Демографско-дългови проблеми

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Преди няколко години Министерството на финансите публикува едно интересно изследване: „Дългосрочен ефект на застаряването върху публичните финанси в България 2010-2050“. В началото на същото се говори за демографския срив на Словения, следствие от който са дебалансираните публични финанси, каквито са в момента в България, и очакваните като резултат катаклизми.

demographics4

Ще попитате защо Словения? Според същото изследване Словения е една от страните в Европа с най-застаряващо население. В периода 2004-2050 г. се очаква публичнитей разходи да нарастват с 9,7 процентни пункта. Горното ще доведе до нарастване на съотношението на държавен дълг към брутен продукт от 30% в началото на разглеждания период до около 300% в края му. Само да припомня, че според различните модели за определяне на проблемното ниво на съотношението държавен дълг към брутен продукт за гранична стойност се счита 80%. Казано в прав текст, на езика на финансите това означава единствено – фалит. Според същия документ демографските прогнози за България са повече от катастрофални.

След 2020 г. населението на България ще бъде под 7 милиона. След 2040 г. вече ще бъдем под психологическото ниво от 6 милиона. През 2050 г. прогнозата е за численост на нацията от 5,44 милиона. Това, разбира се, ще има и директен ефект върху състоянието на икономиката и публичните финанси
Значителното намаляване на хората в работоспособна възраст ще се отрази съществено и на предлагането на труд. Има ясно изразена тенденция на намаляване на работната сила. Към настоящия момент на болезнено висока безработица това изглежда като фикция, но логиката показва, че нацията неизбежно ще попадне в този трап. И сега, най-притеснителната прогноза.

Освен че сме видимо изчезваща нация, процентът на растеж на брутния продукт след 2030 г. ще бъде под 2%. В периода 2040-2050 г. де факто икономиката няма да може да отбележи какъвто и да е икономически ръст. Прогнозата е, че в периода 2040-2050 г. той ще бъде малко над 0,1%.
Защо започвам коментара си по този начин? Отговорният политик знае, че всяко обществено значимо политическо решение, което има хоризонт под пет години, е спорно.

В този смисъл бюджетът на държавата, въпреки че се приема за всяка година, има дългосрочно влияние върху публичните разходи. Бюджетната политика през последните пет години на хронични бюджетни дефицити ще има съществено влияние върху бъдещите поколения. Увеличаващите се държавни дългове ще бъдат изплащани от тях. Някой има ли съмнение по този въпрос? Нещо повече – имаме ли право спрямо следващите поколения на такова поведение? Има ли отговорен родител, който иска да завещае дългове на своите деца

Политиката на държавните разходи, които ще стимулират икономиката, са абсолютно несъвместими с отговорното управление на публичните финанси. Често пъти левите управници ни навират в лицето примера с Кейнс и прословутите държавни разходи в инфраструктурни проекти, които били изтеглили САЩ от тресавището на Великата депресия през 30-те години на миналия век.

Окей, по същия начин обаче могат да бъдат приети и европейските фондове за икономиката ни като форма на интервенция, но от страна на общия бюджет. Нали така? Защо не се получава ефектът на мултипликатора, т.е. всеки вложен лев в инфраструктурен проект да увеличи ефекта в икономиката три пъти. Противниците на чисто пазарните механизми трябва да се замислят върху този факт.

За 2014 г. Министерството на финансите предвижда да увеличи вътрешния дълг на страната с нови 400 млн. лева. Нетната сума на вътрешния дълг към края на ноември 2013 г. възлиза на 6,130 млрд. лева. Номиналният размер на външния дълг към същия период възлиза на 3,649 млрд. евро. Както многократно съм заявявал, в света на финансите често тенденциите са много по-важни от конкретните цифри.

Каква е констатацията за публичните финанси? Имаме тенденция на хронични дефицити, които повличат след себе си непрекъснато увеличаващо се ниво на държавния дълг. Прави ли ви впечетление, че напоследък стана модно всеки нов финансов министър да кръщава дадена дългова емисия на своя предшественик. Понякога това звучи като форма на оправдание, понякога звучи смешно, но винаги сметката се плаща от всички нас.

2014 година ще бъде последната година в света на глобалните финанси с рекордно ниски лихви. След 2015 г. започва процес на плавно покачване. За родните финанси това означава, че разходите по обслужване на растящия държавен дълг ще се увеличават. Правителството, излъчено с мандата на БСП, има подчертан уклон за правене на „някаква“ социална политика чрез увеличаващ се държавен дълг. В момента, в който лихвените нива започнат да се повишават, точно обслужването на този държавен дълг ще блокира провеждането на каквито и да било социални политики.

Нещо повече, ако се върнем в началото на коментара за демографския срив, който се задава, може да се прогнозира, че са възможни и твърде негативни сценарии при управление на публичните финанси. Това става винаги, когато решенията на управляващите целят единствено политическо оцеляване без каквато и да е дългосрочна перспектива. Да не забравяме, че най-големи бенефициенти са нереформираните системи – здравната и пенсионната.

В периода 2017-2020 г. пенсионната система ще бъде подложена на значимо изпитание. Само да припомня, че при създаването на Сребърния фонд основната идея бе точно тази – запълване на растящите дефицити в пенсионната система, когато се пенсионират първите по новия закон. Приходите в Сребърния фонд трябваше да нарастват от приватизация и концесионни такси. В момента сме свидетели точно на противоположните идеи. Икономическият министър говори за национализация и прехвърляне на губещи активи под шапката на БЕХ. Това неминуемо означава и растящи държавни дългове.

Кой ще ги плаща? Този, който увеличава държавните дългове, или обществото като цяло? Отговорът е еднозначен. Опонентите на чисто пазарните механизми са в стихията си. Всяко грешно решение в областта на публичните финанси, каквото е бюджетният дефицит, отнема обществената енергия за провеждане на истински реформи Реформите не са самоцел. Реформите са начин за връщане на системата в баланс. Изстреляните обещания от сегашното правителство като „реиндустриализация“, „рестарт на икономиката“, „ребаланс в енергетиката“, „отговорна социална политика“ до този момент означават само едно – увеличаване на държавния дълг.

Въпросът е кога ще достигнем точката, след която ще говорим за „рестарт“ на държавата като цяло, защото след това се задава една безкрайна пропаст.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…