Дайте на Путин възможност за изход

| от |

Емил Симпсън, „Форин полиси“

На границата с Украйна днес са струпани 20 000 руски войници, някои от тях очевидно са облечени в сини униформи на мироопазващи сили с отличителен знак „МС“. Това може да изглежда като повторение на събитията от април, когато Русия разположи контингент от 45 000 военни по границата, който след напрегнато взаимно изчакване намали до само 1000 души през юни. Но днес проруските сепаратисти не са във възход, те търпят тежки поражения от украинската армия. При положение че гърбовете на бунтовниците са опрени до стената в почти обкръжените градове Луганск и Донецк, очевидно съществува риск от руска „мироопазваща“ намеса, за което подсказва и искането на Москва за спешна среща на Съвета за сигурност на ООН по повод хуманитарната ситуация в Източна Украйна.

Как би трябвало западните политици да се справят с риска от руска намеса, ако предположим, че военните варианти за отговор отпаднат? Накратко: дайте на Владимир Путин възможност за изход и я съчетайте със санкции, насочени към разубеждване, а не към наказание.

До днес имахме работа с конфликт, който се развиваше колкото като сражения на терен, толкова и като комуникация на принудата: заплашителните маневри на руските войски, очевидно предназначени да принудят Киев да се примири с автономията на Източна Украйна бяха посрещнати със западни санкции, целящи да принудят Владимир Путин да намали напрежението.

Но макар че Путиновите убеждаващи мерки не успяха да накарат украинската армия да прекрати успешната си офанзива, западните санкции за убеждаване на Путин да прекрати руската намеса в Източна Украйна също не работят (и не проработиха преди това в Крим).

Призивите към Европейския съюз да престане да обслужва вътрешни интереси и да покаже строгост, като запуши всички пролуки в третата фаза на санкциите, е нова порция от същия подход. Няма вероятност това да промени модела на реципрочна ескалация.

Патологията на тази криза показва, че единственият ефект от антируските (или по-точно антипутиновските) санкции – наложени след анексирането на Крим, или след получаването на ясни доказателства за руска подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна, или след свалянето на самолета от полет МН17 на малайзийските авиолинии – беше натикването на руския президент в ъгъла без никаква възможност да действа, освен да приеме политическото унижение. Или да отвърне с още по-силен удар.

Путин не е човек, който лесно се отказва; той е боец и очевидно не е готов да се изложи с деескалация в отговор на западните санкции, след като толкова лично се беше ангажирал с проблема. Допълнителните санкции от края на юли на практика нямат никакъв ефект – Русия продължава да обстрелва Украйна с артилерийски огън и по същество обвини Киев и Запада за свалянето на малайзийския самолет.

Ако Западът наистина иска Путин да намали напрежението, трябва да му осигури възможност за изход, която не включва явно отстъпление заради западните санкции. Това е от съществено значение, като се вземе предвид, че от негова гледна точка украинската криза е свързана колкото с регионалната сигурност, толкова и с консолидирането на вътрешната власт (рейтингът му е рекордно висок).

В тази светлина рискът от по-нататъшни санкции е, че Западът маргинализира по-добри възможности, особено ролята на ООН или може би на други организации като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ – група, която включва и Русия) като посредници в конфликта, което би могло да предостави на Путин възможност да запази реномето си, докато отстъпва.

Защо да не се престорим, че приемаме за чиста монета тревожните руски изявления за хуманитарната ситуация в Източна Украйна (или да накараме руснаците да докажат, че ситуацията наистина е тежка – зависи от интерпретацията) и не подкрепим изпращането на една международна наблюдателска мисия под ръководството на ООН или ОССЕ в Източна Украйна?

Ако обаче се задават още санкции, те трябва да бъдат конфигурирани по такъв начин, че да се задействат при определени условия: да кажем, ако Москва изпрати „мироопазващи“ части без разрешение на ООН или влезе в пряк сблъсък с украински части. За да бъдат наистина разубеждаващи, санкциите трябва да бъдат ясни и обвързани с бъдещи действия, като по този начин помогнат за блокирането на някои от възможностите за реакция на Русия.

До днес обаче санкциите бяха използвани повече като опит да се постигне промяна в руското поведение след заклеймено събитие, а това е по-скоро наказание, отколкото възпираща мярка. Удовлетворяващо е, ако искате да видите Русия наказана за свалянето на МН17, но ползата е малка, ако целта е деескалацията в този конфликт. Санкции, изискващи Путин да промени курса си на действие, налагат той да направи нещо, което според него би било унизително; санкции, които предупреждават за последствия, изискват от него единствено да не извършва определени действия.

Освен това, всякакви бъдещи санкции трябва да отправят послание, че ще имат непосредствен краткосрочен ефект. Настоящите санкции от трета степен в крайна сметка може и да нанесат сериозен удар срещу Русия и краткосрочният им ефект може дори да е калкулиран от пазарите, но те въпреки това изглежда се възприемат от Путин като дългосрочен проблем, за чието решаване се очакват пазарлъци при изготвянето на какъвто и да е бъдещ план за деескалация.

Ако Западът е сериозен в намерението си да попречи на явната руска агресия срещу суверенна държава, но въпреки това признае собствените интереси на Москва в този конфликт, той би трябвало да потвърди каузата си като признае, че санкциите му са по-скоро разубеждаващи, отколкото наказателни и би трябвало да се обърне към ООН или ОССЕ за истински международен мироопазващ или наблюдателски контингент, който да предостави на Путин възможност да отстъпи, без да се унижава. В противен случай, ако Русия се намеси по-категорично в Източна Украйна, западните политици ще останат само с две неблагоприятни възможности: или ефективно да приемат свършения факт, както стана с Крим, или да реагират с половинчати мерки, които само ще провокират допълнително руския президент, който смята, че единственият начин да излезе от ъгъла, в който е притиснат, е чрез битка. /БТА/

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.