Да завъртим педалите на колелото

| от |

Автор: Радина Стоянова; www.oib.bg

 

Животът на запад от България. Всеки, който е отишъл, а после се е върнал в България, си е казал: „Носталгията май е за предпочитане“. Градоустройството в европейските страни е едно от нещата, които тези държави съумяват да изградят, така че от една страна да има много правила, а от друга да ти е приятно да ги спазваш, за да не разрушиш хубавия вид на градската среда, която обитаваш.  Аналогично, когато попаднеш в приветлива и уредена среда, каквато в България не получаваш, не искаш да я напускаш, нали?!

Наскоро се срещнах с мой приятел, който замина да учи в Дания. Дания – държава, където валежите са ежечасово преживяване, а безработица е толкова ниска, че чак икономиката е „застрашена“ от нея. Моят приятел и аз разговаряхме за разликите между нашата родина и чуждата държава. От всичко, което ми разказваше, установих колко светлинни години напред е еволюирало най-вече екологичното и практичното мислене на западните европейци в сравнение с нашето.

Говорихме си и за градската среда. Момчето ми разказа как една вечер гледа „нагласено“ момиче с малка коктейлна чанта и високи обувки да се качва… е, не в лъскаво БМВ, а всъщност на красиво колело. Да, колело, защото в Дания велосипедите са основен начин за придвижване в градската среда и в най-големите градове. За съпоставка, в София понякога виждам млади и стари ентусиасти, които приемат предизвикателството да карат колело в натоварената столична обстановка. Ентусиазирани са до третия-четвъртия път, когато живота им се оказва застрашен от внезапно отваряне на вратата на някоя кола пред велосипеда или когато шофьорите просто не ги зачитат за равноправен участник в движението.  Изначален проблем е именно манталитета на българина спрямо „различното“ – в случая карането на колело. Второстепенен проблем се явява и острата липса на велоалеи. Когато се разхождам по „Евлоги и Христо Георгиеви“, близо до канала, където е една от малкото велосипедни алеи, срещам много колоездачи и за кратко си представям, че съм част от едно по-хармонично и чисто общество, където старият Голф 2-йка, изхвърлящ множество вредни емисии, е вписан в „Червената книга на eврoпейския българин“ като изчезващ вид. А ето и достатъчно онагледяващ пример как се развиват двете държави в тази насока: Копенхаген – откриват алея за велосипеди, широка 4м., над пристанище, което се превръща в атракция за желаещите да скочат от моста право в морето; София – откриват най-късата велоалея в Европа от 120м.

Зле подредената, дори иронична картина на градската среда в България продължава да се реди и от статуквото на градския транспорт. Гледката на разрушаващи се или изцяло липсващи спирки в столицата не е необичайна.  Съществуващите съоръжения пък са бързо „налазени“ от атрактивни, приканващи към дискотечни забавления, плакати.  Нищо градивно. Попитах „датското момче“ – как е там? Не беше неочакван отговорът му, че нещата са коренно различни. Всяка спирка е добре поддържана и задължително има карта с точно разяснен маршрут на всеки градски автобус.  Не липсват интересни реклами, доста от които в интерактивен вариант. В България, разбира се, за да се случат нещата, се изисква повече време и упорство. За да пуснат новите тролейбуси на някои от линиите се чака повече от 15 години возене в стари, почти разпаднали се транспорти съоръжения. В този ред на мисли едно от добрите постижения в сферата на транспорта е тазгодишното изрисуване на някои от трамваите в разноцветни графити. Виждах снимки във социалните мрежи, както и весели сочения с пръст на някое дете видяло Батман на трамвая… Колко ли хора е накарал да се усмихнат този малък проект?

Животът на запад е научил хората да ценят качествените постижения и да надграждат малките такива. В България или нямаме средства и воля за качественото, или се надсмиваме над малкото.  Ако не прогресираш – изоставаш, са казали гърците. Затова ако искаме да подобрим мястото, където живеем, където се забавляваме, където растем и се учим, трябва да можем да мислим алтернативно. Единствените градители на бъдещото са младите хора. Затова очакваме свежи идеи от екипа „Градска среда“, който с европейско мислене и голямо българско търпение да успее да продуцира ефективни проекти, приложими както за София, така и за останалите градове.

Моят приятел преди седмица замина за Дания, остави ми като подарък символичен ключодържател-велосипед. Гледам го и се надявам да има кой да завърти педалите на колелото на София, бавно, но сигурно, водейки ни към по-добър градски живот.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта