Демокрация по европейски: всичко, освен критика

| от |

Една от водещите теми в европейските медии през последните дни стана отказът на Еврокомисията да регистрира акцията против сключването на договора за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ, официално – Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, TTIP, както и против аналогичното споразумение с Канада – CETA.

Както е известно, за първи път намерението аз сключване на договор за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ Барак Обама беше изказал още през февруари 2013 година. Официалните преговори започнаха през същата година, бяха проведени 6 кръга, а 7-ят е насрочен за края на септември или началото на октомври 2014 във Вашингтон. Както отбелязват експерти, Брюксел и Вашингтон разчитат с помощта на бъдещото споразумение да дадат нов тласък на развитието на икономиката на двата огромни региона на планетата, защото то предвижда сваляне на търговските и митнически ограничения, а също въвеждане на единни норми и стандарти за продукция.

Барак Обама беше обещал глобалната сделка да се подготвя в дух на „честност и откритост“. Но всички преговори бяха водени зад затворени врати. Може би в това и да няма нищо лошо, но от европейските участници в преговорите фактически беше скрит самият процес на подготовката на текста на споразумението. Атлантическият им съюзник разреши на евродепутатите само да погледнат някои, при това вече съгласувани точки на проекта, като в процеса на четене се забраняваше ползването на каквито и да е средства за запис или фотоснимане, а всичко видяно следвало да се пази като най-строга тайна.

Съмненията на европейския бряг започнаха да се засилват в процеса на запознанство, макар и на бърза ръка, с тезите на някои точки на бъдещия договор. По-специално, възникват тревоги от нахлуване в европейските пазари за месо на животни, клонирани или отгледани с използване на хормони, както и генетично модифицирани продукти, стандартите за които в САЩ са значително по-ниски от европейските. А съгласно проекта за защита на инвестициите, изгодата е пак на страната на американските концерни.

Изхождайки от всичко гореказано, обединение на 250 неправителствени организации и политически движения обяви неотдавна акцията „Стоп на споразумението за TTIP!“. За регистриране на инициативата следва да се съберат най-малкото 1 милион подписа в минимум 7 страни. Съгласно интернет-портала „EurActiv“, към акцията се присъединиха 21 държави, като само в Германия вече са събрани над 700.000 подписа. Въпреки това обаче Еврокомисията отказа да регистрира инициативата. Сред причините са и някои формални несъответствия, по-специално – невъзможността да се регистрират инициативи с „негативен характер“.
Гласът на Русия

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Повече за Петровден

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.

Традиционно на този ден се приготвя ястието „Бял мъж”. То се прави от неизцедено и небито сирене, което се натрошава, посолява и сварява до рядка течност. Слага се брашно и се бърка до сгъстяване. Накрая се добавя и парче масло.

Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“. Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.

В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки „камък“/, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.