Да не забравяме Сирия!

| от |

Украинската криза сякаш напълно изтласка от общественото внимание случващото се в Сирия. От три години насам там бушува гражданска война, взела вече близо 140 000 жертви. Краят на конфликта обаче така и не се вижда, пише Дойче веле.

syria

Това, което преди три години започна като демократично протестно движение срещу едно авторитарно управление, междувременно се превърна в кървава война. Народното въстание срещу режима на президента Башар Асад се изроди в жестока битка, водена на няколко фронта. В Сирия днес една срещу друга се бият различни групи, борейки се за регионално надмощие.

Андре Банк, експерт за Сирия от Германския институт за глобални и регионални изследвания в Хамбург, смята, че воюващите страни в Сирия биха могли да се разделят грубо на четири групи. В първата влизат поддръжниците на президента Асад, като наред с верните на режима части на сирийската армия, в тази група попадат и милиции. „Става дума за т.нар. Шабиха – бивши престъпни групировки, които през последните две години успяха значително да разширят влиянието си“, обяснява Банк.

Едни срещу други и всеки срещу всеки

Втората група включва Свободната сирийска армия – обединение от най-различни видове милиции, което съществува от юли 2011 година. „Това бяха първите въоръжени отряди, излезли да се бият срещу режима на Асад. Много от тези бойци са дезертьори от редовната сирийска армия“, казва експертът.

Ислямистките милиции образуват третата група. „Те се различават доста помежду си“, казва Банк. В тази група попада например движението „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), както и фронтът „Ан Нусра“, които стоят много близо до Ал Кайда. „Тези две групировки обаче са враждебно настроени и често се бият помежду си“, обяснява германският експерт за Сирия. Той припомня, че в началото на февруари шефът на Ал Кайда Айман аз Зауахири се дистанцира от ИДИЛ.

Четвъртата група включва кюрдските милиции. В нея е представена „Партията на демократичния съюз“ – сирийското крило на кюрдската ПКК. „Тя контролира обширни райони край границите с Турция и Северен Ирак“, обяснява Банк.

На фона на многобройните непредсказуеми враждебни групировки в Сирия, досега международната общност не е успяла да изработи стратегия за спиране на кръвопролитията. Русия и Иран крепят режима на Асад, докато Западът стои твърдо на страната на умерените сили на Свободната сирийска армия. Саудитска Арабия и страните от Перийския залив подкрепят ислямистките опозиционни сили, въпреки че преди броени дни саудитското правителство обяви ИДИЛ и фронта „Ан Нусра“ за терористични организации.

Безрезултатни преговори

На състоялата се през януари и февруари в Швейцария Международна конференция за Сирия, преминала под ръководството на посредника на ООН Лахдар Брахими, не беше постигнато нищо конкретно. Режимът на Асад определи опозицията за „терористи“, с които не може да се преговаря за преходно правителство. Опозицията от своя страна посочи оставката на Асад като условие за сформирането на ново правителство. А какво влиняие имат преговарящите върху бойците в самата Сирия? Това не е особено ясно.

„Независимо от това процесът на преговори трябва да продължи“, убеден е близкоизточният експерт и директор на берлинската фондация „Наука и политика“ Фолкер Пертес. „Процесът на преговори от Женева е много важен и би било дори добре да бъде разширен. Бихме могли да съберем на едно място различни обществени групи, които никога не са разговаряли помежду си и които да обсъдят въпроса дали могат да живеят в една обща и единна държава и ако отговорът им е „да“ – как да изглежда тя“, предлага той. „За разлика от въоръжените групировки, които не желаят да делят властта с друг и не се стремят към постигането на компромис, обществото би трябвало да има интерес от осъществяване на прехода“, допълва Пертес.

Ролята на световните сили

Подобен преход би могъл да има успех само ако преди това САЩ и Русия се разберат помежду си. Общата им позиция по въпроса за унищожаването на сирийските химически оръжия свърши добра работа, като в крайна сметка принуди Дамаск да приеме мярката. Практическото осъществяване на плана обаче върви бавно и трудно. По данни на Организацията за забрана на химическите оръжия, Дамаск забавя нещата. Според говорител на американския Държавен департамент, Сирия няма да спази уговорения срок до края на юни, в който трябва да унищожи целия си арсенал от бойни отровни вещества.

Конфликтът в Украйна, който заплашва да породи нов ледников период в отношенията между Вашингтон и Москва, е само от полза за сирийския президент Асад. „Нито Русия ще е склонна на сътрудничество, нито Западът ще има интерес да си сътрудничи с Москва. Един умел тактик като Асад усеща това много добре и няма да се чувства застрашен, ако не съдейства на оръжейните инспектори“, посочва Пертес.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.