Удоволствието да слушаш Адел

| от |

За тези, които ще чуят Адел сега, през 2015 година, завиждам ви. За тези от вас, които сега ще се срещнете с творчеството на тази млада, но вярвам стара по душа жена, която пее най-тъжните песни на света, завиждам и на вас. Доскоро вярвах, че тази чест се пада само на Стинг и Portishead, но Адел ме разплаква всеки път. Не се бъзикам.

Много хора ще се срещнат с красивата Адел за първи път тази година, когато след три години мълчание, един “Skyfall”, един спечелен “Оскар“, едно дете и няколко любовни спекулации, Адел се завръща в музиката, само както тя умее – като богиня на лириките и мелодията, които те хващат за гърлото.

Новият албум на Адел ще носи името „25“ и трябва да излезе този ноември, като първият сингъл от него – „Hello“ направи дебют вчера и подобно на трейлъра на Star Wars VII взриви интернета. По пример на предишните й два албума – „19“ и „21“ и този носи номера на възрастта й, когато го е писала.

Адел не е като другите музиканти и певци от своето време. Случвало се е много от тях да ни разочароват. Или както става повечето пъти, да повтарят себе си. Тук обаче случаят не е такъв изобщо, Адел някак успява всеки път да се надскочи.

Как го прави не знам, но го прави?

Когато излиза първият й албум „19“, медиите във Великобритания й предричат светло бъдеще в музиката, но едва ли са очаквали това, което в действителност се случва на Адел. Дебютният й сингъл и сигурно най-известното й парче от „19“ – „Chasing pavements“ е онова, което ме запознава с Адел. В началото аз съм убедена, че тя и друга британска певица – Ейми Макдоналд са едно и също лице. По онова време Ейми пуска парчето си „This is the life“, което се оказва по-популярно от това на Адел. И все пак.

В един момент откривам, че те са различни лица, различни хора и артисти, и нямат почти нищо общо. Ейми остава в леко поп-кънтри жанра, докато Адел някак порасва. „19“ е великолепен албум. Можеш да го слушаш от-до и винаги ще откриваш по нещо ново в него. Но не е албумът, който прави Адел феномена, който е днес.

Масовата публика има навика да се запознава с артистите едва, когато те успеят да накарат и по-комерсиалните канали да ги пускат, без това да ги направи клише. Тези хора са малко, но Адел е една от тях.

Три години след „19“ Адел се завръща преродена, пораснала, по-силно звучаща, с разбито на малки парченца сърце, за да изпее „Rolling in the deep“. Хората се влюбват в нея, в лекия драскащ звук на гласа й, в тъгата й, в сълзите, които музиката й предизвиква. Окичват я със слава и награди, правят й кавъри, слагат си песните й по стените си, непрекъснато я цитират.

И ето тук се появява тънката граница, в която Адел можеше да хване вълната и да се превърне в певицата на балади, лаладжийката, която пее тъжни песни, които рано или късно започват да звучат еднакво, но тя успява да избяга от този момент. Никой не знае как го прави, самата тя твърди, че не знае. Може би е от факта, че не се обяснява, не се хвали, че не й пука особено.

След „21“, Адел пише „Skyfall, който й носи “Оскар“ и „Златен глобус“ и се оттегля от музиката.

Медиите отново се нахвърлят да я консумират. Спекулират, показват бебето й, мъжа й, нея без грим – междудругото тя изглежда като малко британско момиче от предградията, когато я видиш в живия живот и това е толкова нормално – показват какво си е купила от Morison’s онзи ден… И Адел се покрива в продължение на четири години, като отказва да коментира кога и как планира да пусне нови песни и албум.

Sony се пробват да я спечелят за новия филм за Бонд отново и да я накарат да напише песента към него, но тя твърдо отказва. Легендата гласи, че са й предложили петорно по-голяма сума за нова песен, но тя пак казва „не“. Някои мислят, че е защото Адел не вярвала, че може да надскочи себе си. Със „Skyfall“ летвата е висока, сещате се.

И сигурно щях да повярвам, ако не бях чула „Hello вчера. На repeat, поне 10 пъти.

Адел винаги надскача себе си. Това я прави това, което е. Специална, нова, друга, тъжна, смазваща, като неделя по пантофи само за тебе си, като музиката, която отдавна си забравил, че може да се прави. Това е Адел.

А „Hello“ е едва началото за „25“. Парче, което звучи като хиляди любовни истории, които няма да се случат, като приятелства разбити на парчета, като уикенда, който няма да се върне, като първия път, когато някой си отиде завинаги, като тихите сълзи на малко дете, като финала на любимата ти книга, като момчето, което никога няма да те харесва… Адел звучи като всичко това и говори на всеки на различен вселенски език.

Не просто очаквам „25“. Имам нужда от него. 

 
 
1 Коментар
  • Jean Valette

    Определено е явление, но на мен лично гласът и ми е твърде енергичен и записите, явно умишлено, звучат наточени като чели за да компенсират недостатъците на евтинка аудио система, някое 5.1 Samsung например. За съжаление, изпъкването на вокалите и е изключително дразнещо на всичко, което що-годе може да възпроизвежда музика, на мен ми докарва главобол за 3 минути.

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси