Да си британски посланик през 70-те години в България

| от |

Автор : Джон Клоак за секцията посветена на 100 Years of the UK in Bulgaria в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

Джон Клоак е британски посланик в България в периода 1976-1980 г. Когато го поканихме да се включи в 100 Years UK in BG, той ни отговори, че „пази много добри спомени от България”  и че винаги е смятал британската резиденция в София за „най-хубавата на Балканите”.

100-годишнината на дипломатическите отношения между Великобритания и България се отбелязва по времето, когато Джон Клоак е посланик в България. Разбираемо, допълни той, празненствата #100UKBG „ми изглеждат много подходящи”.

Наред със София, дипломатическата кариера на Джон Клоак включва мисии в Багдад, Хошимин, Ню Йорк, Москва, Техеран и други.

„Попитах адмирала нещо в духа на кога ще ни върнат посещението, а той пламна от гняв. Военното ни аташе ми прошепна: „Той няма кораб, който да изпрати!“ – Джон Клоак, британски посланик в България (1976-1980 г.)

За търговските отношения и културния обмен

[По време на престоя ми в България] не се занимавахме много с търговия, да не говорим за политическо влияние, но все пак веднъж британският секретар по търговията пристигна на официална визита. Уредихме среща с Тодор Живков, който каза: „Нали знаете, че Съветският съюз е колония на България?“. Ние го подканихме: „Разкажи ни?“, а той отговори: „Както виждате, те са сигурен източник на доставки на всички суровини, от които се нуждаем, и пленник на пазара за всички наши производства. От това по-колониално, здраве му кажи“. Поуката бе, че възможностите за търговия, които западните държави предлагаха и, които трябваше да разпределят помежду си, бяха толкова нищожни, че не предоставяха интерес за България.

Residence-Photo-in-the-past-500x357

Стана ясно, че основното, върху което можехме да работим, са културните връзки между двете държави. Имахме добро споразумение за културен обмен, за договарянето, на което допринесох и аз. Поставяхме много изложби на Шекспир, Търнър и други. Организирахме концерти. Големият ни триумф бе гостуването на балетната трупа „Рамбърт“. Едно прекрасно преимущество на нашата къща бе красивата ѝ градина и плувният басейн, който беше достъпен за персонала. Когато „Рамбърт“ бяха в България ги канехме да ползват басейна през цялото време и се опознахме с тях много добре. Те бяха огромен успех!

За ученето и говоренето на български език

[Съпругата ми] Моли и аз се опитвахме да научим български. Всъщност никой друг западен посланик дори и не правеше опит, но ние бяхме там почти четири години и проследихме поне две, понякога три поколения колеги. Двама от нашите американски колеги говореха руски, но българите не обичаха да говорят руски, въпреки че на практика е същият език. Но всеки българин би казал, че руският език е само модерен вариант на славянския, който е в основата на българския език. Това, че полагахме усилия да говорим на български език, означаваше много.

Всяка година Тодор Живков организираше празненство за посланиците в различни областни градове. Извеждаше ни за няколко дни или за вечер в хотел, с разходки до различни забележителности и полезни фабрики, и всеки път народни танци. Той винаги тормозеше Моли, защото тя не само танцуваше добре, но и можеше да разговаря с него, така че те се разбираха страхотно.

За първата визита на британския кралски флот в България

Нещо интересно и дори леко куриозно бе, че уредихме първото посещение на британския кралски флот в България. Не съм сигурен от чия страна бе дошла инициативата, но бе направена в „духа на Хелзинки“.

По време на подготовката стана ясно, че българското Министерство на външните работи изцяло подкрепя идеята, а Министерство на отбраната я мрази и ненавижда. Все пак Министерство на външните работи надделя и в крайна сметка се оказахме с две фрегати, чакащи в Черно море да бъдат допуснати до варненското пристанище, където бях отишъл да ги посрещна. Дори тогава Българският флот ги накара да чакат около осем часа, преди да им позволи да влязат, просто като акт на демонстрация.

Визитата мина много добре, без неприятни инциденти. Организиран бе футболен мач, в който бе видимо кой отбор чий е, тъй като в нашия имаше няколко тъмнокожи играчи. Имаше и обяд, на който попитах адмирала нещо в духа на кога ще ни върнат посещението, а той пламна от гняв. Военното ни аташе ми прошепна: „Той няма кораб, който да изпрати!“

Този материал е част от обширно интервю на Джон Клоак за British Diplomatic Service Oral History Project (BDOHP), проект на „Чърчил Колидж”, Кеймбридж. Копирайт правата на този откъс принадлежат на BDOHP. Той е публикуван с разрешение на BDOHP и  съгласието на Джон Клоак в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.