Да се завърнеш в града след ваканцията

| от |

Колкото и да е жалко, лятото вече е зад гърба ни. Понякога есента идва като свеж дъжд след дълъг, горещ и уморителен ден, но не винаги. В повечето случаи финалът на лятото ни изненадва по същия начин, по който зимата изненадва общината – всяка година някак успява да дойде ден-два по-рано. А градът ви очаква.

Той е точно толкова голям, колкото го помните, че даже и повече. Струва ви се, че е много по-шумен, много по-пълен, много по-мръсен и много по-студен. Спокойно, проблемът не е във вас, а в начина, по който се адаптирате. Все пак отново трябва да се върнете към рутинните си задължения. Не е верен фактът, че човек свиква бавно с някои неща. Мога да гарантирам, че още от първия летен ден ние свикваме с почивката, а дори и месец след завръщането си в града се чувстваме странно. А вие?

Психолози твърдят, че човек може да научи, както тялото, така и мозъка си да се адаптира по-лесно, да помни повече и да функционира по-бързо. Защото, сигурна съм, не е мит, че понякога рязката промяна на климата и мястото могат да забавят до толкова мозъчната ви дейност, че да изглеждате като жив донор на мозък. Адаптацията към добрия, стар град е бавна, но неизбежна. Какво може да направите? Освен да плачете, да проклинате всичко и да чакате коледните празници,  има още няколко трика.

Избягвайте понеделниците

Буквално! Има как, повярвайте ми! Може да тръгнете на работа от вторник или сряда, може да не говорите за деня, може да прецените, че това е денят, в който ще вършите най-малко работа. Няма значение как, просто го направете. Някакви американски психолози са доказали, че само споменаването на понеделник потиска някои хора, както и фактът, че понеделник е едва началото на една седмица, която ни се струва по-дълга, отколкото е. Понеделниците могат да бъдат избягвани поне две-три седмици след отпуската. А после, повярвайте ми, нещата ще си тръгнат по старо му.

Планирайте следващата почивка

Да, септември и октомври определено са слаби месеци, що се отнася до почивни дни и празници. Може би това е една малка част от фактите загнездени в ума ви, които още повече ви потискат дойде ли време да се върнете там, където ви е било мястото само преди месец или два. Да, Коледа е далече, но планирането на един от най-приятните периоди в годината може да ви донесе утеха. Нали знаете чертичките по стените на различни килии в затворите? Вашата бленувана ваканция и времето до нея са нещо подобно.

Приемете го

Още Боб Фоси е казал, че смъртта има пет фази, през които човек минава, докато приеме голите факти. Гняв, отчаяние, пазарлък, депресия и накрая приемане. Трябва да минете през всичките пет, за да разберете, че нещата няма да променят, не могат, и дори и да могат, това не зависи от вас. Човек минава през петте фази на смъртта всеки път, когато му се налага да приеме или направи нещо, което не му е присъщо, или което удобно е забравил. Но запомнете едно – финалът винаги е един и същ – приемане. Колкото по-бързо стигнете до него, толкова по-добре за вас, финансите ви и потрошената ви мебел.

Не се връщайте към старите навици

Това е нещо като коледния списък, който никога не спазвате. Винаги преди отпуска имате строг режим, най-малкото на хранене. Признайте си. Постепенно, с идването на почивката обаче, започвате да живеете лежерно, ден за ден и с усмивка на уста подминавате дори най-големите тъпотии и досадници. Междувременно, докато ядете, пиете и само лежите, си правите планове, които включват влизане във форма след почивка, задържане на тена, купуване на нови дрехи и отказване от някои, не до там добри, навици. И всичко ви се струва възможно. Но когато се върнете в старата работна обстановка и ежедневния режим ви хване отново, всички онези планове започват да ви се струват все по-илюзорни. А не трябва. Изберете си едно нещо от “есенния ви списък“ и го направете. Наистина.

Не съжалявайте

Най-важното и последно правило: Лятото няма да се върне, улицата няма да стане плаж, апартаментът ви няма да се преобрази във вила с лятна кухня. Фактите са такива, каквито са. Следващото лято пък е  достатъчно далече, за да не си правите планове за него. И освен, ако не планирате да пътувате за Карибите, няма смисъл да съжалявате и да роните крокодилски сълзи за отминалото време. Помнете, следващото лято ще е напълно различно, затова не го сравнявайте със сегашното или с някое от предишните. И не съжалявайте – почивката нямаше да ви се струва толкова хубава, ако трябваше да прекарате целия си живот така. Сигурни съм.

Снимки: Sex and the City/HBO

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.