Денят, в който Полша спря да съществува

| от |

На 17 септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. Това е денят, в който страната губи своята изстрадана независимост. Травмата от това събитие е жива и до днес, твърди Бартош Дудек в коментара си за Дойче веле.

Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото правителство на страната преминават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единство е възстановено едва през 1918 след 123 години разделение, на този ден престава да съществува като независима държава. С това се връща една стара полска травма. Германия и Русия си поделят съседна Полша – за пореден път, а мечтата на цели поколения поляци, които от 1795 г. се борят за свободата си в безброй въстания и битки, включително под чужди знамена, отново е разбита.

С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред стремежа на поляците за свобода, да тероризират и поробят полския народ. За да постигнат тази цел е било необходимо да елиминират елита на страната и да установят в нея режим на терор. Така и става: през 1940 г. слугите на Хитлер създават концентрационния лагер Освиенцим, който първоначално е служел като лагер за унищожаване на полския елит и на съветски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.

На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и не само там – паралелно с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по професия са били юристи и учители, научни работници и предприемачи, държавни чиновници.

„Защитниците“ на Полша

Подобна е и съдбата на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разделената държава – те са избивани, отвличани или прокуждани – едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е катастрофа, невиждана преди това в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.

В комунистическа Полша събитията от 1939 се представяха по съвсем различен начин: твърдеше се, че на 17 септември 1939 г. Червената армия е нахлула в Източна Полша, за да „защити“ преобладаващото там белоруско и украинско население от „германските фашисти“ и „полските капиталисти“. И още: че на „демократични“ избори близо 100% от това население се било обявило за присъединяване към Съветския съюз. И днес – цели 75 години по-късно – тази тактика изглежда е сред любимия репертоар на управниците в Кремъл.

На 1 септеммври в Полша по традиция се отбелязва годишнината от нахлуването на Вермахта в страната. От 1989 насам стана добра традиция, на тези възпоменания да присъстват и официални представители на германското правителство. Засега е немислимо подобно нещо да се случи и на 17 септември – с участието на руски правителствени представители. Президентът Владимир Путин, който един единствен път (през септември 2009 г.) се включи в отбелязването на годишнината, не е споменал и дума за съветската агресия от септември 1939-та.

Докато днешна Германия с безпощадна яснота признава своята роля в това минало, руснаците чисто и просто я игнорират. Очевидно гордостта им пречи да направят подобна благородна стъпка. Също така ясно е, че за Москва Полша е прекалено малък и слаб съсед, с който тя не смята да се съобразява. Руското имперско съзнание не допуска подобно нещо.

С това обаче Русия пропилява един шанс, от който германците вече се възползваха: да изградят приятелски и освободени от всякакви страхове отношения със съседна Полша, които да бъдат от полза и за двата народа. Защото Полша и Германия днес са партньори и приятели в Европа – въпреки болезнената си обща история. Без истинско признание за вината обаче, тъмната страница от историята на взаимоотношенията между Русия и Полша, отворена през септември 1939 година, никога няма да бъде окончателно затворена.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.