Удоволствието да слушаш Адел

| от |

За тези, които ще чуят Адел сега, през 2015 година, завиждам ви. За тези от вас, които сега ще се срещнете с творчеството на тази млада, но вярвам стара по душа жена, която пее най-тъжните песни на света, завиждам и на вас. Доскоро вярвах, че тази чест се пада само на Стинг и Portishead, но Адел ме разплаква всеки път. Не се бъзикам.

Много хора ще се срещнат с красивата Адел за първи път тази година, когато след три години мълчание, един “Skyfall”, един спечелен “Оскар“, едно дете и няколко любовни спекулации, Адел се завръща в музиката, само както тя умее – като богиня на лириките и мелодията, които те хващат за гърлото.

Новият албум на Адел ще носи името „25“ и трябва да излезе този ноември, като първият сингъл от него – „Hello“ направи дебют вчера и подобно на трейлъра на Star Wars VII взриви интернета. По пример на предишните й два албума – „19“ и „21“ и този носи номера на възрастта й, когато го е писала.

Адел не е като другите музиканти и певци от своето време. Случвало се е много от тях да ни разочароват. Или както става повечето пъти, да повтарят себе си. Тук обаче случаят не е такъв изобщо, Адел някак успява всеки път да се надскочи.

Как го прави не знам, но го прави?

Когато излиза първият й албум „19“, медиите във Великобритания й предричат светло бъдеще в музиката, но едва ли са очаквали това, което в действителност се случва на Адел. Дебютният й сингъл и сигурно най-известното й парче от „19“ – „Chasing pavements“ е онова, което ме запознава с Адел. В началото аз съм убедена, че тя и друга британска певица – Ейми Макдоналд са едно и също лице. По онова време Ейми пуска парчето си „This is the life“, което се оказва по-популярно от това на Адел. И все пак.

В един момент откривам, че те са различни лица, различни хора и артисти, и нямат почти нищо общо. Ейми остава в леко поп-кънтри жанра, докато Адел някак порасва. „19“ е великолепен албум. Можеш да го слушаш от-до и винаги ще откриваш по нещо ново в него. Но не е албумът, който прави Адел феномена, който е днес.

Масовата публика има навика да се запознава с артистите едва, когато те успеят да накарат и по-комерсиалните канали да ги пускат, без това да ги направи клише. Тези хора са малко, но Адел е една от тях.

Три години след „19“ Адел се завръща преродена, пораснала, по-силно звучаща, с разбито на малки парченца сърце, за да изпее „Rolling in the deep“. Хората се влюбват в нея, в лекия драскащ звук на гласа й, в тъгата й, в сълзите, които музиката й предизвиква. Окичват я със слава и награди, правят й кавъри, слагат си песните й по стените си, непрекъснато я цитират.

И ето тук се появява тънката граница, в която Адел можеше да хване вълната и да се превърне в певицата на балади, лаладжийката, която пее тъжни песни, които рано или късно започват да звучат еднакво, но тя успява да избяга от този момент. Никой не знае как го прави, самата тя твърди, че не знае. Може би е от факта, че не се обяснява, не се хвали, че не й пука особено.

След „21“, Адел пише „Skyfall, който й носи “Оскар“ и „Златен глобус“ и се оттегля от музиката.

Медиите отново се нахвърлят да я консумират. Спекулират, показват бебето й, мъжа й, нея без грим – междудругото тя изглежда като малко британско момиче от предградията, когато я видиш в живия живот и това е толкова нормално – показват какво си е купила от Morison’s онзи ден… И Адел се покрива в продължение на четири години, като отказва да коментира кога и как планира да пусне нови песни и албум.

Sony се пробват да я спечелят за новия филм за Бонд отново и да я накарат да напише песента към него, но тя твърдо отказва. Легендата гласи, че са й предложили петорно по-голяма сума за нова песен, но тя пак казва „не“. Някои мислят, че е защото Адел не вярвала, че може да надскочи себе си. Със „Skyfall“ летвата е висока, сещате се.

И сигурно щях да повярвам, ако не бях чула „Hello вчера. На repeat, поне 10 пъти.

Адел винаги надскача себе си. Това я прави това, което е. Специална, нова, друга, тъжна, смазваща, като неделя по пантофи само за тебе си, като музиката, която отдавна си забравил, че може да се прави. Това е Адел.

А „Hello“ е едва началото за „25“. Парче, което звучи като хиляди любовни истории, които няма да се случат, като приятелства разбити на парчета, като уикенда, който няма да се върне, като първия път, когато някой си отиде завинаги, като тихите сълзи на малко дете, като финала на любимата ти книга, като момчето, което никога няма да те харесва… Адел звучи като всичко това и говори на всеки на различен вселенски език.

Не просто очаквам „25“. Имам нужда от него. 

 
 
1 Коментар
  • Jean Valette

    Определено е явление, но на мен лично гласът и ми е твърде енергичен и записите, явно умишлено, звучат наточени като чели за да компенсират недостатъците на евтинка аудио система, някое 5.1 Samsung например. За съжаление, изпъкването на вокалите и е изключително дразнещо на всичко, което що-годе може да възпроизвежда музика, на мен ми докарва главобол за 3 минути.

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Бохемска рапсодия

| от Мирослав Николов |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Всички знаеха, че появата на модел като Kodiaq e просто въпрос на време – в концерна Volkswagen със сигурност, а в средите на конкуренцията с опасението, че атаката на Skoda в SUV класа ще нанесе поредните трудно отстраними щети на пазарните си съперници. Затова в случая е неуместно да се говори за изненада като цяло, а новият чешки модел е на път да оправдае напълно както надеждите, така и опасенията.

Усещането зад волана на Kodiaq също не изненадва. Моделът напълно очаквано напомня поведението на своите братовчеди от VW и Seat, с които споделя технологичната платформа MQB, а в случая на Ateca дори и поточната линия. Приликите започват да избледняват още при първия поглед към внушителната физика на Kodiaq и свършват окончателно във вътрешното пространство, където моделът на Skoda превъзхожда значително Tiguan и Ateca и предлага усещане за простор, характерно за горния автомобилен клас. Но и това едва ли ще изненада тези, проследили през годините стратегията на модели като Octavia и Superb например.

Комфортна ходова част със система DCC

С дължината си от близо 4,7 метра Kodiaq излиза доста извън стандартните за компактния клас размери – Tiguan и Ateca са съответно 20 и 30 по-къси, а VW Touareg е само с 10 сантиметра по-дълъг от него. При тези дадености е напълно нормално да се очаква както гигантско багажно пространство (виж таблицата с техническите данни), така и наличие на седемместна версия на новия модел.
Внушителните размери определено се отразяват и на поведението на пътя на Kodiaq – при това в изцяло положителен смисъл по отношение на комфорта на возенето. Върховата бензинова версия със 180 к.с., DSG трансмисия и система за двойно предаване тежи около 1,7 тона и това личи в спокойния и невъзмутим маниер, с който Kodiaq се справя със завоите. В режимите Comfort и Normal на системата за контрол на окачването DCC все пак се усещат леки странични колебания на каросерията, които само засилват впечатлението за управление на голям, солиден автомобил у човека зад волана. При по-строга дисциплина върху работата на амортисьорите мекотата отстъпва, но за сметка на нея започват да се прокрадват леки сътресения при преминаване през груби неравности по платното. Кормилната уредба обаче върши работата си прецизно и невъзмутимо през цялото време. Системата за двойно предаване и серийно вградения при всички версии на модела XDS-диференциал разпределят въртящия момент по начин, който изключва негативно въздействие на силовия тракт върху управлението и едновременно с това гарантира много добро сцепление – както на път с нестабилна настилка, така и при по-динамичен стил на шофиране.

В интерес на истината, бензиновият турбоагрегат със 180 к.с. осигурява всички необходими за това предпоставки въпреки впечатляващите резмери и тегло на новия чешки модел. Голямата Skoda се ускорява без усилие до 100 км/ч в рамките на 8 секунди, реагира с желание на газта и не дразни с излишен шум и нервни изблици. И нищо чудно, защото двулитровата машина е сред най-доброто, което концернът Volkswagen може да предложи в момента. Подобно на почти идентичния като конструкция 2.0 TFSI на Audi, двигателят използва цикъла на Милър, при който съкратената чрез по-ранно затваряне на всмукателните клапани степен сгъстяване повишава ефективността на машината в режими на ниско и частично натоварване. Това на свой ред се отразява положително върху разхода на гориво – практически е напълно възможно да се движите прилично динамично с Kodiaq и да запазете средната консумация около осем литра. Принос в постигането на максимално хармонична и ефективна работа на силовия тракт определено има и седемстепенната трансмисия DSG, отличаваща се с бързи, но не и припрени действия. Синхронът между двигателя и предавателната кутия е на много високо ниво и личната намеса на водача в смяната на предавките е по-скоро въпрос на предпочитание, отколкото на необходимост.

Изобилие от електроника за подпомагане на водача

Необходимо е да се вгледате много внимателно в детайлите на интериора, за да се уверите, че тук все пак не става въпрос за представител на висшия клас – независимо от това какво ви внушават размерите на купето. Качеството на изпълнението е солидно, а използваните материали обещават да запазят добрия си вид дълго време. Ергономичната концепция на арматурното табло е близка до тази на другите актуални предложения на концерна Volkswagen. Централната роля е поверена на големия сензорен дисплей в центъра, от който могат да се управляват по-голямата част от функциите – с изключение на тези, съсредоточени върху волана и приборите в непосредственото зрително поле на водача. След първоначалния период на привикване със структурата и отделните менюта, на преден план излиза ясна логика, позволяваща на водача и неговия спътник да се справят без излишно мислене и взиране. Kodiaq предлага и друг вид облекчение в тази насока – човекът зад волана може да разчита на съдействието от страна на пълен арсенал от електронни системи от активното поддържане на лентата за движение до улесняването на маневрите с прикачен товар, а бордовата електроника включва серийно Apple Carplay, Android Auto и Mirrorlink.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

Audi A5 Coupe, BMW 420i Coupe, Mercedes C- Coupe – Новото поколение на А5 в първо съревнование с основните си опоненти.

Skoda Kodiaq – Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Бъдещето на BMW – Представяме ви повече подробности около плановете, които марката от Мюнхен крои за бъдещето.

Jaguar XK8 и Mercedes CL 500 – В представения през 1999 г. CL – купе версия на S-класата, Mercedes беше вложил повече високи технологии и електроника от когато и да било преди. Може ли много по-скромният на вид Jaguar XK8 да съперничи с него?

Audi Q5 – Първи километри зад волана на произвеждания в Мексико модел.

Porsche Panamera – Подлагаме новото издание на спортно-елегантната лимузина на първи подробен тест.

Fiat Tipo срещу Ford Focus, Kia Cee`d, Skoda Rapid Spaceback – В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.

Opel Mokka X – Тест на основно обновения компактен кросоувър от Рюселсхайм.

Ssangyong Tivoli XLV – Първи километри с удължената версия на Ssangyong Tivoli.

Suzuki SX4 S-Cross – Първи впечатления от обновения Suzuki SX-4 S-Cross.

Peugeot 3008 – Новото поколение на Peugeot 3008 окончателно се самоопределя като SUV и се стреми към позиции в по-висок сегмент.

Технологии от Mercedes – На своя „Ден на технологиите“ Mercedes представи изцяло новата си гама от четири-, шест- и осемцилиндрови дизелови и бензинови агрегати, която е плод на три милиарда евро инвестиции само за развойна дейност.

Opel Insignia – Дали новият модел наистина е по-добър във всичко от своя предшественик?