Да се завърнеш в града след ваканцията

| от |

Колкото и да е жалко, лятото вече е зад гърба ни. Понякога есента идва като свеж дъжд след дълъг, горещ и уморителен ден, но не винаги. В повечето случаи финалът на лятото ни изненадва по същия начин, по който зимата изненадва общината – всяка година някак успява да дойде ден-два по-рано. А градът ви очаква.

Той е точно толкова голям, колкото го помните, че даже и повече. Струва ви се, че е много по-шумен, много по-пълен, много по-мръсен и много по-студен. Спокойно, проблемът не е във вас, а в начина, по който се адаптирате. Все пак отново трябва да се върнете към рутинните си задължения. Не е верен фактът, че човек свиква бавно с някои неща. Мога да гарантирам, че още от първия летен ден ние свикваме с почивката, а дори и месец след завръщането си в града се чувстваме странно. А вие?

Психолози твърдят, че човек може да научи, както тялото, така и мозъка си да се адаптира по-лесно, да помни повече и да функционира по-бързо. Защото, сигурна съм, не е мит, че понякога рязката промяна на климата и мястото могат да забавят до толкова мозъчната ви дейност, че да изглеждате като жив донор на мозък. Адаптацията към добрия, стар град е бавна, но неизбежна. Какво може да направите? Освен да плачете, да проклинате всичко и да чакате коледните празници,  има още няколко трика.

Избягвайте понеделниците

Буквално! Има как, повярвайте ми! Може да тръгнете на работа от вторник или сряда, може да не говорите за деня, може да прецените, че това е денят, в който ще вършите най-малко работа. Няма значение как, просто го направете. Някакви американски психолози са доказали, че само споменаването на понеделник потиска някои хора, както и фактът, че понеделник е едва началото на една седмица, която ни се струва по-дълга, отколкото е. Понеделниците могат да бъдат избягвани поне две-три седмици след отпуската. А после, повярвайте ми, нещата ще си тръгнат по старо му.

Планирайте следващата почивка

Да, септември и октомври определено са слаби месеци, що се отнася до почивни дни и празници. Може би това е една малка част от фактите загнездени в ума ви, които още повече ви потискат дойде ли време да се върнете там, където ви е било мястото само преди месец или два. Да, Коледа е далече, но планирането на един от най-приятните периоди в годината може да ви донесе утеха. Нали знаете чертичките по стените на различни килии в затворите? Вашата бленувана ваканция и времето до нея са нещо подобно.

Приемете го

Още Боб Фоси е казал, че смъртта има пет фази, през които човек минава, докато приеме голите факти. Гняв, отчаяние, пазарлък, депресия и накрая приемане. Трябва да минете през всичките пет, за да разберете, че нещата няма да променят, не могат, и дори и да могат, това не зависи от вас. Човек минава през петте фази на смъртта всеки път, когато му се налага да приеме или направи нещо, което не му е присъщо, или което удобно е забравил. Но запомнете едно – финалът винаги е един и същ – приемане. Колкото по-бързо стигнете до него, толкова по-добре за вас, финансите ви и потрошената ви мебел.

Не се връщайте към старите навици

Това е нещо като коледния списък, който никога не спазвате. Винаги преди отпуска имате строг режим, най-малкото на хранене. Признайте си. Постепенно, с идването на почивката обаче, започвате да живеете лежерно, ден за ден и с усмивка на уста подминавате дори най-големите тъпотии и досадници. Междувременно, докато ядете, пиете и само лежите, си правите планове, които включват влизане във форма след почивка, задържане на тена, купуване на нови дрехи и отказване от някои, не до там добри, навици. И всичко ви се струва възможно. Но когато се върнете в старата работна обстановка и ежедневния режим ви хване отново, всички онези планове започват да ви се струват все по-илюзорни. А не трябва. Изберете си едно нещо от “есенния ви списък“ и го направете. Наистина.

Не съжалявайте

Най-важното и последно правило: Лятото няма да се върне, улицата няма да стане плаж, апартаментът ви няма да се преобрази във вила с лятна кухня. Фактите са такива, каквито са. Следващото лято пък е  достатъчно далече, за да не си правите планове за него. И освен, ако не планирате да пътувате за Карибите, няма смисъл да съжалявате и да роните крокодилски сълзи за отминалото време. Помнете, следващото лято ще е напълно различно, затова не го сравнявайте със сегашното или с някое от предишните. И не съжалявайте – почивката нямаше да ви се струва толкова хубава, ако трябваше да прекарате целия си живот така. Сигурни съм.

Снимки: Sex and the City/HBO

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.