Депутатите и техните пари

| от |

Един милион евро странични доходи – звучи шокиращо, но е факт. Получава ги един германски парламентарист, успоредно с депутатската си заплата в размер на 9 хиляди евро месечно. Подобни примери се срещат и другаде, пише Дойче веле.

Около 9 хиляди евро – толкова получава на месец един депутат в германския Бундестаг. Някои парламентаристи обаче печелят още повече, благодарение на добре платени странични дейности. В това отношение най-голяма активност проявяват депутатите от Християнсоциалния съюз (ХСС). 40% от членовете на фракцията им имат странични доходи – от лекции, експертна дейност или като консултанти. Наскоро стана известно, че „шампион” сред тях е Петер Гаувайлер, който като адвокат печели над 1 милион евро годишно.

Доходни странични дейност упражняват и депутати от други фракции. Тъй че се пита: остава ли им време да вършат онази дейност, за която всъщност плащат данъкоплатците? Този въпрос предизвиква открай време бурни дебати, които не останаха без последствия: Германия въведе десетстепенна скала, по която депутатите са длъжни да отчитат страничните си доходи пред Президиума на Бундестага. В най-горната група се нанасят странични доходи над 250 хиляди евро, като депутатът не е длъжен да дава повече подробности. Някои обаче доброволно съобщават и детайлите.

В Германия няма забрана или горна граница за доходите от странични дейности. А как стоят нещата в другите европейски страни?

Испания

Ако се вярва на официалните данни, най-строги са правилата в Испания, където депутатите трябва да искат разрешение за страничните си дейности. В тамошния закон се казва, че депутатският мандат или сенаторският пост са „несъвместими” с практикуването на странични дейности. Допускат се две изключения: когато парламентаристът е начело на семейна фирма и когато работи като автор. Когато депутатът получи официално разрешение за странична дейност, горна граница за доходите му няма. Той обаче е длъжен да огласи данните за цялото си имущество. Длъжен е също така да обяви дали има дългове. В сравнение с повечето стари членки на ЕС, испанските депутати получават относително ниски заплати.

Франция

Във Франция също няма таван на доходите от странични дейности. Депутатите са длъжни да съобщават за страничните си дейности, когато става дума за високи позиции в частни фирми, за консултантска дейност и за капиталови участия. Освен това са задължени да декларират всички свои служебни дейности и доходите от тях към момента, когато са избрани за депутати. Членовете на френския парламент нямат право да заемат наведнъж по няколко държавни или обществени поста и да работят за фирми, които са зависими от обществени поръчки.

Великобритания

Във Великобритания доходите на депутатите от странични дейности също не са ограничени. Но според правилата на Вътрешния кодекс, членовете на парламента са длъжни да декларират всяка своя дейност, като описват приходите от нея, източника на заплащане и времето, което ѝ отделят. Те са длъжни да декларират също така дялови участия, получени подаръци и други придобивки. Комисията по етиката наблюдава дали няма конфликт на интереси между депутатския мандат и съответната странична дейност. Броят на британските парламентаристи, които имат странични доходи в шестцифрени суми, расте постоянно.

Италия

И в Италия не слагат горна граница на страничните доходи на депутатите. Там е в сила обаче един много подробен закон за осигуряване на прозрачност. Депутатите са длъжни саморъчно да попълнят обширна декларация, където се изброяват недвижимите имоти и дори личните автомобили. Тези декларации се публикуват в интернет заедно с данъчната им декларация.

Австрия

В Австрия доходите на парламентаристите са обхванати в петстепенна скала, като горна граница няма. В най-високата категория се нанасят всички доходи над 10 хиляди евро годишно, което обаче е доста подвеждащо. Специална комисия, която проверява дали страничните дейности са съвместими с депутатския мандат, може да оказва политически натиск, когато има конфликт на интереси.

Швейцария

В Швейцария няма „професионални политици”. Там политическата функция е всъщност странична дейност, която съответните титуляри практикуват успоредно с основната си професия. В швейцарското общество критично се коментира фактът, че „обезщетението” от 120 хиляди франка годишно, което получават всички швейцарски депутати, е твърде високо (особено за онези, които тъй или иначе печелят добре), защото политическата дейност не отнема много време – четири парламентарни сесии по три седмици годишно. Тези критики накараха няколко известни предприемачи да се оттеглят от политиката. Според някои наблюдатели обаче това е лишило парламента от важна икономическа компетентност.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…