана на Изток. Той може да благодари дори за това, че неумението на Запада да управлява украинската криза му даде възможността да си върне Крим. На последно място той несъмнено е благодарен, че други могъщи страни също се противопоставят на либералната хегемония на САЩ и следователно ще направят каквото могат да попречат на Вашингтон да наложи волята си на Москва.

6. Хилари Клинтън

Докато се готви за президентка през 2016 г. (и нека не се заблуждаваме, разбира се, че ще се кандидатира), Хилари трябва да е благодарна, че американският президент Барак Обама не й даде голямо поле за маневри, когато беше държавен секретар. Както съм отбелязвал и преди, тя беше добър отборен играч в първия мандат, но Белият дом контролираше отблизо големите дипломатически проблеми и не й даде много независима власт. Предвид колко добри се оказаха повечето от тези големи американски инициативи, тя трябва да е благодарна, че й се налага да отговаря на въпроси само за Бенгази и два пъти по-благодарна, че ръководени от републиканците разследвания изглежда я оправдаха.

7. Абдел Фатах ал-Сиси

Поредният генерал, който ръководи Египет, несъмнено е доволен, че САЩ все още му предоставят военна и дипломатическа помощ и си затварят очите пред жестокото му смазване на Мюсюлманското братство и други елементи на гражданското общество. Но ако Сиси трябва да благодари на някого тази година, това трябва да са Саудитска Арабия и ОАЕ, които заедно обещаха около 20 милиарда долара в подкрепа на изпитващата затруднения египетска икономика. С такива приятели на кого му е притрябвала демокрация?

8. Аятолах Али Хаменей

Върховният лидер на Иран трябва да бъде благодарен на твърдолинейни конгресмени като сенатор Марк Кърк, Линдзи Греъм и Робърт Менендес и на различни десни организации, които работят усърдно да провалят възможно ядрено споразумение. Ако поредното удължаване на преговорите не стигне до никъде и опозицията в Конгреса обвини САЩ за провала, съществуващият режим на санкции ще рухне, иранската ядрена програма вероятно ще се ускори и възможността за отваряне на Иран към външния свят отново ще се отложи. Подобно развитие вероятно напълно устройва Хаменей, защото истинско и обхватно сближаване с Иран е най-голямата дългосрочна заплаха, пред която е изправен духовният режим. Приемането на Куба за смъртен враг не свали братята Кастро, а поддържането на изолацията и санкциите на Иран не разклатиха Ислямската република. Но отворете Иран за търговия, инвестиции, туризъм, хип хоп и потребителски стоки, позволете на много ирански студенти да заминат за чуждестранни университети и да се смесят с техни колеги студенти и гледайте как ще затреперят моллите. По ирония на съдбата твърдолинейните политици в САЩ вероятно работят за запазването на моллите на власт повече от всеки друг и Хаменей трябва да им е дълбоко благодарен за късогледата им помощ.

9. Американската разузнавателна общност

Мъже като Джон Бренън, Джеймс Клапър и много техни подчинени трябва да бъдат особено благодарни точно сега, най-вече защото Белият дом на Обама остава твърдо ангажиран да не им търси отговорност почти за нищо. Както Клапър, така и Бренън бяха уловени в лъжи за дейността на АНС или ЦРУ в последната година, но и двамата запазват постовете си и „пълното доверие“ на Обама. Но гражданите, които плащат заплатите им и осигуряват десетки милиарди долари за финансирането на тези организации всяка година, дори не разбират какво правят те.

10. Всички ние

Имаше много лоши новини от Деня на благодарността през 2013 г насам – епидемията от ебола в Западна Африка, изтощителната гражданска война в Сирия, връщане към рецесия в Япония и трайни икономически проблеми в Европа, още една безсмислена война в Газа, безсмислени убийства в Йерусалим и Западния бряг, появата на „Ислямска държава“ и геополитическите предизвикателства в Източна Азия, Украйна, Централна Африка и много други проблемни точки.

Предвид всичко това за какво трябва да сме благодарни? Ами, бих започнал с бедствията, които можеха да се случат, но не се случиха. Измина още една година, без да бъдат използвани оръжия за масово унищожение и сирийският президент Башар Асад вече не ги притежава. Иран и групата 5+1 продължават да си говорят, което е за предпочитане пред воюването. Еврозоната не рухна, Шотландия и Каталуния не се отцепиха (все още) и много развиващи се страни постигнаха впечатляващ икономически растеж. Нямаше въоръжени сблъсъци в Източнокитайско или Южнокитайско море и китайският президент Си и японският премиер Абе дори успяха да си разменят официално ръкостискане на срещата на върха на АТИС. Хакерите продължават да правят различни видове пакости, но не се сбъдна нито един от апокалиптичните сценарии, използвани като аргумент за увеличаване на бюджетите за кибер сигурност. Тероризмът остана сериозен проблем в много лошо управлявани региони, но голямото мнозинство от населението на света не беше засегнато от насилствен екстремизъм.

Имаше и някои знаци, които дават надежда. САЩ и Китай подписаха споразумение за климатичните промени, това само по себе си не е много, но Китай признава открито, че трябва да промени собственото си поведение и това е стъпка в правилната посока. Глобалният отговор на ебола беше твърде бавен, но все пак трябва да сме благодарни на мъжете и жените, които работят за лекуването на жертвите в Западна Африка и за овладяването на епидемията. Дори некатолиците и атеистите трябва да оценят усилията на папа Франциск да възстанови част от толерантността и хуманността на католическите доктрини. По исторически стандарти цялостното ниво на насилие в света остава ниско, макар и все още недопустимо високо. И човечеството продължава да прави нови открития в науката, продължава да създава вдъхновяващи произведения на изкуството, музика и литература, мъже и жени от всички страни, религии и потекло продължават да работят за по-мирен и хармоничен свят.

Тези събития може да изглеждат маловажни, но за мен те са достатъчно основание да сме благодарни тази седмица. Аз съм и се надявам вие също да бъдете.

Честит Ден на благодарността! /БГНЕС

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.