Давутоглу ще е новият премиер на Турция

| от |

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) официално номинира външния министър Ахмет Давутоглу за наследник на Реджеп Тайип Ердоган като премиер и председател на партията.

Това бележи началото на нова ера в турския политически живот, коментира турският в. „Хюриет“. Централният изпълнителен борд на ПСР, който беше свикан под ръководството на Ердоган, реши да предложи името на Давутоглу за председател на партията. Той ще бъде избран на извънредния конгрес на партията в Анкара на 27 август.

Решението беше обявено от Ердоган след тричасова среща в централата на ПСР. „Нашата номинация е външният ни министър, депутатът ни от Коня, нашият брат Ахмет Давутоглу“, каза Ердоган пред присъстващите на заседанието, сред които министри в правителството и журналисти. То се състоя в централата на ПСР в Анкара.

Ердоган подчерта, че решението е било взето чрез консултации вътре в партията. Очаква се Давутоглу да получи мандат от Ердоган за сформиране на следващото правителство на 29 август, ден след официалното му встъпване в длъжност като президент. Давутоглу ще стане 26-ят премиер на Турция, след гласуването на вот на доверие от парламента в началото на септември.

Вътрешните консултации, проведени от Ердоган след избирането му за президент на 10 август, показаха, че Давутоглу е подкрепян от управленските структури на ПСР и от значителен брой депутати. Дори отиващият си президент Абдула Гюл говори неотдавна за възможността Давутоглу да бъде кандидат и за двете ръководни позиции и изрази увереност, че настоящият външен министър ще бъде успешен в новата си длъжност.

Най-видните поддръжници на Давутоглу са група политици от младото поколение, начело с депутата от Анкара Ялджин Акдоган, един от най-близките съветници на Ердоган. Решението на новоизбрания турски президент да се спре на Давутоглу като нов лидер може да се възприема като знак, че битката между младите и възрастните членове на ПСР приключва, коментира „Хюриет“.

Противоречивата външна политика на Давутоглу продължава да е обект на дискусии в и извън Турция. Бившият преподавател по международни отношения беше назначен за външен министър през 2009 г., въпреки че не беше депутат по онова време. Той влезе в парламента през 2011 г. като депутат от Коня, но играе роля във формирането на външната политика на Турция още от 2002 г. в качеството си на главен съветник на премиера Ердоган и на тогавашния външен министър Абдула Гюл. Книгата му „Стратегически дълбини“ показва разбиранията му за външната политика.

Защо Ердоган избра Давутоглу?

Има различни фактори за решението на Ердоган да избере Давутоглу за свой наследник. Една от най-важните причини е мнението, че като премиер Давутоглу ще бъде най-добрият вариант за работа в пълна хармония с Ердоган като президент. Според мнозина тази хармония е добре изпробвана в годините и Ердоган със сигурност ще се възползва от нея по време на президентския си мандат, започващ на 28 август.

Освен това лоялността на Давутоглу към Ердоган в трудните времена като протестите в парка Гези миналото лято, корупционния скандал, избухнал на 17 декември, борбата с „паралелната държава“, и ролята му в предизвикването на Екмеледин Ихсаноглу по време на предизборната кампания за президентските избори бяха счетени за голям плюс в ПСР.

Смята се, че като уважавана фигура в партията и добре известна личност сред избирателите на ПСР Давутоглу има възможностите да управлява новите кадри в партията, без да предизвиква твърде много вътрешно напрежение. Това е особено важно, защото Ердоган иска постоянен председател на ПСР и премиер, който да работи с него поне до 2019 г.

Друг фактор, открил пътя на Давутоглу, е неговото минало на университетски преподавател, което допринесе за националистическо-консервативната реторика и политика на ПСР. Макар че от дълго време е критикуван от мнозина, че следва опасна „неоосманска политика“, пламенната роля на Давутоглу в Газа, Египет, Сирия е смятана като нещо положително от мнозина привърженици на ПСР. /БГНЕС

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.